Решение № 170 от 17.10.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Ямбол, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Я.П.С. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20232330200631 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на С. Д. Х. от гр.П., законен представител на „***“ ООД, ЕИК *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № *** издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на атакувания електронен фиш, като издаден в нарушение на процесуалния закон. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 03.11.2022 г. в 09:56 часа, автоматизирано техническо средство с № *** заснело състав от МПС и прикачено към него ремърке с ***, движещ се в с. З. в посока п.в. П. с превишена скорост – 64 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.

1

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото ремърке, впоследствие бил издаден от ОД на МВР-Ямбол и обжалваният понастоящем електронен фиш.По делото няма доказателства кога е връчен електронния фиш, поради което съдът приема , че е обжалван в срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се преценя като основателна поради следните съображения:

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– мобилна система за видеоконтрол TFR -1M съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният състав от ППС се е движел в с. З., със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния състав от ППС от 64 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на състава от МПС и ремарке, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е изрично посочена в цитирания нормативен акт, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, съдът констатира, че е налице основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В последният е посочено, че нарушението е извършено с РЕМЪРКЕ ПЛАТФОРМА, вид РЕМЪРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ. В действителност обаче ремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство". От своя страна § 6, т. 11 от ДР на 2

ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието "Моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение се явяват основателни доводите, изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е било невъзможно установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като ремаркето закрива влекача и изключва заснемането му от техническото средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, т.е.- на собственика.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН При този изход на делото съдът намира за основателно и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № *** издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с който на С. Д. Х., ЕГН ********** от гр.П. , законен представител на „***“ ООД, ЕИК *** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Ямбол да заплати на С. Д. Х., ЕГН ********** от гр.П. , законен представител на „***“ ООД, ЕИК ***направените по делото разноски в размер на 400/четиристотин/ лева

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3