Решение № 2823 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2823 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110146135 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

16.02.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 46135/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „БВИГ“ ЕАД срещу ЗАД „ДБЖ“ АД, като се твърди, че на 22.09.2024 г., около 10:00 часа било настъпило ПТП на републикански път II-37 км 100+410, между лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ****, чийто водач поради управление с несъобразена с пътните условия и релеф скорост реализирал удар с движещото се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ****, управляван от Т. П. С. и собственост на ЦВБ. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1774850/22.09.2024 г. Излага съображения, че за лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ****, била сключена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 47042417518000673 с период на застрахователно покритие от 16.08.2024 г. до 1

15.08.2025 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/123003149660, с период на застрахователното покритие от 16.10.2023 г. до 16.10.2024 г. Твърди, че с оглед ПТП-то при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470424242457579, като на сервиза, извършил възстановителните дейности, била изплатена сумата от 5139,12 лева с платежно нареждане от 13.11.2024 г., като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Инвокира доводи, че е поканил ответника да му заплати дължимата сума в размер на 5139,12 лева и обичайните разходи в размер на 25,00 лева, но последният бил отказал. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми по делото, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че към датата на ПТП-то имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ****, сключена с ответното дружество, както и че във връзка с процесното произшествие ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 5139,12 лева и сторило обичайни разноски в размер на 25,00 лева.

Твърди, че механизма на ПТП-то е различен от твърдения от ищеца, като оспорва последния. Поддържа, че произшествието не било настъпило по вина на застрахования при ответника водач, като в тази връзка сочи, че липсвало влязла в сила присъда или друг акт, който с категоричност да удостоверява наличието й. Излага съображения за недоказаност на претенцията. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП-то бил водачът на застрахования при ищеца лек автомобил, тъй като същият бил управлявал с несъобразена скорост и неправомерно бил навлязъл в лентата за насрещно движение, което всъщност предизвикало удара между двата автомобила. Навежда довод, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение е прекомерен и не отговаря на действителните разходи за ремонтновъзстановителните дейности и цената на труда. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и 2 противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) при ищеца имало валидно сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ****, която била с период на застрахователно покритие от 16.08.2024 г. до 15.08.2025 г.; 2) че на 22.09.2024 г., около 10:00 часа, на републикански път II-37 км 100+410, било настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Мока“, рег. № **** и лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ****; 3) към датата на инцидента гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ****, била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4) ищецът е заплатил нанесени имуществени вреди в размер на 5139,12 лева, като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева; 5) ищецът е поканил ответника да заплати дължимата сума, който е отказал да заплати дължимата сума.

Представен е Протокол за ПТП № 1774850/22.09.2024 г., като в същият е отразен следния механизъм на ПТП: на 22.09.2024 г., около 10:00 Ч., лек автомобил „Мерцедес C 500, рег. № СА **** ХР се движи по Републикански път II-37 и в района на км. 100+410 водачът губи контрол върху автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, като в следствие на това настъпва ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „Опел Мока“, рег.

№ СВ **** СС.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Т. С. и св.

М. Й..

От казаното от св. Д се изяснява, че към м.09.2024 г. била управлявала лек автомобил „Опел Мока“ със софийска регистрация № ****. На 22.09.2024 г. била участвала в ПТП с този автомобил, като то станало сутринта на пътя за гр. Панагюрище. Свидетелства, че била пътувала с детето си и след едно село другият автомобил, която била управлявана от другия свидетел ги бил ударил на завой, след което избягал. Установява, че другият автомобил бил черен на цвят, като след инцидента имало части по пътя, които били събирали, а едва в последствие разбрали, че била „Мерцедес“. Изяснява, че по автомобила, който тя била управлявала имало вреди по задната врата, която едвам била отворила, за да извади детето, 3 също така имало вреди по калника и бронята, както и била спукана задната гума от удара.

Сочи, че след ПТП-то се били обадили на 112, след което се наложило КАТ да издирва другия водач, за да го върне на местопроизшествието. Органите на КАТ били дошли, след което написали протокол за ПТП. Уточнява, че мястото на което бил настъпил инцидента бил след с. Пътенци. Свидетелства, че се били движели в колона, като ограничението било 30 км./ч. на завой. Другият водач навлязъл много бързо и ги ударил, като тя самата след като видяла, че удара ще настъпи се мъчела да задържи автомобила, за да не излезе от пътя.

Установява, че тя самата се движела с 28 км./ч. При предявяване на протокол за ПТП (находящ се на л. 5 в кориците на делото) сочи, че това е протоколът, който е бил изготвен, като подписът до буква „Б“ е положен от нея.

При разпита на св. Й. се установява, че към м.09.2024 г. имал повече от пет автомобила, като бил управлявал различен всеки ден. Помни, че през м.09.2024 г. бил участвал в ПТП, като той самият имал състезателни автомобили и притежавал автомобил „Мерцедес“, черен на цвят, с рег. № ****. Инцидентът настъпил на пътя за гр. Панагюрище, като той пътувал от гр. София. Пътувал нормално, когато на последния завой преди гр.

Панагюрище имало колона от автомобили, като в средата на колоната имало автомобил „Опел“ или нещо подобно, който бил черен на цвят. Този автомобил карал извън колоната, като се били закачили, а автомобилът на свидетеля бил ударен от ляво. Ударът по другия автомобил бил отзад в бронята и в задната гума, като не се били разминали за 10-20 см., тъй като другият водач шофирал по осевата линия. Свидетелства, че той самият се движел с разрешената скорост, която била 40-60 км./ч. Изяснява, че след ПТП-то били дошли органите на КАТ, като с другия водач имали дело във връзка с инцидента. Уточнява, че другия водач бил извикал множество свидетели, а той самият бил обърнал, за да се върне и да види какво става. И двата автомобила били в движение, като нямало нищо драматично. Сочи, че след това бил подписал протокола и си тръгнал за София. При предявяване на протокол за ПТП (находящ се на л. 5 в кориците на делото) сочи, че това е протоколът, който е бил изготвен, като подписът за участник „1“ е положен от него. Свидетелства, че той самият се движел в неговата лента, а другият водач не се движел правилно. Установява, че мястото било на десен завой, като задницата на другата кола била издадена и била минимално закачена, като самият завой след това бил с много лоша видимост.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Д за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли според собствените си субективни представи, доколкото е пряк участник в ПТП-то.