Решение № 7375 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7375 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110147322 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която срещу „Д.Б.Ж.З.“ АД, е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 542,58 лева (277,42 евро), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /26.09.2025 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – МПС „*** ***“ с рег. № *** ***, собственост на „*** ***“ ЕАД при настъпило на *** *** г. в гр. *** *** на пътя с посока към с. *** *** км. 0+150 с участието на водача на МПС „*** *** ***“, рег. № *** *** ПТП, за което е бил протокол за ПТП на *** *** г.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият по имуществената застраховка автомобил „*** ***“ е претърпял щети в резултат от поведението на водача на л.а. „*** *** ***“, който при излизане от крайпътна територия не е пропуснала движещия се по пътя с предимство автомобил. Увредени в резултат от събитието са били части и детайли на застрахованото МПС, като стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата 4721,39 лева, и същата е била изплатена като застрахователно обезщетение на увредения. Ищецът твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната щета в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на лекия автомобил „***“ е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, но не е била удовлетворена в цялост отправената претенция. Непогасен е останал остатъкът в размер на процесната сума от 542,58 лева. Счита, че е легитимиран да претендира 1 същия, с оглед което и моли за решение, с което исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е застраховал отговорността на водача на лекия автомобил „***“ по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не оспорва изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца по имуществената застраховка. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и че във връзка с последното са били увредени преден ляв мигач и конзолата на левия рог, тъй като автомобилът е бил ударен в дясната част. Оспорва иска и като прекомерен по размер и несъответстващ на действителните вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на произшествието е допринесло и поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач, т.ч. и тези негови действия и бездействия, допринасящи се настъпване на вредите по застрахованото имущество.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е страна по договор за имуществена застраховка "Каско" за л.а „*** ***“ с рег. № *** ***, в изпълнение на задължение по който договор е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащо лице в размер на сумата 4721,39 лева, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водачите на л.а. „*** *** ***“, рег. № *** ***, че ищецът извънсъдебно е отправил претенция до ответника за 2 удовлетворяване на регресното вземане, че ответникът е заплатил част от същото, като е останал непогасен остатък в размер на процесната сума.

Следователно спорните въпроси по делото са относно механизма на настъпване на произшествието, действителният размер на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП и дали всички вреди, за които ищецът е изплатил обезщетение вкл. и тези в лявата част на автомобила, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен съставен от компетентните органи протокол за ПТП № *** ***/*** *** г., съгласно който водачът на л.а. „*** *** ***“, рег. № *** ***, излизайки от крайпътна територия не пропуска движещия се по пътя с предимство водач на л.а.

„*** ***“, рег. № *** ***. Съгласно вписаното в протокола по застрахованото при ищеца имущество са настъпили увреждания по дясната част и др.

Приети са доказателства, от които се установява, че в изпълнение на договорното си задължение по сключения договор за застраховка „Каско Стандарт“ ищецът определил и е изплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на сумата 4721,39 лева в полза на собственика на автомобила съгласно издадена от доверен сервиз фактура от 12.06.2023 г.

Ищецът е признал, че ответникът му е заплатил сумата 4193,81 лева, в която е включена и сумата за ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите, участници в процесното произшествие, които са разпитани по делегация пред РС – *** ***.

От показанията на св. В. Н., водач на л.а. „*** ***“ произшествието е настъпило на извънградски път *** *** – с. *** *** на остър завой и кръстовище с черен път, водещ към вилна зона. Срещу черния път е имало поставено огледало, което да помага на водачите, излизащи на главния път. Било е мрачно, имало и мъгла, а другият водач излизал от черния път и се ударил в застрахования автомобил. Движил се е с нормална скорост и включени светлини. Другият участник също се е движил бавно, но е навлязъл повече на пътя с предимство, когато настъпило съприкосновение между автомобилите. Св. Н. се опитал да избяга максимално вляво, но въпреки това настъпило произшествие. Счита, че другият водач го е видяла в последния момент и това е причината за ПТП. От произшествието са настъпили увреждания по предна дясна част и е изтекло маслото на автомобила.

В показанията си св. П. е посочила, че е управлявала л.а. „*** *** ***“ при настъпване на процесното произшествие на кръстовището за с. *** ***. Идвала е от черния път и е искала е да се включи по главния път. Било е мрачно, движила се е на фарове. Видяла е фаровете на другия автомобил, но е мислила, че е далече.

Счита, че е можела е да избегне удара. Когато потеглила другият водач беше е бил близо и са се ударили.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че застрахованият автомобил *** *** е 3 изграден върху носеща рама тип "стълба“, която се състои от две надлъжни стоманени греди (шасита), свързани напречно чрез греди (траверси) и допълнителна Х-образна връзка за устойчивост на усукване. При рамната конструкция, каквато е тази на *** ***, енергията на удара, особено когато е насочен към колелата или окачването, се предава директно върху твърдата рама.

Удар в десния рог (надлъжна греда) или дясното окачване предизвиква мигновено кинетично предаване на импулса към цялата геометрична структура на рамата, включително и към срещуположния (ляв) рог. Това явление е известно като "изместване на рамата". Автомобилът е оборудван с трираменно окачване с цели (твърди) мостове отпред и отзад. Предните колела са свързани твърдо помежду си чрез стоманен кожух на диференциала (ръкав на моста). Те не са независими.

Всяко движение, сила или удар, приложени върху дясното колело, се предават механично и без загуба на лявото колело. Мостът действа като една цяла греда.

Позиционирането на моста спрямо рамата в напречна посока се осигурява от напречна щанга (Панхард). Единият й край е захванат за моста, а другият – за рамата (шасито) от противоположната страна. При модел с ляв волан (LHD), захващането към шасито обикновено е от страната на водача или пътника в зависимост от конкретната конфигурация на JB74, но винаги осигурява диагонална връзка. Мостът се държи в надлъжна посока от два носача – ляв и десен. Те свързват моста с рамата. Тъй като мостът е твърдо тяло, усукването му при удар от едната страна създава огромен въртящ момент, който се опитва да "извие" и двата носача едновременно. При страничен удар в дясното предно колело на *** *** ударната сила избутва дясното колело и целия мост наляво и назад. Тъй като мостът е неразделен (твърд), лявото колело също бива насилствено изместено.

Напречната щанга (Панхард) се опитва да удържи това изместване, натоварвайки екстремно своите захвати (конзоли) на рамата. Левият носач, който е проектиран да се движи само нагоре-надолу, бива подложен на странично огъване и усукване, породено от геометрията на изместващия се мост. Това често води до огъване на самия носач или деформация на захващащата го конзола към шасито. В случая водачът на лек автомобил „***“, модел „*** ***“ с рег. № *** *** не пропуска движещия се с предимство автомобил „*** ***“, модел „*** ***“ с рег. № *** ***.

Настъпва удар между предната част на ***-а и дясната странична/предна част на *** ***-то. Ударът е концентриран в зоната на предно дясно колело, десен калник, предна броня и десен праг на *** ***. Силата на удара е насочена отдясно наляво (спрямо надлъжната ос на *** ***-то) и отпред назад. Това е класически косостраничен удар. Кинетичната енергия на *** *** *** (маса ок. 1500 кг) се предава върху по-лекия *** *** (маса ок. 1100 кг ). Твърдото окачване на застрахования при ищеца автомобил не абсорбира енергията чрез смачкване (както при независимо окачване), а я предава директно към рамата и срещуположните елементи. Както бе изяснено, предните колела на „*** ***“, модел „*** ***“ с рег. № *** *** са свързани с твърда греда (мост). Ударът в дясното колело избутва целия мост наляво и назад. Тъй като левият носач е захванат стационарно за рамата, изместването на моста прилага върху него огромен огъващ момент и сила на натиск/опън. Левият носач при този тип окачване действа като реактивна щанга. При силен страничен удар в срещуположното колело, е напълно възможно и технически обяснимо левият носач да се огъне или неговите тампони да се скъсат вследствие на усукването на целия мост. Ето защо и експертът е посочил, че щетата е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. По отношение на стабилизиращата щанга предна, свързваща лявото и дясното окачване, за да намали наклона на купето, при 4 удар, който повдига или натиска рязко едната страна на окачването (дясното колело), стабилизиращата щанга се усуква екстремно, опитвайки се да повдигне/натисне и лявата страна. Това натоварване често надхвърля границата на еластичност на метала, водейки до трайна деформация (огъване) на щангата или счупване на нейните биалетки. Вещото лице е заключило, че щетата е типична за асиметричен удар в окачването и е в причинно-следствена връзка. Конзола рог ляв (краят на надлъжната греда на шасито или конзолата за захващане на бронята/рога към шасито), вещото лице е посочило, че предната броня на *** ***-то има твърда основа/греда. Удар в десния край действа като лост от първи род с голямо рамо.