Решение № 3541 от 09.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3695/2024
- Вид
- Решение № 3541
- Подписан
- 09.08.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3541 гр. Пловдив, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330103695 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл.
245, ал. 1 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищцата М. И. С., с ЕГН: **********, от *****************., със съдебен адрес:
***************** е предявила срещу СУ „Свети Климент Охридски“ – Пловдив, с адм. адрес: гр.
Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 5, представлявано от Д. З.д. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 1619, 47 лева – главници, сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите съгл. пар. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г., обн. ДВ бр. 75/01.09.2023г., представляващи разлика между начислените и реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и обезщетения, от които - сумата от по 247, 42 лева месечно за всеки месец в периода януари – май 2023г., включително, 89, 97 лева за м. юни 2023г. за 8 раб. дни, и разлика между изплатеното и реално дължимо обезщетение за 26 дни неползван ПГО за 2023г. – 292, 40 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ответника, като е изпълнявала длъжността „*****************“ в СУ „Свети Климент Охридски“ – Пловдив и е получавала основно месечно тр. възнаграждение в размер на 1486 лева, и ДТВ за ТСПО – 11 %, или 163, 46 лева. ТПО на същата било прекратено на 12.06.2023г., като работила от 22.02.2021г. до тази дата.
С пар. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ бр. 75/01.09.2023г., било посочено, че Прил. № 3 за мин. размери на 1
ОМРЗ за педагогическия персонал се изменя, като за у. МРЗ, считано от 01.01.2023г. става 1709 лева. В закл. разпоредби било посочено, че наредбата влиза в сила от деня на обн. й в ДВ., с изкл. на пар. 2, който влиза в сила със задна дата – 01.01.2023г. В анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г. МОН, СРСНПБ и СБУ са се договорили, че текста на чл. 27 се изменя, като за педагогическите специалисти МРЗ е 1709 лева, считано от 01.01.2023г.
Ищцата твърди за периода 01.01.2023г. – 12.06.2023г. да е получавала основна месечна заплата и ДТВ за ТСПО под така определения минимум, като след увеличението, заедно с класа, месечното ТВ възлизало на 1896, 99 лева. Ето защо твърди да има право да получи увеличението както за всеки отработен месец, така и същото да бъде отразено в брутното й ТВ, база за изчисляване на обезщетението за неползван ПГО. В случая твърди неизплатените разлики да са, както следва - сумата от по 247, 42 лева месечно за всеки месец в периода януари – май 2023г., включително, 89, 97 лева за м. юни 2023г. за 8 раб. дни, и разлика между изплатеното и реално дължимо обезщетение за 26 дни неползван ПГО за 2023г. – 292, 40 лева. Твърди да е поканила ответника да й ги заплати с писмена покана от 04.10.2023г., но получила отговор, че към момента няма становище относно у.ите с прекратени ТПО, поради което сумата няма да й се изплати. Ето защо завежда настоящия иск.
С оглед на дотук изложеното моли да бъде осъден ответника да й заплати горепосочените суми. Претендира законна лихва и разноски.
В срока за отговор такъв от ответника е постъпил, чрез Д. З.Е.Д.. С отговора се взема становище за допустимост на иска. Заявява, че не оспорва същия нито по основание, нито по размер, като моли разноските да се възложат в тежест на ищцата, като счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като на ищцата не било отказано изплащането на претендираните суми.
В първото съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си изрично е поискал да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска и на изложените факти в исковата молба. Претендира разноските по делото.
След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е работила по ТПО като у. в ответното училище, което ТПО е прекратено, считано от 12.06.2023г. Не се спори, че между страните е съществувало ТПО, че ищцата е заемала посочената в исковата молба длъжност, че е полагала труд в периода, за който претендира заплащане на възнаграждение в увеличен размер, както и че ТПО е прекратено, считано от 12.06.2023 г. Не се спори и, че начислените до този момент ТВ и обезщетения са били заплатени на ищцата.
Установява се, че на 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна – работодатели, Синдиката на българските у.и към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия у.ски 2 синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна – синдикати, е подписан Анекс № Д01- 192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса е предвидено основното възнаграждение за педагогическите длъжности да бъде увеличено със задна дата - считано от 01.01.2023 г., с 15 %, което е залегнало и в таблицата – прил. № 3 към чл. 16, ал. 1 от наредбата за нормиране и заплащане на труда, съгл. мнаредба за изменение и допълбнение на наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда. Предвидено е увеличението на възнаграждението за педагогическите спеьциалисти да влиза в сила със задна дата – от 01.01.2023г. Установява се и, че ищцата е член на СБУ с платен членски внос за целия период на ТПО и като такъв се ползва с правата по посочения анекс. Представени са и фишовете за заплати, както и поканата и отговора на поканата на ищцата от 04.10.2023г. до работодателя да й заплати разликата във възнаграждението и полагащите й се след прекр. на ТПО обезщетения.
В случая валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като са признати всички факти, които водят до основателност на иска. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск. Лицето, извършило признанието, е Д. на училището, който е лицето, оправомощено да го представлява.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати процесните суми на ищеца.
Ищецът претендира разноските, заплатени за адв. възнаграждение – 400 лева, платени в брой.
От своя страна ответникът моли разноските да се възложат на ищеца, като счита,че със заявлението си ищцата не го е поставила в забава, тъй като не е отказал плащане на сумите. Прави искане разноските да се възложат на ищеца. От своя страна претендира разноски за заплатено възнаграждение на заместник-Д. К. А. за явяване по делото.
В тази връзка ищецът е направил възражение, като счита, че е поставил ответника в забава, поканил го е още през м. 10.2023г. да му заплати увеличения размер на възнаграждението и съответните обезщетения, получил е отговор, че същите на този етап няма да бъдат изплатени, след завеждане на иска е поканил ответната страна да сключат споразумение и такова е било отказано.
Ето защо счита, че ответната страна е станала повод за завеждане на делото.
Съдът по разноските намира следното:
Право на такИ. има ищецът, а не ответника. Признанието е направено с писмения отговор на 03.04.2024г. Касае се за изплащане на увеличени със задна дата трудови 3 възнаграждения, чието увеличение е извършено с анекс към КТД от 10.08.2023г. и промяна на наредба, обн. ДВ бр. 75 от 2023г. – излязъл на 01.09.2023г. В пар. 3 от наредбата за изм. и доп. на Наредба 4/2017г. изрично е посочено, че параграф 2, касаещ увеличените възнаграждения на педагогическите специалисти, влиза в сила на 01.01.2023г. Ищцата е поканила ответника да й заплати увеличените суми на 04.10.2023г., като е получила отговор от 12.10.2023г. че към този етап сумите няма да й се изплатят. В случая се касае за трудови и възнаграждения и обезщетения при прекр. на ТПО, чиито срокове за плащане са фиксирани в КТ – чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 228, ал.
3 от КТ. Доколкото ТПО на ищцата вече е било прекратено, то срокът за плащане съдът приема, че следва да бъде едномесечен след приемане на увеличените размери, след което да се дължи законната лихва. След изтичане на този едномесечен срок ищцата е поканила ответника сумите да й се заплатят, като към тази дата той вече е бил в забава за тяхното изплащане. Поканата е от м.
10.2023г., исковата молба е заведена на 27.02.2024г. – пет месеца по-късно. Ето защо възражението на ответника,че с поведението си и признавайки иска не е станал повод за завеждане на делото, е неоснователно. По тези съображения разноските се дължат на ищеца, а не на ответника. Хонорарът на пълномощника на ищеца е под минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ и не подлежи на намаляване.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати в полза на РС Пловдив дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 103, 08 лева, от които 53, 08 лева по иска за тр. възнаграждение и 50 лева по иска за обезщетение по чл. 224 КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СУ „Свети Климент Охридски“ – Пловдив, БУЛСТАТ: 000454704-Ю, с дан.
№ 1165777367, с адм. адрес: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 5, представлявано от Д. З.д. да заплати на М. И. С., с ЕГН: **********, от *****************., със съдебен адрес:
***************** следните суми: сумата от общо 1619, 47 лева (хиляда шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – главници, дължими за тр. възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, формирани като сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите съгл. пар. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г., обн. ДВ бр. 75/01.09.2023г., представляващи разлика между начислените и реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението възнаграждения и обезщетения, от които - сумата от по 247, 42 лева месечно за всеки месец в периода януари – май 2023г., включително, 89, 97 лева за м. юни 2023г. за 8 раб. дни, и разлика между изплатеното и реално дължимо обезщетение за 26 дни неползван ПГО за 2023г. – 292, 40 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 27.02.2024г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44645d04-6c40-4bad-aad2-c0439855b6fa