Решение № 3724 от 17.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3724 гр. Пловдив, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330104587 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против Р. М. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1535, 37 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 25.11.2019г.- 28.11.2023г. за имот, находящ се в ................................. и сумата от 236, 35 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.01.2020г.- 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /11.12.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8765 от 13.12.2023г., по ч.гр.д. № 18283/ 23г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 25.11.2019г.- 28.11.2023г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ................................., е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1535, 37 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с 1 посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 236, 35 лв. за периода 31.01.2020г.- 31.10.2023г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Сочи се, че в процесния имот е налице поставено измервателно устройство с № ....................... и отчетът е ставал по показанията на същото. Показанията на техническото средство били отразявано в карнети, съставени от служител при ищцовото дружество. Сочи се, че ответникът е подписал и споразумение от 24.09.2021г., с което са разсрочени част от задълженията му към ищцовото дружество, но плащане не е постъпило. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, макар и ответникът да е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, отговор на исковата молба не е постъпил.

В открито съдебно заседание от 11.09.2024г., ответникът А. признава предявените от ищеца искове. Предвид изявлението на ищеца, в същото открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми за главница и мораторна лихва.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция (в открито съдебно заседание, проведено на 11.09.2024г.), както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1535, 37 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 25.11.2019г.2 28.11.2023г. за имот, находящ се в ................................. и сумата от 236, 35 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.01.2020г.31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /11.12.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8765 от 13.12.2023г., по ч.гр.д. № 18283/ 23г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Доколкото признанието произтича лично от ответника в качеството му на титуляр на партидата на водоснабдения имот, то явно е, че същият разполага със съответната възможност да се разпореди с материалното право. Признанието на иска е и процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита като заявява, че се отказва от по- нататъшна защита срещу иска, тъй като същият е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК. Доколкото ответникът заявява, че признава иска, а ищецът, че желае постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постановява своето решение на основание чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 76, 05 лева- държавна такса за исковото производство, 35, 43 лева- държавна такса за заповедното производство и 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар в рамките на заповедното производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сума в общ размер от 511, 48 лева- сторени разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

В открито съдебно заседание от 11.09.2024г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че не претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в рамките на исковия процес, поради което и настоящият съдебен състав не счита за нужно такова да бъде присъждано.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. М. А., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203, вр. чл.

198о Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 1535, 37 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 25.11.2019г.- 28.11.2023г. за имот, находящ се в ................................. и сумата от 236, 35 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.01.2020г.- 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /11.12.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8765 от 13.12.2023г., по ч.гр.д. № 18283/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. М. А., ЕГН ********** да заплати н а „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670, сума в размер от 511, 48 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 18283/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4