Решение № 36 от 06.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100114265 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. А. Р. против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 100 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, последици от инцидент настъпил на 12.02.2024 г. в гр. София около 21 ч. при движение по ул. Люботрън към ул. Голо Бърдо, пресичайки ул.

Капитан Т.Н., в горния край на магазин Съни, при който ищцата стъпила на подвижна плочка, подхлъзнала се и паднала назад по гръб, като си ударила гърба в ръба на бордюра и главата на улицата, вследствие на неполагането на дължимата грижа от Столична община за поддържане в изправност на общински участък от пътя, към който спадал посочения тротоар, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 75 лв. – представляващи претърпени имуществени вреди от инцидента, формирана от платената сума за такса за съдебномедицинско удостоверение и за медицинско изследване, ведно със законната лихва върху имуществените вреди от датата на инцидента – 12.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

Ищцата твърди, че на 12.02.2024 г. в гр. София около 21 ч. при движение по ул.

Люботрън към ул. Голо Бърдо, пресичайки ул. Капитан Т.Н., в горния край на магазин Съни, при който ищецът стъпил подвижна плочка, подхлъзнал се и паднал назад по гръб, като си ударил гърба в ръба на бордюра и главата на улицата. Причина за инцидента бил разбит участък от тротоара, който не бил обезопасен и обозначен. Ищцата останала да лежи, минаващи хора й помогнали, от блока излязъл човек, с който викнали такси. Посетила УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. Установила се гръбначна травма /счупване на 12-ти гръден прешлен/, черепно-мозъчна травма /леко мозъчно сътресение с степенно нарушение на съзнанието/, както и повърхностни наранявания. Било й препоръчано друго болнично заведение УМБАЛ СОФИЯМЕД. Опасявала се от инвалидизация, не можела да се обслужва сама, не можела да задоволява елементарни битови нужди. Лежала и не можела да става без чужда помощ. Получили се усложнения болки в кръста и радикулерни оплаквания от болка и чувствителност по краката. Провеждано било лечение чрез медикаменти и масаж, както и 1 физиотерапия и рехабилитация. Естествен резултат на увреждането били костни шипове и артритни изменения в резултат на обездвижването. Не можела да се движи активно, Изпитвала болки и дискомфорт, Все още страдала от оток и болки в гърба и кръста.

Изпитвала затруднения и ограничения при движение, свиване, сгъване. Не можела да работи и да вдига тежко. Претърпяла стрес, напрежение, тревоги. Изпитвала безпокойство.

Преживяла инцидента изключително тежко емоционално. Направени били и имуществено разходи в размер на 75 лв. за изследване и такса за СМУ. Тротоарът бил част от пътната мрежа, публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидент. Моли за уважаване на исковете. Претендира законна лихва от датата на инцидента. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени чрез Изи Пей ЕАД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Оспорва увреждането да е настъпило по начина, посочен в исковата молба. Твърди допринасяне /съпричиняване/ от страна на ищеца за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищцата не положила дължимата грижа да опази живота и здравето си, отказала хоспитализация. С поведението си ищцата спомогнала за увреждането, респ. за увеличаване размера на вредите. Нямало данни за извършена оперативна интервенция. Не можело да се установяват усложнения и тайни последици поради липсата на доказателства. Не се установявала трайно намалена работоспособност. Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди.

Намира я за завишена. Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на улични и тротоарни площи /вкл. капаците на шахтите, намиращи се в тези площи/ в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

2

С определението от 29.05.2025 г. са отделени като безспорно и признати между страните обстоятелствата: че е ул. Люботрън към ул. Голо Бърдо, пресичайки ул. Капитан Т.Н., в горния край на магазин Съни и прилежащия тротоар са част от общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката им.

Установява се по делото, че на 12.02.2024 г. в гр. София около 21 ч. ищцата вървяла по ул. Люботрън към ул. Голо Бърдо, пресичайки ул. Капитан Т.Н., като в горния край на магазин Съни, стъпила на подвижна плочка, подхлъзнала се и паднал назад по гръб. Горното се установява от показанията на свидетеля Е.С. С.. Свидетелят С., който е очевидец на случилото се, заявява, че си спомня инцидента на 12.02.2024 г. Двете с ищцата вървели като свидетелката искала да почерпи за рождения си ден. Пресичайки тротоара ищцата стъпнала в потъваща плочка, подхлъзнала се и паднала. Ищцата си ударила гърба в бордюра, а главата й била на пътното платно. След предявяване на представените и приети веществени доказателства свидетелят категорично твърди, че това е мястото на инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са логични и непротиворечиви.

Възраженията на ответната страна относно механизма на инцидента и настъпилият удар в бордюра, съдът намира за неоснователни. Наличието или не на транспортен достъп до съседен имот не препятства възможността за настъпване на удар в бордюра, още повече че между потъващата плоча на тротоара и бордюра е напълно възможно да се формира ръб, а и от показанията на свидетеля се установява, че между процесната тротоарна плочка и транспортният достъп до имота е поставен бордюр.

Вещото лице по СМЕ е посочило, че в резултат на инцидента Б. Р. в получила компресионна фрактура на тялото на Тх12 /дванадесети гръден прешлен/. Фрактурата била от стабилен тип, амиелитична /без увреждания на гръбначния мозък и нервните коренчета, без нарушаване анатомичната форма на гръбначния канал/. Получила била и обща контузия в гръдно-поясната област на гръбначния стълб. В резултат на претърпяната травма ищцата изпитвала и интензивни болки и страдания до момента на извършения личен преглед на 11.11.2025 г. Травмата била получена и протичала на фона на изразено спондилозни и спондилоартрозни промени на гръдните и поясните прешлени. От съществено значение за забавеното възстановяване и с тенденция за утежняване на клиничното състояние било наличието на наднормено тегло. Механизмът на получаване на инцидента бил падане от собствен ръст и надпределно въздействие на механични сили върху гръдно-поясния преход на гръбначния стълб, като според вещото лице отговарял на описаното в исковата молба.

Травмата причинила на пострадалата „трайно затруднение на движенията на снагата“. При липса на значими придружаващи и съпътстващи заболявания и усложнения общият период на възстановяване продължавал до 12 месеца. Този срок при ищцата бил значително удължен поради наличието на изразени спондилозни и спондилоартрозни промени на гръдните и поясните прешлени и наднорменото тегло. За да се отговорило на въпроса относно наличието на трайни болки и увреждания, следвало да бъдат извършени актуални образни изследвания на увредения гръбначен сегмент. Съвременните начина на лечение били оперативни

– метална стабилизация или вертебропластика, с основна цел предотвратяване на бъдещи усложнения и създаване на възможност за ранна рехабилитация и раздвижване. При определени условия, вкл. изрично желание на пациента, било възможно провеждане на консервативно /неоперативно/ лечение с по-продължителен постелен режим.

Възстановителният период при консервативно лечение се увеличавал до 18 месеца.

Възможните рисковете при отказ от хоспитализация били: допълнителна деструкция на прешленовото тяло с деформация на гръбначния канал и увреждане на неврални елементи; соматични усложнения във връзка с продължителния постелен режим – белодробни, съдови, декубитални и др.: общо затруднено и забавено възстановяване. Хоспитализация в клиника с хирургичен профил /неврохирургична, ортопедична/ предполагала извършване на оперативно лечение при съгласие на пациента и липса на противопоказания.

В съдебно заседание на 04.12.2025 г. вещото лице разяснява, че oтслабените до 3 липсващи коленни рефлекси по-скоро се дължали на други фактори. Възможно било в този период от време да се е увеличило снишаването на прешлена, да се е стеснил канала, от което да са се появили неврологични усложнения, но нямало образни данни за това.

Основното при ищцата било силен болков синдром, ходене трудно, затрудненост във всякакви движения, дори обръщането в леглото самостоятелно е затруднено. Изправянето от леглото било невъзможно, като това не можело да бъдат данни единствено от гръбначната травма. Значителен фактор било наднорменото тегло. Констатираните спондилозни и спондилоартрозни промени на гръдните и поясните прешлени били преди травмата и нямали общо с нея. Относно възстановяването трябвал да се направят актуални образни изследвания: рентгенови снимки, скенер, магнитен резонанс, ако положението на счупването не е променено, фрактурата е останала в стабилен тип без нарушаване конфигурацията на гръбначния канал, то вече нямало нужда да се прави операция, тъй като счупването било зараснало, фрактурата била консолидирана.

СМЕ не е оспорена при приемането й. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал.

3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице.

Разпечатката съдържа 31 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44644102-fd55-41af-bc24-9a30abf8587b