Решение № 7 от 27.01.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 259/2021
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 27.01.2022
- В сила
- 27.01.2022
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Мая Петрова Величкова, Галина Тодорова Канакиева
Цитирани разпоредби
- чл.343б ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58 · Наказателен кодекс
- чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107 ал.3 и ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107 ал.3 и ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.178 ал.11 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.247в · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.247в ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.339 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.8 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла М. Цолова
Членове:
Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за възобновяване № 20212000600259 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.420 ал.2, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от упълномощения защитник на осъдения КР. ИЛ.
ИЛ. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1825/2018г. по описа на Районен съд гр.Бургас, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска да се отмени влязлата в сила присъда и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В искането се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В искането се посочва, че е ограничено правото на участие на осъдения И. в съдебния процес, както лично, така и чрез договорно нает защитник, поради непризоваване му по съответния ред в хода на развилото се пред районния съд производство. Изразява се недоволство от осъществената пред съда защита от служебно назначения защитник. Изтъква се, че осъденият е бил препятстван да организира защитата си в съдебното производство. Счита се, че не са спазени сроковете по отношение на връчване на книжа и 1 приключване на производството. Иска се да се отмени присъдата и да се върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателият осъденото лице К.И. се явява лично и с упълномощения си защитник адв.К.А. от АК Варна.
Защитникът адв.А. моли за уважаване на депозираното искане по доводите, изложени в него. Счита, че са налице основанията на чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК, а именно, че са допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното съдебно производство. Тези нарушения, според защитника, се изразяват в нарушено право на защита на осъдения, поради което иска да се възобнови делото, за да се санират тези нарушения. В реплика допълва, че намира, че са налице нарушения на материалния закон, което е довело до явна несправедливост на наложените наказания, тъй като не са приложени разпоредбите на чл.54 и чл.58 от НК и определеното наказание не е съобразено с целите в чл.36 от НК.
Осъденото лице И. поддържа изложеното от защитника си, както и депозираното искане. Добавя, че никога не му е била доставена призовка и никой не му се е обаждал по телефона и до този момент никой не го е търсил за делото. Уточнява, че един ден го задържали след работа и го закарали в България. Нямал право на никакъв процес, нищо не е получавал и няма никаква представа за делото. В последната си дума иска да се възобнови делото, за да може да участва в процеса и да се защитава.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура Бургас счита искането за възобновяване на наказателното производство за процесуално допустимо, но неоснователно. Прокурорът изтъква, че посочените в искането допуснати съществени процесуални нарушения не са налични. Сочи, че не е нарушено правото на защита на осъдения и прави подробен анализ на участието на осъдения в проведените в първата инстанция съдебни заседания при спазване на процесуалния закон. Според прокурорът, осъденият не е бил препятстван да организира защитата си в съдебното производство, както и са спазени всички предвидени в НПК срокове за връчване на книжа, насрочване на съдебно заседание и приключване на делото. Отделно от това, прокурорът заявява, че не е налично нарушение на 2 материалния закон, както и че наложеното наказание не е явно несправедливо. Пледира за отхвърляне на искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК – атакувано е влязла в сила Присъда № 162/16.10.2018г. по НОХД № 1825/2018г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Посочени са основания по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК от правно легитимиран субект – от изрично упълномощен защитник на осъденото лице И.. Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С Присъда № 162/16.10.2018г., постановена по НОХД № 1825/2018г. по описа на Районен съд гр.Бургас, КР. ИЛ. ИЛ. е признат за виновен в това, че на 12.05.2017г., на главен път ІІ-99, в близост до бензиностанция „Лукойл“, гр.Черноморец, в посока гр.Бургас, управлявал МПС – л.а.“Митцубиши Галант“ с рег.№ * **** **, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено с техническо средство „Дрегер Друг Чек 3000“ - тесткасета с № 8325554, ARJL-0133, поради което и на основание чл.343б ал.3 и чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 500 лева. И. бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 5 лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата била обжалвана от назначения служебен защитник на осъдения И. пред Бургаски окръжен съд, като въззивна инстанция, с Решение № 216/07.02.2019г., постановено по ВНОХД № 993/2018г. по описа на съда, е потвърдил изцяло присъдата.
Бургаският апелативен съд установи липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, спрямо установеното от фактическа страна, поради което намира, че материалният 3 закон е приложен правилно и не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, въпреки че не е посочено в искането.
При осъществения извънреден контрол, настоящият съд не констатира дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК от съдилищата, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната отговорност на И. за инкриминираното престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции, като в настоящото извънредно производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, съдът се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Бургаският окръжен съд и Бургаският районен съд, като инстанции по същество, не са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в настоящия наказателен процес, относно обвинението на И. по чл.343б ал.3 от НК. Настоящата инстанция на свой ред прецени, че решаващите съдилища са реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина и стриктно са изпълнили императивните изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107 ал.3 и ал.5, чл.316 и чл.339 ал.2 от НПК, при анализа и оценката на доказателствената съвкупност по делото.
По този начин двете инстанции са спазили принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал по делото, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното си убеждение въз основа на обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. На базата на задълбочената преценка на събраните по делото доказателства решаващите съдилища са изяснили правилно фактите по делото и са го приключили по реда, предвиден в НПК.
4
Доколкото е посочено конкретно искане за възобновяване на наказателното производство по съображение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, имащо отношение към преценката по т.2 на чл.348 ал.1 от НПК, във връзка с реда на призоваване и връчване на книжа на осъдения и нарушаване на правото му на защита, АС Бургас го обсъди и намери за необходимо да отрази, че същото е неоснователно.
Производството е започнало на 12.05.2017г. като Бързо производство № 87/2017г. по описа на РУ Созопол, на основание чл.212 ал.2 от НПК, със съставянето на протокол за първото действие по разследването – разпит на свидетел, за престъпление по чл.343б ал.3 от НК. С постановление на 16.05.2017г. К.И. е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното бързо производство за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като му е проведен и разпит като обвиняем. Тези процесуално-следствени действия били проведени без участието на защитник, по негово желание, като в разпита си като обвиняем И. е заявил, че не желае да му бъдат предявени материалите по разследването. На 17.05.2017г. бързото производство е преобразувано в досъдебно производство. К.И. на 22.05.2017г. отново е разпитан в качеството на обвиняем, отново без защитник по негово желание, като е потвърдил заявеното, че не желае да му се предявяват материалите по разследването. На осъдения И. е взета мярка за неотклонение Подписка, като му е разяснено, че има задължение да не я нарушава, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Осъденият при привличането си в качеството на обвиняем е посочил постоянен адрес гр.Шумен, ул.“Витоша“ № 3, вх.3, ет.5, ап.48 и настоящ адрес гр.Варна, ул.“Подвис“ № 53.
Обвинителният акт по обвинението на К.И. за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК е бил внесен в РС Бургас на 23.04.2018г. На осъденото лице И. е било изпратено съобщение по чл.247в от НПК на настоящия му адрес в гр.Варна. Книжата не са били връчени и са върнати поради това, че осъдения И. не е бил открит на посочения от него адрес в гр.Варна. На невръчената призовка служителят по връчване от съответния съд е отразил, че е уведомил И. по телефона, указан в разпореждането за насрочване, посочвайки, че същият е обяснил, че е извън България и не може да присъства на съдебно заседание. В списъка за призоваване е отразено, че осъденото лице И. е във Франция, като е заминал преди 20 дни, за да работи, евентуално ще се върне през м.август 2018г. и знае за делото. Ход на делото в 5 проведеното съдебно заседание на 11.05.2018г. не е бил даден и за следващо съдебно заседание на 05.06.2018г. осъденият е бил призован на неговия постоянен адрес в гр.Шумен и на настоящия му – в гр.Варна, като призоваването и направеният повторен опит да му бъде връчен препис от обвинителния акт са били неуспешни. На 25.05.2018г. в РС Бургас е постъпила изисканата от съда справка за задграничните пътувания на К.И. от ОДМВР Бургас. От нея се установява, че И. е напуснал пределите на Република България през ГКПП Русе „Дунав мост“ на 20.04.2018г. в 14.40 часа, като не се съдържа информация за неговото завръщане в страната. С протоколно определение от разпоредително заседание на 05.06.2018г. на И., на основание чл.94 ал.1 т.8 от НПК (делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия), е бил назначен служебен защитник и е даден ход в негово отсъствие. Съдът е решил въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и е приел, че делото следва да бъде разгледано по общия ред, като го е насрочил за 03.07.2018г.
Осъденият И. отново е бил призован на адреса в гр.Варна, като призовката е била върната без връчване, а в списъка за призоваване е отразено, че И. е уведомен по мобилния телефон и са му съобщени имената и телефонния номер на назначения му служебен защитник. По този начин призован, осъденият И. в съдебното заседание на 03.07.2018г. се е явил лично пред районния съд и са му били разяснени правата. Ход на делото не е бил даден, предвид изявлението му, че желае да се запознае с обвинителния акт и да упълномощи защитник по свой избор. Преписи от обвинителния акт и разпореждането на съда са били връчени на подсъдимия в съдебното заседание и делото е било насрочено за 11.07.2018г., като е дадена възможност на И. да се запознае с връчените му книжа и да си упълномощи защитник. В следващото съдебно заседание, на 11.07.2018г., И. не се е явил и не е посочил причини за неявяването си. С протоколно определение от 11.07.2018г., съдът е изменил мярката му за неотклонение от Подписка в Задържане под стража.