Решение № 171 от 19.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Бургас, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. И.ов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Георги Хр. И.ов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600523 по описа за 2023 година С Присъда № 27 от 15.02.2023 г., постановена по НОХД № 505 /2022 г., Бургаският районен съд е признал подсъдимия А. М. К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 28.09.2021 г. в г*****************, като влязъл в жилището на адрес: г************* не изпълнил съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33, издадена на 10.09.2021 г., въз основа на Решение № 985/10.09.2021 г. по гражданско дело № 20212120105744/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, подлежаща на незабавно изпълнение и връчена му лично на 17.09.2021 г., съгласно която му било забранено за срок от 18 /осемнадесет/ месеца да се доближава до жилището на А.Ив.Х., ********************* – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като на основание чл. чл. 296, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание три месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

С оглед осъдителната присъда, ПРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия, като го е осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 608,40 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски.

Присъдата е обжалвана от адв. Х. К. от АК – Бургас, служебен защитник на подсъдимия А. М. К.. С жалбата се излагат съображения за неправилност и 1 незаконосъобразност на първоинстанционната присъда в частта й относно размера на наказанието. Иска се от въззивния съд да измени присъдата и да наложи предвиденото в закона алтернативно по-леко наказание глоба. В допълнение към въззивната жалба, се излагат съображения, че по отношение на наказанието на подсъдимия е следвало да се приложи разпоредбата на чл.

78а от НК, тъй като изпълнително дело № 1976/2017 г. , с което А. К. е бил осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя Районен съд – Бургас, е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Защитата, позовавайки се на задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС, счита че в случая са налице предпоставките за приложението на материално-правната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК и К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Алтернативно се иска изменение на присъдата, като вместо наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, на подсъдимия да бъде наложена глоба в размер на 200 лева предвид затрудненото му финансово състояние. Представят се доказателства, както и се прави искане за събиране на допълнително доказателства.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира жалбата и допълнението към нея за основателно, с оглед представената пред въззивния съд справка от ЧСИ Таня Маджарова. С оглед дадените указания в ТР № 2/2018 г. на ВКС, наказателна колегия и ТР № 2/2013 г. на ВКС, гражданска колегия, прокурорът счита, че в конкретния случай от 11.10.2017 г. до датата на осъществяване на процесното деяние, извършено от подсъдимия К., са изминали много повече от необходимите три години, визирани в чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 86 от НК, като на подсъдимия следва да се наложи наказание с приложението на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият А. К., не се явява, редовно призован. Служебният му защитник – адв. Х. К. поддържа подадената жалба и допълнение към нея. Намира, че с оглед представената справка от ЧСИ Таня Маджарова, е доказано, че последното изпълнително действие по изпълнително дело № 1976/2017 г. е било извършено през октомври 2017 г., поради което и намира, че са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК и по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Моли подсъдимият К. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание с приложението на чл. 78а от НК.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Подсъдимият

А.

М.

К. е роден на

************************************** Видно от приложената по делото 2 справка за съдимост, същият е неосъждан, има наложено административно наказание.

Подсъдимият и свид. А.И.Х., ************************. – баба на К., живеели на един адрес в ********************

Пред Районен съд – гр. Бургас свид. Х. подала молба по реда на Закона за защита от домашното насилие, като в същата посочила, че внукът й – подс.

А. К. упражнявал над нея домашно насилие. Във връзка с подадената молба, било образувано гражданско дело № 20212120105744/2021 г. по описа на БРС. Достигайки до извода, че спрямо свид. А.И.Х. било упражнено физическо, психическо и емоционална насилие от страна на подс. К., с Решение № 985/10.09.2021 г., постановено по посоченото гражданско дело, БРС наложил мерки за защита на свид. А.Х., срещу осъществено спрямо нея домашно насилие на 11.08.2021 г. и на 12.08.2021 г. от страна на подс. К., като задължил обвиняемия да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстранил го от съвместно обитаваното със свид. Х. жилище, находящо се в *****************за срок от 18 месеца. Съгласно посоченото съдебно решение, на подсъдимия се забранявало да доближава до жилището на свид.

Х. за срок от 18 месеца.

Въз основа на съдебното решение, била издадена съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33/10.09.2021 г., подлежаща на незабавно изпълнение. Съгласно съдебната заповед, подсъдимият се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие, бил отстранен от съвместно обитаваното със свид. Х. жилище, находящо се в г********************и му била наложена забрана за срок от 18 месеца да доближава до свид. Х., жилището й, намиращо се на посочения по-горе адрес, както и местата за социални контакти и отдих.

На 28.09.2021 г. подс. А. К. се намирал в г***************, като влязъл в жилището, обитавано от свид. А.Х., намиращо се на горепосочения адрес, въпреки изричното несъгласие на свид. Х. По този начин подсъдимият не изпълнил съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33/10.09.2021 г.

Влизайки в жилището, подсъдимитя започнал да нанася удари с юмруци по главата и тялото на свид. Х., която започнала да вика за помощ. Тези действия били възприети от свид. И. А.Б., който помогнал на свид. Х. да 3 избяга.

На място пристигнали полицейски служители при Първо РУ на МВР – Бургас – свидетелите К. Ст. Д. и А. К. Н., които задържали подсъдимия.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото – от показанията на свидетелите К.Ст.Д., А.К.Н., А.Ив.Х., И. А. Б., обясненията на подсъдимия А. К., от приложените по делото писмени доказателства – Решение № 985/10.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 20212120105744/2021 г. по описа на РС – Бургас, съдебна заповед за защита от домашното насилие № 33/10.09.2021 г., както и от останалите приложени на съдебно и досъдебно производство писмени доказателства.

Настоящата инстанция споделя напълно фактическите и правни изводи на БРС, по които и няма спор между страните, поради което не се налага те да бъдат преповтаряни или обосновавани със собствен, различен анализ.

Първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи досежно авторството и вината на подсъдимия.

Освен изложеното в мотивите на обжалваната присъда, необходимо е по повод възраженията срещу наложеното на подсъдимия наказание, да се добави следното:

Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият А.

М. К. е неосъждан, като има наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, наложено по НАХД № 2722/2017 г. на РС – Бургас, за деяние, извършено на 29.01.2017 г. По искане на защитата на подсъдимия, по настоящото въззивно дело беше изискана и приложена справка от ЧСИ Таня Георгиева Маджарова, от която се установява, че изпълнително дело №20178030401976/2017 г. е било образувано по изпълнителен лист, издаден на 20.07.2017 г. от Районен съд – Бургас на основание съдебно решение по АХНД № 2722/2017 г. по описа на БРС с взискател РС – Бургас и длъжник – А. М. К.. Към справката е приложено и постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и е посочено, че последното действие по посоченото изпълнително дело е на 11.10.2017 г. – запор до банка ДСК.

Съгласно задължителната съдебна практика – ТР № 2/2013 г. на ВКС по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал 4 извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като перемпцията настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само проглася с постановление вече настъпилото прекратяване като установи съществуването на съответните правно-релевантни факти, като актът на прекратяване има декларативен характер.

Съгласно Постановление № 7/1985 г. на пленума на ВС, което не е загубило своето значение, от наказателна отговорност по чл. 78а от НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани, както и тези, които са освободени по глава осма на НК, ако е изтекла една година от изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие или на административно наказание по чл. 78а от НК.

От всичко изложено по-горе, настоящият въззивен състав намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 78 а от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба“. От датата, на последното изпълнително действие – 11.10.2017 г. до датата на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд по настоящото дело – 28.09.2021 г., е изминал почти четиригодишен срок, който срок надвишава предвидения в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК – двугодишен и в чл. 86, ал. 1, т. 3 – едногодишен срок.

Налице са и другите материално-правни предпоставки, визирани в чл.

78а от НК - за престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба до пет хиляди лева, като от престъплението няма причинени имуществени вреди.

При тези изводи, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Така отмерена санкцията е справедлива и напълно съответна на обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е достатъчна да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

С оглед осъдителната присъда, правилно Районен съд - Поморие на основание чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото.

5

По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 27 от 15.02.2023 г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НОХД № 505/2022 г., като:

ОТМЕНЯ същата в частта й, с която на подсъдимия А. М. К., ЕГН **********, на основание чл. 296, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а от НК подсъдимия А. М. К. от наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.