Решение № 409 от 31.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Велико Търново, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Станислав Стефански

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500738 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Л. Д. Л.– длъжник по изп. дело № 20267250400305 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, подадена чрез адвокат И. М.- ВТАК, срещу разпореждане № 2398 от 29.05.2026 г. на помощник частен съдебен изпълнител Доротея Жекова, в частта, с която е отказано намаляване на разноските по принудителното изпълнение за прието адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя Община Свищов в размер на 246.00 евро с ДДС /205.00 евро без ДДС/ и за начислените такси и разноски по изпълнението в размер на 180.82 евро с ДДС, включително пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за събиране на вземането в размер на 72.71 евро с ДДС.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител в атакуваната му част. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано за събиране на присъдени в полза на взискателя Община Свищов разноски по адм. дело № 466/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново в размер на 750 лв. /383,47 евро/, съгласно определение № 3406 от 27.10.2025 г. по същото дело, като от наложения запор е постъпила сума в размер на 298.68 евро.

Изтъква се, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал други действия освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с евентуално посочване на изпълнителен способ, поради което с оглед размера на вземането приетото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно – двойно над установения минимален размер от 200.00 лв. /102.26 евро/ по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., дължим за образуване на изпълнително дело, който не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Сочи се, че нормата на чл. 10, т. 2, във 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, определяща възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, не намира приложение, тъй като след връчване на поканата за доброволно изпълнение взискателят не е предприел действия във връзка с воденето на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане. Не били налице усложнения по отношение на страните или движението на делото, не били прилагани различни изпълнителни способи и делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Твърди се още, че начислените такси към съдебния изпълнител, включително по т. 26 от ТТРЗЧСИ, са завишени – уважаването на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение неминуемо водело и до намаляване на основата, върху която се изчислява пропорционалната такса; от разпореждането не ставало ясно по какъв начин е формирана таксата по т. 26 в размер на 72.71 евро и върху каква конкретна база е изчислена; по делото не били извършвани множество или сложни изпълнителни действия, тъй като удовлетворяването на вземането било резултат единствено от наложен запор, без опис, оценка, публична продан или други действия, предполагащи начисляването на значителни разноски. Излага се принципът, че разноските по изпълнението трябва да бъдат необходими и съразмерни на предприетите изпълнителни действия, като в случая длъжникът бил пенсионер с минимални доходи.

По тези съображения се иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, както и присъждане на сторените в настоящото производство разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 евро и заплатената държавна такса.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят Община Свищов, представлявана от кмета, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Ш. е депозирал писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква се, че жалбоподателят изгражда защитата си единствено върху съотношението между размера на вземането и размера на адвокатския хонорар, което не представлява самостоятелен критерий за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката относно прекомерността се извършва въз основа на конкретните обстоятелства по делото, като се съобразяват фактическата и правната сложност, извършените процесуални действия и необходимият обем адвокатска работа, а не единствено материалният интерес. Не се твърдяла липса на реално извършена правна помощ, нито се оспорвало извършеното плащане. Неоснователно било и твърдението, че пълномощникът на взискателя е извършил единствено подаване на молба за образуване на делото – образуването на изпълнителното производство, определянето на изпълнителен способ, възлагането на изпълнението по реда на чл. 18 ЗЧСИ, последващото процесуално представителство и предприетите изпълнителни действия представлявали единен комплекс от действия по събиране на вземането. Жалбата не съдържала конкретни възражения относно начина на определяне на отделните такси, нито сочела нарушение при приложението на Тарифата, а начислените такси съответствали на реално извършените действия. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено като правилно и законосъобразно.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че видно от приложената по делото фактура, сумата за договореното адвокатско възнаграждение е платена по сметка на процесуалния представител на взискателя и е съобразена с предвидените в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери – 205.00 евро без ДДС, върху която сума, доколкото пълномощникът е регистриран по ЗДДС, е начислен ДДС, или общо договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 2

246.0 евро. Платеното възнаграждение било съобразено и с фактическата и правна сложност на делото, тъй като изначално и към настоящия момент не може да се предвиди обемът от действия и работа, която ще следва да се извърши за събирането на задължението, като вземането не е събрано изцяло. Пропорционалната такса по т.

26 ТТРЗЧСИ се сочи, че е точно определена в размер на 72,71 евро с ДДС – вземането по изпълнителното дело е в общ размер на 629,47 евро, от които 383.47 евро – разноски по адм. дело № 466/2025 г. на Административен съд Велико Търново и по адм. дело № 203/2026 г. на ВАС, и 246.00 евро – разноски по изпълнителното дело, като таксата е формирана по т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ – 100 лв. /51,13 евро/ и 8 % за горницата над 1 000 лв. /9,46 евро/, или 60,59 евро без ДДС. Начислените по делото авансови такси в общ размер на 90,11 евро без ДДС /108,13 евро с ДДС/ били подробно описани по съответните точки от Тарифата – за образуване на делото по т. 1, за справки за длъжника и неговото имущество по т. 3, за изпращане и връчване на призовки, преписи и книжа по т. 4 и т. 5, за налагане на запори без извършване на опис по т. 9 – до „Банка ДСК“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и допълнителни разноски по т. 31, и отговаряли на обективно извършените действия по делото. По делото не били начислявани такси за действия като опис, оценка и публична продан.

Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

Окръжен съд Велико Търново, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20267250400305 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег.

№ 725, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, е образувано по молба на взискателя Община Свищов въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.02.2026 г. от Административен съд Велико Търново на основание Определение № 3406/27.10.2025 г. по адм. дело № 466/2025 г. по описа на същия съд, за събиране на присъдени разноски. Вземането по изпълнителното дело е в общ размер на 629.47 евро, от които 383.47 евро – присъдени разноски по адм. дело № 466/2025 г. на Административен съд Велико Търново и по адм. дело № 203/2026 г. на ВАС, и 246.00 евро – разноски по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнението заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в полза на процесуалния му представител в размер на 246.00 евро с ДДС /205 евро без ДДС/, за което по делото са представени договор за правна защита и съдействие и фактура за извършено плащане по сметка.

По молбата на взискателя са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. От наложения запор върху сметка в „Уникредит Булбанк“ АД на 23.04.2026 г. е постъпила сума в размер на 298.68 евро, като задължението по делото не е изцяло погасено.

С възражение с вх. № 14111/27.05.2026 г. длъжникът Л. Д. Л., чрез пълномощника си, е поискала вдигане на наложения запор върху банкова сметка и намаляване на разноските по делото. С обжалваното разпореждане № 2398/29.05.2026 г. помощник ЧСИ Доротея Жекова е отказала да вдигне наложения запор на банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, както и е отказала намаляване на разноските по принудителното изпълнение за прието адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ, като е приела, че платеното възнаграждение е съобразено с минималните размери по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и с фактическата и правна сложност на делото, а начислените такси и разноски по изпълнението в размер на 180,82 евро с ДДС, в това число пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането в размер на 72,71 евро, съответстват на извършените по делото действия – образуване, извършени справки, уведомяване, връчване и налагане на 2 бр.

3 запори.

Обжалваното разпореждане е връчено на длъжника на 04.06.2026 г. Жалбата срещу него, насочена само срещу частта относно отказа за намаляване на разноските по изпълнението, е подадена на 11.06.2026 г. с вх. № 7419/11.06.2026 г. по входящия регистър на Окръжен съд Велико Търново. Доколкото същата е депозирана директно пред съда, с разпореждане на зам.-председателя на Окръжен съд Велико Търново от 11.06.2026 г. е отказано образуване на въззивно гражданско дело и жалбата е изпратена на ЧСИ Виктор Георгиев за администриране, след което е постъпила в съда с надлежно администрираната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е процесуално допустима.

Подадена е от активно процесуално легитимирана страна – длъжника по изпълнението, на когото законът изрично е признал правото да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по разноските по изпълнението /чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/, и е депозирана в рамките на двуседмичния преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК – обжалваното разпореждане е връчено на длъжника на 04.06.2026 г., а жалбата е подадена на 11.06.2026 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, какъвто е и предметът на настоящата жалба. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако са налице предвидените в същата разпоредба изключения, каквито в настоящия случай не се установяват. Специфичната регламентация на отговорността за разноски в изпълнителния процес не изключва приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото последната е част от общите правила на процесуалния закон. В тази връзка длъжникът разполага с възможност да възрази пред съдебния изпълнител по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, като постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда.