Решение № 1355 от 20.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Бургас, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина П. Петкова

Членове:

Йорданка Г. Майска

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100501741 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. Д. М. с ЕГН-**********, заявена чрез адв.

Н. Кожухаров от БАК против решение № 1728/04.08.2022г. по гр.д.№ 1330/2022г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника иск по чл.108 ЗС, вр.чл.56, вр.чл.111 ЗС ЗС да бъде прието за установено по отношение въззиваемите М. В. К. с ЕГН - ********** и М. С. К. с ЕГН -**********, че въззивникът Д.М. е носител на пожизнено право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, кв.Ветрен , ***, ет.1, ап.3, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 138,10 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта - няма, над обекта - обект с идентификатор ***, който самостоятелен обект се състои от антре, дневна с кухня и трапезария, три спални, коридор, килер, три бани с тоалетна, тоалетна, балкон и тераса, ведно с прилежащия към този апартамент склад 3 с площ от 4,50 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и въззиваемите да бъдат осъдени за предадат на въззивника описания имот.

В жалбата се твърди, че при правилно установена фактическа обстановка, БРС е сторил неправилни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон. Изложена е хронология на установените по делото обстоятелства и факти, съгласно която ищецът е дарил на с. си процесния апартамент, като си е запазил 1 пожизнено правото на ползване, а в последствие синът е учредил договорна ипотека в полза на „Алианц Банк България“ АД за обезпечаване отпуснат на ищеца банков кредит. Поради необслужване на кредита в полза на банката е бил издаден изпълнителен лист № 1053/29.02.2015г. по ч.гр.д.№ 1065/15г. по описа на БРС срещу ищеца като длъжник и срещу синът му като ипотекарен длъжник. Било е образувано изпълнително производство № 43/2019г. по описа на ЧСИ Я.Бъчваров, по което е извършена публична продан и имота е бил възложен с постановление от 16.09.2019г., на наследодателя на въззиваемите В. К., като последния е бил въведен във владение с протокол за въвод от 12.08.2020г.. При тези данни се навежда, че и към настоящия момент върху имота тежи запазеното от въззивника вещно право на ползване, от което той не се е отказвал по реда на чл.100, ал.1 от ЗС и което не е погасено с факта на извършване на публичната продан, поради което не са налице предпоставките на чл.99 ЗС. Навежда, че правото на ползване е строго лично и не може да се прехвърля нито чрез сделка, нито чрез насочване на принудително изпълнение върху имота по отношение на който е било запазено/учредено. Счита, че е неприложима нормата на чл.175, ал.1 ЗЗД, тъй като тя касае хипотеза, при която вещното право е било учредено след ипотеката, какъвто не е настоящия. Счита за неприложема и разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК, т.к. всички възбрани върху имота са вписани след вписването на притежаваното от въззивника право на ползване, поради което последното е противопоставимо както на взискателите, така и на купувачите по публичната продан, респ.техните правоприемници.

Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по същество, с което предявеният иск да бъде уважен както в установителната, така и в осъдителната му част. Не са сторени доказателствени искания. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемите М. К. и М. К., заявен чрез упълномощения процесуален представител адв. Маргарита Събева от БАК, който последната се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че са налице предпоставките за уважаване на претенцията. При липса на спорни моменти относно фактите по делото, въззиваемите твърдят, че сторените в обжалваното решение правни изводи, че въззивникът не разполага с противопоставимо на въззиваемите право на ползване, са правилни и законосъобразни. Счита се, че въззивникът е длъжник в изпълнителното производство, поради което е принуден да търпи всички ограничения на принудителното изпълнение и като такъв не се ползва от закрилата на закона предвидена в чл.496, ал.2, изр.2 ГПК, поради което и купувачът в публичната продан В. К. е придобил всички права върху процесния имот, които в последствие са преминали по силата на наследяване върху въззиваемите. Посочва се и че въззивникът не разполага с право да се позовава на несеквестируемост на правото на ползване, тъй като е дал съгласието си за учредяване на договорната ипотека в полза на банката. Допълват, че на това си право въззивникът не само не се е позовал като длъжник в рамките на изпълнителното производство, но и при извършване на въвода е дал изричното си съгласие да остави движимите си вещи на купувача по публичната пордан срещу заплащане от последния. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК правото на ползване е непративопоставимо на взискателя, а от там и по см.на чл.496, ал.2 ГПК, то е непротивопоставимо и на купувача в публичната продан. Отделно при неуважаване на горните аргументи се моли да бъде разгледано възражението, че правото на ползване, претендирано от въззивника е загубено, тъй като не е упражнявано в период по-дълъг от пет години.

По-конкретно се посочва, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че да 2 времето от извършване на дарението през 2008г. до 2013г. Д.М. да е ползвал процесния имот. В подкрепа на това твърдение се позовава на съдебно удостоверение в първоинстанционното производство установяващо че Д.М. е бил в граждански брак в периода 2013г.-2019г., през което време семейното му жилище е било с различен административен адрес, с което се извежда твърдение в жалбата, че липсват доказателства за период от около единадесет години Д.М. да е ползвал процесния имот. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение като парвилно и законосъобразно. Не ангажират нови доказателства, нямат доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.108 ЗС, вр.чл.56, вр.чл.111 ЗС ЗС .

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба о т Д. Д. М. с искане да бъде прието за установено по отношение М. В. К. и М. С. К., като наследници на купувача от проведена публична продан/В. М.ев К., поч. на 16.12.****г./, че въззивникът Д.М. е носител на пожизнено право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, кв.Ветрен , ***, ет.1, ап.3, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с площ от 138,10 кв.м., намиращ се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, ведно с прилежащия към този апартамент склад 3 с площ от 4,50 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и въззиваемите да бъдат осъдени за предадат на въззивника в качеството му на ползвател описания имот.

Въззивникът ищец навежда, че неговото право на ползване, бидейки непрекратено е противопоставимо на насрещната страна, независимо, че процесният имот е закупен от проведена публична продан от наследодателя на ответниците. Претенцията се предявява, защото ищецът е лишен от правото си да ползва имота, тъй като купувачите, на които имотът е възложен с постановление на ЧСИ ползват последния като собственици. Поради това ищецът предявява претенцията си по съдебен ред за осъждане на ответниците да му предадат владението на порцесния имот в качеството му на ползвател на същия.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответниците, с който се моли пертенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като с извършване на публичната продан вещните права върху имота преминават изцяло върху купувача. Посочват, че ищецът в конкретния случай не е трето лице в изпълнителния процес, а длъжник, поради което правото му на ползване е непротивопоставимо както на взискателя, така и на купувача в публичната продан. С отговора е наведено твърдение, че правото на ползване не е било упражнявано повече от пет години съгласно представено по делото съдебно удостоверение, посочващо различен адрес на семейното жилище на ищеца, поради което е сторено и възражение за погасяването му по давност.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 25.03.2008г. въззивникът Д. М. е дарил с. си Д. М. 163,80/1793 кв.м.ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ IX-594 в кв.4 по плана на с.Ветрен, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, ведно със самостоятелен обект в триетажна жилищна сграда, изградена в описания УПИ в степен на завършеност „груб строеж“, а именно процесния апартамент 3, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, описан по-горе, като си 3 запазил пожизненото право на ползване върху дарените имоти.

За обезпечаване на задълженията на ищеца Д. М. като длъжник по договор за кредит № 21738/27.02.2007г. сключен с „Алианц банк България“ АД за сумата от 125000евро в полза на банката е учредена договорна ипотека върху имота, като в договора е посочено че нот.акт за ипотеката представлява приложение № 3 към договора за кредит. Тук следва да се посочи, че макар по делото да е представен от ищеца и наличен нот.акт от 15.03.2011г. за учредена договорна ипотека върху имота от собственика и ипотекарен длъжник Д. Д. М., видно от представената от ищеца кредитна преписка и в частност от приложения към нея договор за кредит от 27.02.2007г. е посочено, че неразделна част от последния е приложение № 3, представляващо нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху описаното в кредитния договор обезпечение, учредено от кредитополучателя, а именно недвижим имот в груб строеж в УПИ IX-594, кв.4, кв.Ветрен, общ.Бургас, подробно описан в раздел „Обезпечение“ от договора за кредит, състоящ се от етаж първи с обща застроена площ от 357,44кв.м., включващ и заведение за хранене и жилище „А“, , втори жилищен етаж, включващ жилище „Д“ на площ от 84,56кв.м. и на подпокривен етаж, включващ жилище „И“ на площ от 219,62кв.м., ведно с дворното място от 1793кв.м. представляващо УПИ IX594, кв.4, кв.Ветрен, общ.Бургас. Следователно са налице данни, че към датата на сключване на договора за кредит от страна на ищеца е учредена договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на кредита и нот.акт е посочен като приложение№ 3 – неразделна част от договора за кредит от 2007г.

По ч.гр.д.№ 1065/2015г. на БРС поради непогасяване на кредита, в полза на банката като кредитодател е издаден изпълнителен лист № 1053/26.02.2015г. срещу длъжника Д. М. и солидарния длъжник „М И Д Трейдинг“ ЕООД с ЕИК-147106901. Образувано е изп.д. № 20197090400043 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров с район на действие Окръжен съд – Бургас, по което принудителното изпълнение е насочено към ипотекирания в полза на банката имот, за обезпечаване на кредита. С постановление за възлагане на недвижим имот от 16.09.2019г. на ЧСИ Янко Бъчваров, влязло в сила на 12.11.2019 г., процесният апартамент № 3, ведно с прилежащото му складово помещение № 3, е възложен на В. К.. С протокол за въвод във владение на недвижим имот от 12.08.2020 г. по посоченото изпълнително дело В. К. е бил въведен във владение на процесния имот, в присъствието на ищеца Д. М.. Въводът във владение е бил атакуван от страна на длъжника Д. М. по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д.№ 2046/2019 г. на БОС. С определение от 07.01.2020 г., което е потвърдено с определение по в.гр.д.№ 132/2020г. на БАС, окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на трето лице като ползвател на имота, тъй като е страна в изпълнителния процес - длъжник.