Решение № 2189 от 11.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2189 гр. Варна, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110114216 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Производството по делото е образувано по жалба на Г. Н. И. с ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу Заповед №*** на Началника на СГКК-*** с която е одобрено изменение на КРНИ за имот ПИ *** в частта, в която като собственици на имота за разликата от 585 кв.м. ид.ч. до 603 кв.м. са вписани наследниците на М. П.а П.а.

В жалбата се твърди, че процесната заповед в обжалваната част е постановена в противоречие с материалните разпоредби, в нарушение на процесуалните правила и не съответства на закона. Сочи се, че с НА №***, том ***, нот. д. №***г. М. П. П. продала на Г. Д. И. и А. И.К. ПИ с кад.№***, находящ се в землището на кв.*** с площ 600 кв.м. С Решение №***г. по възз.гр.д. №***г. било установено, че наследниците на М. П. П.а не са собственици на ПИ №***, като същият бил идентичен с реално обособена част от 585 кв.м. от ПИ №***, при граници на реална обособената част: останалата част от ПИ ***, ПИ ***; ПИ*** и път.

Твърди се, че наследниците на М. П. П нямат никакви права върху ПИ ***тъй като имотът бил продаден на трето лице приживе на наследодателката им и не следвало да се сочат с обжалваната заповед за собственици на частта извън реално обособената част на ПИ *** с площ 585 кв.м. до 603 кв.м.

С това решение било прието, че наследниците на Г. П. Е. са собственици на реално обособена част от ПИ *** с площ 585 кв.м. ид.ч. и затова заповедта 1 била в противоречие със съдебното решение.

В решението било постановено, че М. П. П. не е придобила правото на собственост върху 600 кв.м. от ПИ *** в нарушение на парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота нямало постройка и заплащането на стойността на имота към общината било в нарушение на закона. Тя не можела да бъде собственик на 600 кв.м. от ПИ *** както и правоприемниците й, на които продала същия имот. Според актуалната скица нямало данни за идеални части и носители на вещни права, освен посочения в същата ползвател по парагр.4 ППЗСЗПЗЗ.

Не било извършено попълване на кадастъра с установените настоящия собственици на процесния имот – П. Г. П. и З. Г.а И.а, чийто наследник бил жалбоподателя.

Действия за изменения на КК и КР не били предприемани след 2012г.

Сочи се, че правата върху разликата от 585 кв.м. до реалната площ на имота 603 кв.м. се притежава от жалбоподателя и П. Г. П., поради и което те следвало да бъдат за собственици в КК и КР. Тази част представлявала част от стар имот – нива от 23 дка с предишен №***, възстановен в стари реални граници, придадена по регулация.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Заинтересованата страна П. П. не се явява в осз и не изразява становище по спора.

Останалите заинтересовани страни В. Л. и М.а П.а изразяват становище за недопустимост на подадената жалба и за необходимост от провеждане от жалбоподателя на процедура по снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за разликата от 585 кв.м. до 603 кв.м. за процесния имот. Иска присъждането на разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

От нотариален акт за покупко-продажба от 28.04.2005г. с № ***от 2005г. се установява, че М. П.а продава на Г. И. и А. К. ПИ № *** находящ се в землището на кв.“*** с площ от 600 кв.м., при граници ПИ с №№ ***, ведно с изграденото в имота паянтово жилище.

В скицата с № ***г. на ПИ с Идентификатор ***като собственик е посочена М. П.а П.а.

От удостоверение за наследници се установява, че З. И.а е починала на 13.04.2022г. и е оставила за свой наследник сина си, жалбоподателя Г. И..

С Решение № 983/18.05.2012г. по в.гр.д.2658/2011г. на ОС Варна, влязло в сила на 12.12.2013г. е обезсилено Решение № 3658/11.08.2011г. по гр.д.9207/2007г. на РС Варна в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл.108 от ЗС и е отменено Решение № 3658/11.08.2011г. по 2 гр.д.9207/2007г. в частта, в която е отхвърлен предявения от З. Г.а И.а, с ЕГН ********** и П. Г. П. с ЕГН ********** лично и като правоприемници по реда на чл.120 ГПК отм. на починалата в хода на производството ищца К.

Р. Е. иск против М. П.а П.а с ЕГН **********, Г. Д. И., ЕГН ********** и А.

И.а К., ЕГН ********** за предаване владението върху недвижим имот, представляващ реална част с площ 585 кв.м. от поземлен имот № ***, в землището на кв. *** целият с площ 603 кв.м., при граници на реалната част: останалата част от ПИ № *** и път, повдигнат в син цвят на скицата на л.24 от делото, осн. чл. 108 от ЗС, както и в частта, в която отхвърлен предявения от З. Г.а И.а, с ЕГН ********** и П. Г. П. с ЕГН ********** лично и като правоприемници по реда на чл.120 ГПК отм. на починалата в хода на производството ищца К. Р. Е. иск против Г. Д. И., ЕГН ********** и А. И.а К., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за ползата, от която са били лишени, като са били възпрепятствани да ползват описания по-горе имот в размер на 400 лева за периода от 28.04.2005 г. до 20.05.2008 г., на осн.чл.59 ЗЗД. Вместо това ОС Варна е приел за установено по отношение на В. Л. и М.а П.а в качеството им на наследници на М. П.а, че З. И.а и П. П. са собственици на реална част с площ от 585 кв.м. от ПИ ***, находящ се в землището на кв. ***”, целият с площ 603 кв.м., при граници на реалната част: останалата част от ПИ № ***, ПИ № ****, като ответниците са осъдени да предадат владението на ищците върху процесната реална част с площ от 585 кв.м. от ПИ ***, находящ се в землището на кв. *** целият с площ 603 кв.м. В решението е посочено, че М. П.а не е придобила право на собствеността върху ПИ № *** по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ поради липса на основания затова, не го е придобила и въз основа на придобивна давност.

От преписката по издаване на процесната заповед се установява, че по искане на П. П. чрез адв.*** от 19.12.2022г. е започната администартивна процедура за изменение на ПНИ по отношение на ПИ *** на основание пар.4 к, ал.12 вр. ал.8, т.1 – 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е приложен проект за изменение.

Заинтересованите лица са уведомени за исканото изменение.

По преписката е приложено Решение № 525/25.06.1998г. на ПК гр.***, с което на Г. П. Е. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 23,237 дка, находяща се в терен по пар.*** представляващ имот с пл.№ *** идентичен с имот № ***, който имот обхваща имоти със следните планоснимачни номера или части от тях в м-ст „************************* и имоти със следните планоснимачни номера или части от тях в м-ст ************

От удостоверение за наследници на Г. Е. се установява, че той е починал на 07.12.2003г., като е оставил за свои наследници по закона децата си П. П. и З. И.а.

С Протокол № 29 от 07.06.2023г. на комисията по пар.4к, ал.12 от ПЗР на 3

ЗСПЗЗ комисията е уважила искането на П. П. за изменение на ПНИ по отношение на ПИ *** на основание пар.4 к, ал.12 вр. ал.8, т.1 – 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ като е решила че приема представения проект за изменение на ПНИ на м-ст “***“ в частта за ПИ с №***като в регистъра НПИ № ***се заличава М.П.а и собствеността се записва на наследниците на Г. Е., съгласно Решение № ***г. на ПК гр.. за 585 кв.м.ид.ч. и наследниците на М. П.а. Комисията предлага на Началника на СГКК гр.*** да издаде заповед за изменение на КККР гр.***

Въз основа на предложението на комисията по пар.4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ началника на СГКК издава обжалваната Заповед №189760/29.08.2023г., с която е одобрено изменение на КРНИ за имот ПИ *** с площ 603 кв.м., ниско застрояване (10 м.), собственост на М. П.а П.а въз основа на Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници № 19 от 1985г., като данните след промяната са по отношение на собствениците на ПИ *** с площ 603 кв.м., ниско застрояване (10 м.), собственост на наследниците на Г. П. Е., въз основа на Решение № 525/25.06.1998г. на ПК гр*** за 585 кв.м.ид.ч.; собственост на наследниците на М. П.а П.а.

От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че по отношение на ПИ ** са действали следните планове КП от 1960 г., КП от 1988 г., ПКП от 1998 г., КККР от 2008 г., ПНИ, одобрен със Заповед № *** на Обл. управител-***, ПУП-ПРЗ за кв. 1 и 2, зона за отдих ***. По отношение на процедурата по ПНИ за имота след проверка в отдел Земеделие вещото лице е се установило, че процедурата според общинска администрация е приключила и няма издаван въвод във владение. Имот 589 е с площ от 603 кв.м по ПКП от 1998 г., КККР от 2008 г. и ПНИ от 2011 г. Площта на имота преди урегулиране по чл. 16 от ЗУТ на имот 589 е 603 кв. м, а след урегулиране е 516 кв. м като в полза на Община *** се отнемат 87 кв. м. което е 14,43 % от цялата площ на процесния имот в този план

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана лице – Г. И., който е наследник на З. И.а, наследница на Г. Е., на когото е възстановено правото на собственост на нива от 23,237 дка, находяща се в терен по пар.4 на *** по плана на стари имотни граници на м-ст „***, представляващ имот с пл.№*** идентичен с имот № ***

Жалбата е допустима и с оглед това, че е подадена срещу административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на обжалване ( пар. 4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ ).

Жалбата е допустима и с оглед това, че е спазен преклузивния срок за 4 нейното обжалване, който започва да тече от датата на съобщаването му на страните. Видно от оспорвания акт, същият е получен на 08.09.2023г от жалбоподателя, който е подала жалба срещу заповедта входирана в СГКК гр.*** на 19.09.2023г.

По основателността на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е ограничен с обсъждане само в рамките на посочените от оспорващия основания. В този смисъл законът вменява в задължение на съда да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания, предвидени в чл.

146 АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган съгласно разпоредбата на пар. 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ .

Спазена е формата на административен акт – подробно са изложени фактическите и правните основания за издаването му.

С жалбата не са релевирани доводи за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно наличието на такива не са установи от съда - спазена е процедурата по пар. 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ .

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че е налице основанието п о чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на обжалваната заповед - противоречие с материалния закон.

Установена е грешка по смисъла на пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на помощния план въз основа, на който е изработен влезлия в сила ПНИ по отношение на ПИ *** която обосновава издаване на обжалваната заповед.

С Решение № 525/25.06.1998г. на ПК гр.***, на Г. П. Е.е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 23,237 дка, находяща се в терен по ***, по плана на стари имотни граници на м-ст „***, представляващ имот с пл.№ *** идентичен с имот № ***, който имот обхваща няколко имоти или части от тях в м-ст ***, един, от които е ПИ *** идентичен с процесния ПИ ***

С Решение № 983/18.05.2012г. по в.гр.д.2658/2011г. на ОС *** влязло в сила на 12.12.2013г. е прието за установено по отношение на В. Л. и М.а П.а в качеството им на наследници на М. П.а, че З. И.а и П. П. са собственици на реална част с площ от 585 кв.м. от ПИ ***, находящ се в землището на кв.