Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1523/2025
Вид
Решение № 218
Подписан
19.02.2026
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 354в, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501523 по описа за 2025 година

С решение № 129 от 12.03.2025 г. по гр. д. № 940/2022 г., ОС Благоевград,

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от А. Д. А. следното имущество:

-1/2 ид.част от изоставена нива от 6.669 дка, девета категория, м.

„Клетища”, поземлен имот № 029006 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. ***, обл. Благоевградска с ЕКАТТЕ-11569, при описани граници

-1/2 ид.ч. от нива от 3.797 дка, девета категория, местност „Клетища”, поземлен имот № 029017 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. ***, обл. Благоевградска с ЕКАТТЕ-11569, при описани граници -1/2 ид.ч. от ливада от 4.893 дка, девета категория, местност „Клетища”, поземлен имот № 029026 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. ***, обл. Благоевградска с ЕКАТТЕ-11569, при описани граници, придобит в собственост с нотариален акт за покупко-продажба № 12, том I, peг. № 144, дело № 12 от 31.01.2014 г., вписан в Служба по вписванията гр.

Сандански с дв. вх. peг. № 164 от 31.01.2014 г.

1

-сумата в размер на 16 600 лв. представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване с нотариален акт за дарение № 110, том I, per. № 1805, дело № 105/2021 г., вписан в CB-Благоевград с вх. peг. № 3390 от 31.05.2021 г., дв. вх. peг. № 3370, акт 136, том. 10, на 1/5 ид.ч. от недвижим имот с административен адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, описан подробно в акта.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от Б. Г. А. следното имущество:

-1/2 ид.ч. от нива от 3.797 дка, девета категория, местност „Клетища”, съставляваща поземлен имот № 029017 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. ***, обл. Благоевградска с ЕКАТТЕ-11569, при описани граници

-1/2 ид.ч. от ливада от 4.893 дка, девета категория, местност „Клетища”, съставляваща поземлен имот № 029026 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. ***, обл. Благоевградска с ЕКАТТЕ-11569, при описани граници, придобит в собственост с нотариален акт за покупкопродажба № 12, том I, peг. № 144, дело № 12 от 31.01.2014 г., вписан в Служба по вписванията гр. Сандански с дв. вх. peг. № 164 от 31.01.2014 г.

-100 дяла по 0,50 лв., на обща стойност 50 лв. от капитала на „АВРОРА ГД“ ЕООД.

ПРИЗНАВА ЗА НЕАВТЕНТИЧЕН документ – оспорената от ищеца по реда на чл. 193 ГПК разписка от 15.09.20 г., представена от ответника А. А..

ОСЪЖДА А. Д. А. и Б. Г. А. да заплатят на КПКОНПИ, следните суми:

1 362, 44 лв. платими от А. А. и 177,62 лв., платими от Б. А., представляващи направени по делото разноски от ищеца, съразмерно на уважените части на исковете.

ОСЪЖДА А. Д. А. и Б. Г. А. да заплатят по сметка на ОС-Благоевград следните суми: А. А. – 761, 24 лв., а Б. А. – 99, 24 лв., представляващи държавни такси върху уважените искове, както и по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

С определение № 301 от 12.03.2025 г. КОНПИ е осъдена да заплати на Б.

А . разноски от 3220, 64 лв., а без уважение е оставено искането на А. А. за разноски в размер на 11 060 лв. и искането на Б. А. за разноски в размер на 6 160 лв., направени по делото съобразно с прекратената част.

2

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника А. Д. А..

Твърди, че липсва причинна връзка между изпълнителното деяние на престъплението, установено със споразумение и отнетото имущество, като подчертава, че престъпното деянието е реализирана през 2020 г., а три от имотите са придобити през 2014 г. Относно закупения апартамент сочи, че за заплащане на цената му е изтеглен банков кредит, като връщането на кредита е по погасителен план извън проверявания период. Позовава се на практика на ВКС и ЕСПЧ. Твърди, че исковете, които се предявяват от КПКОНПИ трябва да бъдат с цена над 150 000 лв., а в случая, поради частичен отказ от иск, цената е редуцирана до 19 031 лв. Освен това за да се отнеме имущество, според жалбоподателя, трябва то да надвишава 150 000 лв. (§1, т. 3 ЗОНПИ).

Твърди, че не е налице обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Твърди, че в края на проверявания период ответникът е имал превишение в имуществото от 19 031 лв. (след частичния отказ от иска), общо с ответницата - 21 512 лв., което е нисък размер и налага отхвърляне на иска. Счита, че получените по пет договора за заем суми от 47 000 лв. общо, трябва да бъдат взети предвид от съда. Подчертава, че те са получени в рамките на 7 години, договорите съставляват по естеството си разписки, заемите са обезпечение със записи на заповед, не е било задължително тяхното деклариране, а според представените и изрично посочени доказателства, всяко от физическите лица заемодатели разполага с възможност да предостави сумите за послужване. Настоява да се вземе предвид трети вариант на заключението на ССЕ, тъй като в него се отразява обстоятелството, че разход за заплати на пастири на животните не е правен (38 227,90 лв.) тъй като тази дейност е извършвана от самия ответник. Също така поддържа, че разходите за домакинството са по-малко от обичайните, тъй като то само произвеждало месо. Счита, че дори и един от изложените аргументи да бъде съобразен, установеното несъответствие от 164 000 лв. ще бъде намалено под 150 000 лв. Подчертава, че процесният апартамент е придобит по време на проверявания период, но отчужден след него, при това с безвъзмездна сделка, а чл. 151 ЗОНПИ се прилага само за възмездни сделки.

Изтъква, че паричната равностойност на липсващото или отчуждено имущество следва да е налично в края на последния ден на проверявани период, което в казуса не се установява. Претендира решението да се обезсили или да се отмени и искът да се отхвърли.

3

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата по иска Б.

Г. А.. Поддържа, че искът е недопустим, като подчертава, че Комисията не е посочила какво е имуществото на страната в началото на проверявания период. Изтъква, че дори да се приеме, че то е било 0, а в края 21 512 лв., то това е под прага от 150 000 лв. и по-нататъшни проверки на предпоставки за основателност на иска за отнемане не следва да се извършват, тъй като искът и без тях ще подлежи на отхвърляне. Оспорва легитимацията си, тъй като счита, че не попада в кръга лица по чл. 143-146 и 150 от закона, доколкото още преди прекратяването на брака през 2017 г. тя и децата са живеели разделно от А. А., за което сочи и различната им адресна регистрация. Счита, че следва да се вземе предвид заключението на ССЕ във вариант № 3, според което разликата между имуществото в началото и края на периода е 70 490,57 лв., т.е. под 150 000 лв. Оспорва методологиите използвани от вещото лице, като подчертава, че дори и при тяхното прилагане не само няма несъответствие, а има положителна разлика от нетни доходи/придобито имущество в размер на 10 812,28 лв. Настоява, че по делото не е установено значително несъответствие и искът следва да бъде изцяло отхвърлен. Счита, че съдът неправилно не е признал значителна част от доходите на ответниците по иска. Претендира решението да се отмени и искът да се отхвърли.

В писмен отговор КОНПИ оспорва жалбата на А. А.. Възразява срещу тезата на жалбоподателя, че цената на иска следва да е над 150 000 лв. Твърди, че е налице значително несъответствие и този въпрос не е по допустимост на иска, а по съществото на спора.

В писмен отговор КОНПИ оспорва жалбата на Б. А.. Възразява срещу тезата на жалбоподателката, че значителното несъответствие е разлика между стойностите на имуществото към началото и края на проверявания период.

Подчертава, че за да се установи значително несъответствие следва да се изследват законите приходи и разходи на проверяваните лица, в резултат, на които първо се определя нетния им доход, който на свой ред се съпоставя с придобитото имущество и се извършва преценка дали лицата разполагат с нетни доходи за да могат да придобиват имущество. Оспорва тезата, че цената на иска следва да е над 150 000 лв. Счита, че жалбоподателката е от кръга на лицата, визирани в закона. Твърди, че в случая се установява отрицателен нетен доход, тъй като разходите са повече от приходите.

4

Срещу определението по разноските са подадени три частни жалби.

Частния жалбоподател КОНПИ сочи, че прекратяването спрямо ответницата обхваща само две искови претенции на стойност 4750 лв., както и че съдействието от адвокат не е променено като обем. Счита, че не е взето предвид възражението за прекомерност. Намира, че се касае до хипотеза, в която оттеглянето на иска е поради настъпили нови обстоятелства – тълкувателна практика, и за това разноски не се дължат на Б. А., съответно претендира определението да се отмени в частта, в която в тежест на Комисията са възложени разноски за 3220,64 лв.

Частния жалбоподател А. А. подчертава, че надлежно е представил списък за разноски в хода на процеса и своевременно е въвел искане за присъждане на същите. Моли да се присъди сумата от 10 604,52 лв. допълнително като разноски съответни на прекратената част от производството.

Частния жалбоподател Б. Г. А. твърди, че искането за присъждане на разноски не е преклудирано и е основателно по същество.

В писмени отговори КОМПИ оспорва частните жалби на А. А. и Б. А..

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ.

В постъпилото мотивирано искане се претендира да се отнеме от А. Д.

А. и Б. Г. А. (съпрузи до 11.12.17 г.) подробно описано имущество.

Производството от Комисията е образувано с решение № 2815/20.07.22 г. тъй като се твърди, че А. е осъден за престъпление, свързано с нарушение на правилата относно наркотичните вещества, визирано в чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ. Комисията твърди, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица и е поискала в полза на държавата да се отнеме имущество на стойност 154 889, 68 лв., подробно описано – ниви, ливади, парични суми, дружествени дялове, като предмета на делото е редуциран с определение № 675/17.06.24 г., с което производството е частично прекратено, поради частичен отказ от исковете от Комисията.

Ответника А. А. оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Подържа, че липсва имущество на значителна стойност и няма несъответствие 5 между установено имущество и нетни доходи, няма превишаване със 150 000 лв. и не е налице незаконно придобито имущество. Твърди, че липсва и обосновано предположение, както и че извършените от Комисията изчисления в предложението са неточни.

Ответницата Б. А. оспорва исковете, вкл. и като недопустими, като намира исковата молба за нередовна тъй като не съдържа посочване на вида и стойността на притежаваното имущество, вземанията и разходите на всеки ответник през проверявания период, основанията, на които принадлежи към техния патримониум, наличност понастоящем и пр. Твърди, че не е пасивно легитимирана поради фактическа раздяла преди развода. Оспорва изчисленията на Комисията и начина на формиране на относимите към спора стойности.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:

Предявената искова претенция е допустима, въпреки че Комисията е претендирала (след частичен отказ от иск) отнемане на имущество под 150 000 лв. Въпрос по същество е дали това имущество може да бъде отнето по реда на конфискационния закон.

За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане с правно основание чл. 153 ЗОНПИ (изм. заглавие) следва да се установят предвидени в закона предпоставки. На отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество – чл. 141, за което няма установен законен източник – чл. 5, ал. 1. За да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация следва да са установи кумулативното наличие на няколко материално правни предпоставки: 1) привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.