Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1513 от 09.03.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 20397/2014
Вид
Решение № 1513
Подписан
09.03.2018
В сила
02.04.2021
Състав
ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 114 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 09.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 20397 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.“ ООД, с която са предявени пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС.

Ищецът твърди, че с нотариален акт № 13, дело № 18434/1996 г. „О.“ ЕООД продало на ищеца право на строеж в УПИ V-983, кв.1А по плана на гр. София, м. „Драгалевска спирка“ цялото с площ от 560 кв.м. за изграждане на сграда от един вход, състояща се от сутерен, партер, пет типови жилищни етажа, подпокривно пространство с ателиета, съобразно одобрен архитектурен проект от 28.05.1996 г. на УАГ при СГС с разгърната застроена площ на същата 2749 кв.м. Твърди се, че сградата е построена в груб строеж през 1999 г., като за довършителните рА.ти ищецът се нуждаел от сума в размер на 45 000 щатски долара, която сума заел от С.О. при лихва от 9 000 щатски долара. Твърди се, че заемът бил получен на 27.07.2001 г. със срок за връщане до 31.12.2001 г. Поддържа се, че за обезпечение на заема ищецът прехвърлил на С.И.О.апартамент № 3 в груб строеж, находящ се на първи етаж в построената сграда на ул. „*****“, заедно с други два апартамента №**и ателие № 3. Сделката е обективирана в нотариален акт № 43, дело № 553/2001 г. Твърди се, че в същият ден 27.07.2001 г. С.И.О.се задължил с предварителен договор за продажба на недвижим имот да продаде на ищеца описаните апартаменти общо за сумата от 54 000 щатски долара. Твърди се, че през 2004 г. С.О. и съпругата му продали ап. № 3 на К.Д.П. за сумата от 45 000 евро, а ищците не получили парична сума въпреки споразумение от 22.07.2003 г., съгласно което С.О. се е съгласил да получи 25 000 щатски долара дължима по договора за заем, а разликата до продажната цена да се получи от един от собствениците на дружеството-В.Д.. Поддържа се, че през 2006 г. К.Д.П. с нотариален акт № 113 от 10.07.2006 г. продава процесния ап.3 на Н. и С. С.. Поддържа се, че с влязло в сила на 19.11.2012 г. решение на САС, 8 състав по гр.д. № 2892/2011 г. е прогласена нищожността на нотариалния акт и е прието за установено спрямо С.И. О., Е.П.О.а и К.Д.П., че ап.3 е собственост на ищеца „А.“ ООД. Поддържа се, че е отпаднало правното основание на праводателя на ответниците, поради което те владеят имота без правно основание.

Моли съда да постанови решение, с което след като бъде установено, че ищецът е собственик, да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху собствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 3 на първия етаж в жилищната сграда, находяща се в гр. София, район Лозенец, ул. „*****“ № 16а с площ от 128,84 кв.м., заедно с 4.866% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата.

В срока по чл.131 от ГПК на

18.07.2016 г. е постъпил отговор и от двамата ответници.

Оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Твърдят, че на 31.08.2004 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот лицата С.И.О.и Е.П.О.а продават на К.Д.П. процесния апартамент, а последната на 10.07.2006 г. продава апартамента на двамата ответница, като владението върху имота им е предадено на 20.08.2006 г., съгласно изрична уговорка в т.3 от нотариалния акт. Поддържа се, че ответниците не са участвали в процеса по делото пред Софийски апелативен съд. Правят възражение за изтекла петгодишна придобивна давност с твърдението, че ответниците са добросъвестни владелци. Твърдят, че с изтичане на този срок на 20.08.2011 г. те са станали собственици на имота на посоченото основание. При условията на евентуалност заявява възражение за изтекла десетгодишна придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС. При условията на евентуалност заявява възражение за право на задържане до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие направените от ответниците подобрения.

Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят съда да постанови решение, с което да ги уважи. Съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Претендират разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Ответниците в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорват исковете като неоснователен по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски съобразно представен списък.

Третото лице помагач в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 184, дело № 5525/26.03.1996 г. съсобствениците на празно дворно място, представляващо парцел V-983 от квартал 1а по плана на гр. София, местността „Драгалевска спирка“, цялото с площ от 560 кв.м. са учредили на „О.“ ООД правото да построи в същото място жилищна сграда, състояща се от: сутерен, партер, пет типови жилищни етажа, подпокривно пространство с ателиета, в които са разположени следните обекти: подземни и надземни гаражи, магазини, офиси, ателиета, апартаменти по одобрен архитектурен проект от УАГ, с разгърната застроена площ 2701,35 кв.м., без правото на строеж за обектите в тази сграда по т.3 от договора, за които собствениците си запазват правото на строеж.

С нотариален акт № 13, дело №

18434/02.09.1996 г. „О.“ ООД е продало на „А.“ ООД така учреденото право на строеж на недвижим имот.

С нотариален акт № 43, дело №

553/27.07.2001 г. ищецът продава на С.И.О.собствените си недвижими имоти, представляващи апартаменти № 3 и №**и ателие № 3, находящи се в построената сграда за сума общо в размер на 90 945 лв. По силата на договора купувачът се е задължил да не продава на трети лица имотите в срок до 31.12.2001 г.

В същия ден на 27.07.2001 г. между същите страни е подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който С.И.О.се е задължил да прехвърли правото на собственост върху апартаменти № 3 и №**и ателие № 3 на ищеца най-късно до 31.12.2001 г., до която дата е следвало да бъде изплатена и продажната цена.

На 22.07.2004 г. между ищеца и С.И.О.е сключено споразумение по силата на което, С.О. като собственик на апартамент № 3, находящ се в построената в груб строеж сграда в гр. София, ул. „*****“, кв.1а, парцел V-983, кв.Лозенец е приел да не продава апартамента до получаването на акт за ползване с цел увеличаване на продажната му цена, а след като бъде реализирана продажбата му, сумата по продажбата е следвало да бъде разпределена както следва: за С.И. О.-25 000 долара, В.К.Д.-разликата между продажната цена и 25 000 щатски долара. Продажната цена на този апартамент е следвало да не бъде по-ниска от 38 000 щатски долара. Срокът на споразумението е бил до 15.04.2004 г.

На 31.08.2004 г. процесният апартамент № 3 е продаден от С.И.О.и Е.П.О.а на третото лице помагач К.Д.П..

Сделката е обективирана в нотариален акт № 3, дело № 263/31.08.2004 г.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, на 10.07.2006 г. К.Д.П. е продала процесния апартамент на двамата ответници - Н.Г.М. и С.З.С..

С влязло в сила на 19.11.2012 г.

Решение № 1980 от 21.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2892/2011 г. на САС, ГК, 8 състав е отменено решение от 20.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1058/2008 г. на СГС, І-1 състав и е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба от 27.07.2001 г., оформен в нотариален акт № 43, дело № 553/2001 г. на нотариус И.Н.и е признато за установено спрямо С.И. О., Е.П.О.а и К.Д.П., че „А.“ ООД е собственик на апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. „*****“ № ******

С разрешение за ползване №

СТ-05-310 от 16.03.2010 г., е разрешено ползването на процесната сграда.

От представените от ответниците писмени доказателства се установява, че същите са закупили имота посредством банков кредит, получен от ТБ „А.Б.“ АД въз основа на договор от 29.06.2006 г., като в деня на закупуването на имота на 10.07.2006 г. ответниците са учредили върху процесния апартамент договорна ипотека в полза на банката-нотариален акт № 168, дело № 335/10.07.2006 г. на нотариус Михаил В..

Представени са и приходни квитанции, от които се установява, че дължимия данък за имота е заплащан от двамата ответници в периода 2010-2016 г.

От представения договор за наем от 01.07.2007 г. се установява, че имотът е отдаден под наем на трето лице чрез Г.К.М.-пълномощник на ответницата Н.Г. за срок от една година.

От представеното удостоверение от ОББ, се установява в периода 15.06.2010 г. до 28.06.2016 г. всички постъпили в ОББ АД месечни задължения от съответните компании са заплатени в срок от сметката на Г.К.М..

На

08.01.2016 г. за процесния апартамент от ответницата Н.Г. е сключен договор за охрана на имущество чрез СОТ.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че посочените в молбата на ответниците от 25.10.2016 г. подобрения, са извършени и същите са на обща стойност 24 738 лв., а увеличената стойност на имота би била 39 580 лв.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелитеД.Т.Х., Б.М.И. и Г.М.М..

Свидетелката Х. установява, че единият от съдружниците на фирма „А. – Л.“ ООД й е вуйчо, а другият-първи братовчед, който живее в процесната кооперация на 6 етаж, а спорния имот е на първия етаж в същия вход. Свидетелката не знае дали в спорния апартамент живее някой, но отвън видимо изглежда, че не живее никой. Щорите са винаги пуснати. Не е виждала някой да влиза или излиза от този имот.

Свидетелят И. установява, че от

2006 г. живее в гр. София на ул. „*****“ № ********. Знае, че ответниците живеят в ап. 3 на първи етаж, като в момента са в чужбина, където рА.тят. Установява, че лицето Г.М. е баща на ответницата Н.. Г.М. се грижи за поддръжката на апартамента на Н.. Често го вижда на адреса, поне 4-5 пъти в годината. Г.идва на общите събрания и си наглежда имота. Идва да плаща сметките. Свидетелят е член на Управителния съвет на етажната собственост. Пролетта имало наводнение в апартамента и свидетелят се обадил на Г.М., който веднага дошъл и влязъл в апартамента, за да установи откъде е теча. Свидетелят е влизал в апартамента, като достъп му осигурил Г.М.. В момента апартаментът е обзаведен, нормален апартамент. Г.М. е платил част от ремонтните дейнО. на общите части. Свидетелят не познава К.Д.П., нито знае, че е била собственик.

Свидетелят М. установява, че от

2005 г. живее в София на ул. „*****“ № 16А. Познава ответниците и знае, че рА.тят в чужбина. Познава и Г.М., който е баща на Н.. Основно Г.М. се грижи за поддръжката на апартамента. Виждал Г.в сградата, както и на събранията на ЕС, като представител на собственика. В периода от 2006 г. до 2016 г. основно виждал Г., а Н. и С. от време навреме. Свидетелят е влизал в апартамента, който е в завършен вид, годен за обитаване, има настилки, мебели. С Г.е влизал в апартамента. Доколкото знае Г.е извършил ремонта, даже са дискутирали някои детайли по ремонта. Г.е един от редовните на общите събрания и е участвал в ремонтни дейнО. за общите части, плащал е част от вноските във връзка с тези ремонти. Свидетелят е виждал К.П. и знае, че в един период била собственик на този апартамент. Не познава С.Д.а. Към настоящия момент Г.М. живее основно в този апартамент.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.