Решение № 2 от 02.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК 000694959, със седалище гр.

София, против Л. А. Р., ********** от *************************** за установяване дължимостта на следните суми, за които са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11102/2021 г. на Pайонен съд - Варна, 49-ти състав, а именно: изискуема главница 30010.34 лева, от която редовно падежирали главници, начислени за периода от 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г. вкл. 2154.91 лева и предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 05.07.2021 г. 27855.43 лева; изискуема редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.09.2020 г. до 04.07.2021 г. вкл. 1131.30 лева; изискуемо обезщетение за забава върху главници с настъпил падеж, начислено за периода от 20.10.2020 г. до 04.07.2021 г. вкл.

142.86 лева; изискуемо обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 05.07.2021 г. до 27.07.2021 г. вкл. 177.97 лева; разноски по уведомление за предсрочна изискуемост, съгласно ТТРЗЧСИ 60 лева.

1

Ищецът твърди, че са издадени заповед № 4366/23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от Районен съд – Варна по ч.гр.д. №11102/2021 г., с които ответникът Л. А. Р. е осъден да заплати на "Кей Би Си Банк България" ЕАД (с предходно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, чийто универсален правоприемник е "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, горепосочените суми, дължими по Договор за потребителски кредит *************** от 15.03.2019 г., като общото задължение е в размер на 31522.47 лева, ведно със законната лихва върху главницата по вземането в размер на 30010.34 лева, считано от 28.07.2021 г., както и разноски по производството в общ размер на 680.45 лева. Заповедният състав е указал на ищеца, че следва да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит

*************** от 15.03.2019 г. "Кей Би Си Банк България" ЕАД (с предходно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД) е отпуснала на кредитополучателя Л. А. Р. кредит в размер на 34067 лева.

Кредитът е усвоен от кредитополучателя на 18.03.2019 г. Сочи, че в Договора са уговорени освен начина на усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите месечни анюитетни вноски, размера на възнаградителната лихва, както и този на наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски по Договора. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2029 г.

Уговорено е в чл.4.1 от Договора, че за първите 12 месеца Кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 5.20% (пет цяло и двадесет стотни процента). След изтичането на този период лихвата се формира от две компоненти: променлив Референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,070 (пет цяло и седемдесет хилядни пункта). Референтният лихвен процент е лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца от домакинство в български лева, съгласно лихвената статистика на БНБ „Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства", обявяван на интернет страницата на БНБ.

Уговорката за дължимата наказателна надбавка при забава в плащането на дължими суми по вземанията на Банката е направена в чл.4.5 от Договора, съгласно която при забава в плащането Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер 2 на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница. Съгласно чл.5.2 от Договора кредитът е следвало да бъде погасен по следния начин: 120 (сто и двадесет) анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.04.2019 г. до 20.03.2029 г. Месечната анюитетна вноска за първите 12 месеца е определена в размер на 364.67 лева. В чл. 8 и сл. от Договора са изчерпателно изброени случаите, които представляват „случаи на неизпълнение". В чл. 9 и 10 от Договора са детайлизирани последствията от настъпване на случай на неизпълнение, едно от които е обявяването на всички усвоени и непогасени суми по Договора за кредит, начислена лихва и комисионните, за незабавно и предсрочно изискуеми.

Твърди се, че кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 20.10.2020; 20.11.2020;

20.12.2020; 20.01.2021; 20.02.2021; 20.03.2021; 20.04.2021; 20.05.2021;

20.06.2021 г. С оглед на неизпълнението и в изпълнение на изискването на чл.

60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя е изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-00121427, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Д.П.-Я., рег.№711. На 05.07.2021 г. (датата на връчване на уведомление до задълженото лице) е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора.

Ответникът Л. А. Р., чрез назначения особен представител адв. С. З. от ВАК, оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Излага, че ответникът никога не е подписвал договор за потребителски кредит с Б.а институция и то в такъв размер. Договорът е нищожен, тъй като не е сключен от представител на ищеца Представеният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като ответникът не е страна по него - договорът не е подписан от ответника. Твърди се, че договорените лихви и неустойки са прекалени и в таза част договорът е нищожен поради „стопанска непоносимост". Сочи, че не е спазен срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, т.к. банката - кредитор е следвало да предяви иск против длъжника в течение на шест месеца от настъпване на предсрочната изискуемост, което не било сторено. Възразява за погасяване на задължението по давност. Оспорва получаването на сумата от кредитополучателя. Оспорва подписите на ответника по представените документи. Моли за отхвърляне на иска.

3

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца юрисконсулт К.Н. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът Л. А. Р. не се явява. Представлява се от назначения особен представител адв. С. З., който заявява, че не поддържа заявеното в отговора оспорване, че Договорът за кредит не е подписан от ответника Л. А. Р.. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 11102/2021 г. на Pайонен съд - Варна, 49-ти състав, се установява, че въз основа на заявление от 28.07.2021 г. от заявителя РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, чийто правоприемник е "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД - гр.

София, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, срещу длъжника Л. А.

Р., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника. Доколкото, обаче, връчването на заповедта е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са събрани данни, че длъжникът не живее на регистрирания негов постоянен адрес и това е удостоверено с посочване на източника на тези данни в съобщението, съобразно изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, обективирано в заповедта, в едномесечен срок от съобщението.

С оглед на иложеното и предвид спазването на срока по чл. 415, ал.

1 от ГПК за предявяване на установителния иск, съдът намира същия за допустим.

На 15.03.2019 г. между „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, чийто правоприемник е ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД – от една страна, и Л. А. Р. – от друга страна, е бил сключен Договор за потребителски кредит ***************. С този договор банката е отпуснала на Р. кредит в размер на 34 067 лв., като самият договор е влязъл в сила от 4 датата на подписването му и е бил с краен срок на погасяване 20.03.2029 г.

Банката се е задължила да преведе сумата по договора по посочената в същия Б.а сметка на ответника, като кредитът се е считал усвоен със заверяване на тази сметка. Със същия договор е уговорено, че за предоставената му в заем сума Р. дължи годишна възнаградителна лихва, която за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата е била във фиксиран размер на 5,20%. След изтичането на този срок ответникът е дължал годишна възнаградителна лихва, която се е формирала от сбора на два компонента – променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,070 пункта.

Предвиденият за определяне на размера на възнаградителната лихва референтен лихвен процент е лихвеният процент по депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца от домакинство в български лева, съгласно лихвената статистика на БНБ „Лихвени проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства", а при промяна – в аналогична лихвена статистика на БНБ, която включва депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца, в официалната парична единица в България от лихвена статистика, обявявана на интернет страницата на БНБ. Първоначалната стойност на този процент след изтичане на едногодишния срок, за който се е дължал фиксирания размер на договорната лихва, е била последно обявената на интернет страницата на БНБ преди 01.03.2020 г. стойност. Променливият компонент на възнаградителната лихва се е преизчислявал и променял от банката 2 пъти годишно – на 1 март и на 1 септември, като преизчисляването се е правило съгласно последно обявената на интернет страницата на БНБ преди 1 март, съответно – 1 септември стойност на горепосочения променлив компонент.

От представените по делото доказателства и от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Б. С. Б., се установява, че банката е заверила посочената в договора за потребителски кредит сметка на Р. със сумата от 34 067 лв. на 18.03.2019 г., с което задължението на банката по договора за потребителски кредит е изпълнено.

Предвид на горното, за длъжника е възникнало задължението да върне получената от банката сума чрез месечни вноски, съгласно установения погасителен план. От заключението на горепосочената експертиза се установява, че такива плащания са извършвани до 20.10.2020 г. След тази 5 дата липсват извършвани вноски по главницата, като е погасено само частично задължението за възнаградителна лихва. В последствие няма извършени каквито и да са плащания по договора за кредит от страна на Р. или друго лице, както и няма данни задължението да е реализирано по реда на принудителното изпълнение. Позовавайки се на горепосоченото неизпълнение, което е констатирано и със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, банката се е възползвала от правото си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и с уведомление изх. № 001-21427 от 07.04.2021 г. до Р. е обявила кредита за предсрочно изискуем. Това уведомление е било връчено на ответника чрез Д.П.-Я. – ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Варна, вписана с рег. № 711 в Регистъра на КЧСИ. Самото връчване е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е видно от констативен протокол от 06.07.2021 г. на горепосочения съдебен изпълнител, в който е описана цялата процедура по връчването, като са отбелязани четири посещения на постоянния и настоящ адрес на ответника, при които същият не е открит, а е установено, че пребивава в чужбина. Наред с това е посочено, че не е установено и ответника да има регистриран трудов договор в ТД на НАП. Отделно от този протокол, който удостоверява цялата процедура по връчването, по делото са налице и четири самостоятелни протокола, с които длъжностното лице-връчител към ЧСИ е удостоверило всяко отделно посещение на адрес, като при последното е поставило уведомление по чл. 47 от ГПК на вратата на жилището на ответника, като е пуснат екземпляр и в пощенската кутия. С оглед на така извършената процедура, съдебният изпълнител е удостоверил, че уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено на Р. на 05.07.2021 г., след като е изтекъл срокът по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Доколкото от така представените доказателства, касаещи връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита на ответника се установява, че са спазени законовите изисквания на чл. 47 от ГПК, следва да бъде прието, че считано от 05.07.2021 г. кредитът е предсрочно изискуем и ответника дължи пълния размер на неизпълненото задължение за главница.