Решение № 3133 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3133 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ******* Кюркчиев при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от ******* Кюркчиев Гражданско дело № 20221100101619 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Л. А. Т. поддържа твърдение, че е собственик на лек автомобил „Мини Купър“, модел „Кънтримен“, с peг. № *******, който автомобил бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ответника ЗАД „А.“ със застрахователна полица от 31.10.2017 г., а при сключване на застрахователния договор била заплатена и определената от застрахователя премия. В нощта на 22.08.2018 г. срещу 23.08.2018г., паркираният на ул.

******* в гр. София, застрахован лек автомобил бил противозаконно отнет от владението на В. К.В.. Това лице било легитимирано да използва посоченото МПС по силата на право, различно от право на собственост, както може да се установи от големия талон на автомобила – свидетелство за регистрация № 008830024. Противозаконното отнемане на автомобила имало характер на покрит застрахователен риск, по смисъла на общите условия на застрахователния договор. Ищецът твърди, че след настъпването на събитието, той бил изпълнил надлежно всички свои задължения в качеството на застрахован - веднага след установяването на извършената кражба 1 застрахователя, във връзка с което е образувана преписка по щета № 10018030123883, част от която е и списък на предадените при завеждането на щетата документи. Тъй като според ищеца били налице всички предвидени в застрахователния договор предпоставки за заплащане на уговореното застрахователно обезщетение - ответното дружество било длъжно да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер на сумата от 30 500 лева. Твърди се, че ответното дружество многократно било канено да изплати дължимото обезщетение за отнетото моторно превозно средство, но без успех. Извършените от ответното застрахователно дружеството действия и изявления вили в нарушение на чл. 106, ал. 5 КЗ след многократните опити да получи полагащото се обезщетение от застрахователя, последният ненужно изисквал нови доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга обективно не можел да се снабди, макар те да нямали значение за установяване на основанието и размера на претенцията. След поредното изявление на ищеца за изплащане на застрахователното обезщетение което било регистрирано от ответника с вх.

№ 07.01.2022г., ответното дружество изпратило категоричен отговор с изх. № 100-405 от 25.01.2022 г. чрез който отказало плащане, поради това, че „претенцията за изплащане на застрахователното обезщетение е погасена по давност“. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди от загубата на застрахованото имущество в размер на сумата от 30 500 лв., по застрахователна полица № 0306X0338069, за настъпило застрахователно събитие „Противозаконно отнемане на МПС“, което е регистрирано по щета №10018030123883, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед очаквания изход от делото, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „А.“ АД по основани е по размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователен договор, сключен за имуществена застраховка на лек автомобил Мини Купър Кънтримен, peг. № *******. Ответното дружество не оспорва, че във връзка с настъпилото събитие, при него е била заведена преписка по щета, но на свой ред поддържа твърдение, че в хода на процедурата по ликвидация на заведената при него щета № 10018030123883 за противозаконно отнемане на 2 лек автомобил Мини Купър Кънтримен, peг. № *******, рама № WMWZB3C50FWR4497 било установено, че автомобилът не е идентичен с данните, които формално установяват неговата индивидуализация като движима вещ, а бил фактически „клонинг“ - произведен е с различен номер на рама от посочения в застрахователния договор. Посоченото обстоятелство било установено от застрахователя въз основа на писмо, peг. № 51300011703/06.03.2019 на СДВР - Отдел „Противодействие на криминалната престъпност“, в което бил посочен факта, че лек автомобил „Мини Купър Кънтримен“ с рама № WMWZB3C50FWR44975 е бил в дилърства на автомобилната марка MINI в САЩ на 12.10.2018 г. (след датата на процесното събитие), но също и преди това: съответно на 08.12.2017 г., на 17.11.2016 г., на 27.04.2016 г., на 23.11.2015 г., както и на 27.01.2015г., понеже на същите дати е било извършено електронно „прочитане“ на индивидуалния ключ на автомобила на територията на тази отдалечена от територията на Р.

България държава. Предвид това, ответникът поддържа, че с писмо изх. № 100-431/01.02.2019г., е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Във връзка с изложените доводи, ответното дружество оспорва правното действие на застрахователния договор, който е обективиран в застрахователна полица № 0306X0337058 и поддържа процесуалната теза, че този договор е недействителен в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет. Аргументира тезата си за недействителност на договора с факта, че номерът на рамата, вписан в процесната застрахователна полица, очевидно не е поставен от производителя на автомобила върху онази движима вещ, за която се твърди да е била първо застрахована, а в последствие и противозаконно отнета. Твърди, че е налице неустановен друг автомобил, на който производителят е поставил номер на рама WMWZB3C50FWR44975 (вписан в полицата), а застрахованият при ответника автомобил, е бил произведен с друг, различен от посочения в застрахователната полица номер на рама т.е. не била налице идентичност между застрахования автомобил и този, който е противозаконно отнет от ищеца. При условията на евентуалност, ответникът поддържа твърдение, че застрахователният договор е нищожен също и поради липса на застрахователен интерес - по см. на чл. 349, ал. 2 КЗ – доколкото ищецът обективно не притежавал права върху конкретно застрахованата вещ- той нямал правен интерес да застрахова последиците от възможно застрахователно събитие. В контекста на изложените твърдения, 3 ответникът поддържа още тезата за изключен застрахователен риск по смисъла на възприетата от т. 15.2. от Общите условия договорна дефиниция, защото е застраховано неустановено и/ или противозаконно отнето неидентифицирано МПС. Ответникът оспорва материалната легитимация на ищеца, да предяви претенция по чл. 405 КЗ, както и да получи застрахователно обезщетение, поради това, че автомобилът, за който е сключен застрахователният договор е друг автомобил. При условията на евентуалност, ответникът поддържа твърдение, че ключът на автомобила, за който е декларирано, че се намира в органите на досъдебното производство, не е предаден на застрахователя в договорения срок, не е предназначен за процесния автомобил, поради което на основание т. 61 във вр. с т. 59.6.8. във вр. с т. 58.2.2. от ОУ на застраховката, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение при противозаконно отнемане на автомобила, когато в срок от 24 часа от узнаване за настъпване на събитието, застрахованият не представи на застрахователя всички контактни ключове от автомобила. Сочи, че според общите условия на застрахователния договор, непредставянето на всички контактни ключове в договорения срок, представлява неизпълнение на договорно задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В тази връзка се поддържа, че претенцията е неоснователна, а в случай, че съдът приеме за основателна предявената претенция, прави възражение за редукция на дължимото обезщетение в размер на 90%. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи нито едно от изложените по- горе възражения – ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност, относно претенцията за главницата и на претенцията за обезщетение за забава - на основание т. 92 от ОУ във вр. с чл. 378, ал. 1 КЗ, поради изтичане на повече от три години, считано от датата, на която е установена липсата на автомобила /23.08.2018 г./ до датата на депозиране на исковата молба в съда /17.02.2022г./. Моли за отхвърляне на иска и с оглед очаквания благоприятен за него изход от съдебния процес- претендира за присъждане на направените съдебни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

4

По делото е прието за безспорно обстоятелство, че към датата на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „Кънтримен“, рег. № *******, по застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 0306X0338069, сключена на 31.10.2017 г., със срок на покритие от 31.10.2017 г. до 31.10.2018 г..

Няма спор между страните, че лимитът на отговорност (застрахователна сума) по договора за застраховка „Каско“ е бил 30 500лв., при действие на Общи условия за застраховка "Каско" и застрахователна премия, възлизаща на 1539,95 лева, разсрочена на четири вноски от по 384.99 лева. Не е спорно по делото, че дължимите съобразно договора застрахователни премии са били заплатени от застрахования.

Приложимите към застрахователния договор Общи условия са представени и приети като доказателство, а съдържанието им установява правата и задълженията на страните- в частност на застрахования, които е длъжен да изпълни определени действия при действието на застраховката и след евентуално настъпване на уговорено застрахователно събитие.

Идентифициращите белези на застрахования автомобил се установяват от приетото като доказателство Свидетелство за регистрация на МПС - Част I № 008830024 от 17.12.2014 г. (л. 6), видно от което ищецът Л. Т. е вписан като собственик на лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „Кънтримен“, с рег. № ******* с номер на рама WMWZB3C50FWR44975.

Посредством Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 25.08.2018 г., ищецът е декларирал пред ответното дружество настъпило застрахователно събитие – кражба на притежавания от него лек автомобил „Мини Купър“, модел „Кънтримен“, рег. № *******, във връзка с което в ЗАД „А.“ АД е била образувана преписка по щета № 10018030123883.

За противозаконното отнемане на автомобила, ищецът е уведомил правоохранителните органи, в резултат от което е било образувано досъдебно производство № 2068/2018 г. по описа на РУ – СДВР, съответно на пр. пр. № 37016/2018 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

Съдържанието на приетата като доказателство по делото преписка от материалите по ДП № 2068/2018 г. по описа на 01 РУ на СДВР, пр. пр. № 5

37016/2018 г. по описа на СРП /находяща се на л. 93 – 202/ установява, че образуваното но 23.08.2019 г. досъдебно производство е било удължавано многократно по искане на наблюдаващия прокурор в периода от 23.12.2018 г. до 23.02.2020 г. Видно от находящото се по преписката копие от заявлението, към което са приложени документите, представени за първоначалната регистрация на процесния автомобил в КАТ – същият има следните характеристики – лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „Кънтримен“, с номер на рама WMWZB3C50FWR44975.

С приемо-предавателен протокол от 13.04.2020 г. /л. 199/, разследващ полицай при 01 РУ СДВР е предал на СС.П. – домакин по ДП № 225 ЗМК 2068/2018 г. по описа на 01 РУ – СДВР и пр. пр. 37016/2018 г. по описа на СРП – един брой автоключ с ключодържател за лек автомобил „Мини купър“ с рег. № *******, предаден с протокол за доброволно предаване на 23.08.2018 г. от В. К.В..