Определение № 516 от 27.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Кюстендил, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500253 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „*****“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от изпълнителните директори Н. Н. и Б.

Ч., чрез пълномощника юрк. В. В. С., срещу Определение №504 от 19.05.2023 г. на Районен съд – Дупница по ч.гр.д.№763/2023 г., с което е прекратено производството по образуваното гражданско дело по реда на чл.51 от ЗН поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се оспорва изводът на съда, че производството е недопустимо. Позовава се на практика на ВКС, според която е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник. В хипотезата на определяне от съда на основание чл.51 вр. чл.61, ал.2 ЗН на срок за приемане на наследството по опис от ненавършили пълнолетие лица, при непредприемане на съответните действия в срок, настъпвали идентични правни последици. Отделно от това се твърди, че е допустимо малолетно лице, действащо чрез своя законен представител, да инициира охранително производство по реда на чл.61, ал.2 вр. ал.1 и чл.49, ал.1 от ЗН. Установима от изложените доводи била липсата на пречка приемането или отказът от наследство да бъде извършен от законния представител на малолетното дете. По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като прецени изложените доводи в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, при което се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба от „*****“ АД с искане съдът да определи срок, в който наследниците по закон на Н. Е. Ш., кредитополучател по договор за банков кредит, сключен с банката – молител, да заявят пред съда приемат ли наследството на своя наследодател или се отказват от него, като съответните изявления бъдат вписани в особената книга.

С определение от 09.03.2023 г. съдът е оставил молбата без движение и е указал на молителя да посочи трите имена, ЕГН и адрес за призоваване на наследниците на Н. Е.

1

Ш..

В изпълнение на дадените указания молителят е посочил, че наследник по закон на посоченото лице е неговото малолетно дете А. Б. Д., ЕГН **********.

За да постанови обжалваното определение, районен съд е приел, че производството по делото е недопустимо, доколкото малолетните не могат да изразяват сами воля за приемане на наследство. Този извод е обосновал с установената по делото липса на данни, че малолетният наследник е приел наследството на своята наследодателка по опис. Пояснил е, че неблагоприятните последици, предвидени в чл.51, ал.2 от ЗН, са неприложими по отношение на ненавършилите пълнолетие и те не биха могли до навършване на пълнолетие да загубят възможността да упражнят това право. Отчетена е липсата на правна норма, която да задължава законните представители /родителите/ на малолетните наследници да предприемат действия по приемането на наследството, както и липсата на законовоуредена санкция при тяхното бездействие. Мотивирал е, че евентуално заявения от законния представител отказ от наследство би бил нищожен предвид нормата на чл.130, ал.4 СК, обявяваща за нищожен отказ от права, извършен от ненавършило пълнолетие дете, какъвто несъмнено представлява и отказът от наследство.

При така установените факти, съдът от правна страна приема следното:

Производството по чл. 51, ал. 1 от Закона за наследството е особено производство и има за цел да определи срок на наследник на починало лице да заяви дали приема или се отказва от наследството на неговия наследодател. Съгласно посочената разпоредба по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

В определение №37 от 18.03.2021 г. на ВКС по ч.гр.д.№418/2021 г., I г.о., ГК е даден отговор на въпроса: когато молбата по чл.51 ЗН с искане за определяне на срок е подадена от лице с правен интерес, допустимо ли е съдът да прекрати производството със съображения, че наследникът е малолетен, а законният му представител бездейства, а законът предвижда молителят да приеме наследството по опис?

В цитирания акт на ВКС е посочено, че производството по чл.51 ЗН е охранително, при което предпоставките за неговото прекратяване са предвидени в разпоредбата на чл.539 ГПК, според която охранителното производство се прекратява, когато бъде оттеглена молбата за издаването на акта или молителят не бъде намерен на посочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303 – 338. Такова съответно правило е предвидено в разпоредбата на чл. 130 ГПК, което предвижда, че когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Доктрината и съдебната практика приемат последователно, че допустимостта включва наличието на предпоставки и отсъствието на пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск (за охранителното производство на правото на молба).

При така изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, тъй като в случая районният съд не е констатирал и по делото не се установява наличието на предпоставките на чл. 539 ГПК, нито на основание чл. 130 ГПК липсата на някоя от предпоставките или на наличието на някоя от пречките за допустимостта на молбата по чл. 51 ЗН за приемане на наследството по опис.

Обжалваното определение ще бъда отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действие и произнасяне по основателността на 2 молбата по чл.51 ЗН.

Така мотивиран, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Определение №504 от 19.05.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№763/2023 г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3