Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4217 от 30.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43431/2025
Вид
Определение № 4217
Подписан
30.01.2026
В сила
30.01.2026
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4217 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110143431 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 185 ГПК да представи по делото Удостоверение за раждане на М.Ф. Б. и Удостоверение за раждане на Федор В.ич Б. с точен превод на български език, заверен от страната.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи намиращи се у него документи относно родствената му връзка с неговия дядо Федор В.ич Б..

ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок да уточни дали оспорва истинността и на кои точно документи с цел проверка на тяхната истинност по реда на чл. 193 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършване на служебна проверка чрез МВнР като ненеобходимо.

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.03.2026 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

Д. Б. е предявил срещу министерство на правосъдието установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за признаване за установено, че ищецът е лице с български произход.

Ищецът твърди, че е кандидатствал за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание български произход, но получил отказ от Дирекция „Българско гражданство“ при министерство на правосъдието поради наличието на противоречиви данни за българския му произход. Твърди, че съгласно издаденото на ищеца Удостоверение за раждане № 337080/10.03.1998 г. дядо му по бащина линия Федор В.ич Б. е българин. Сочи, че в издаденото на дядо му удостоверение за раждане е отбелязано, че неговите родители също са българи. Твърди, че в полза на ищеца е издадено удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, което е приложил като доказателство към заявлението за придобиване на българско гражданство по натурализация, но въпреки това ответникът не уважил молбата му и прекратил производството. С тези съображения моли съда да признае за установено, че ищецът е лице с български произход по права възходяща линия от своя баща.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че на 12.05.2022 г. в Дирекция „Българско гражданство“ е постъпила молба от ищеца за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, тъй като е лице от български произход, както и че била образувана преписка с рег. № 6184/2022 г., по която бил постановен отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство, тъй като от приложените по преписката документи не следвал категоричен извод за българския произход на дядото на ищеца. Твърди, че отбелязването на българска националност в удостоверението за раждане не доказва български произход по см. на §2, т. 1 ДР ЗБГ. Посочва, че към заявлението не били предоставени други документи в подкрепа на сочената в удостоверението за раждане националност на дядото на ищеца, които да удостоверяват, че дядо му е имал изградена връзка с българската държава, че е владеел български език, че е имал отношение към българския бит, култура и обичаи, както и че е имал самосъзнание и че се е определял като българин. Доколкото не се установява по категоричен начин българският произход на дядото на ищеца, не може да се признае такъв и на ищеца като негов низходящ.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ в 2 тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е лице, на което поне единият възходящ до трета степен включително е българин, т.е. необходимо е възходящият до трета степен включително, с когото ищецът има кръвна връзка, да има или до смъртта си да е имал самосъзнание за принадлежност към българската народност като група от хора.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3