Решение № 95 от 23.04.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр.Мадан, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20235430100320 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против *********ЕАД и *******ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ******/******* г. сключен между Ф. А. Б., като кредитополучател и ****** ЕАД като кредитор, на осн. чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, както и да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от ******г., сключен с „*******“ ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и доколкото не бил породил правни последици и на основание, че обезпечава нищожна кредитна сделка, а именно чл. 143, т. 19 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на ******г. ищцата сключила с първия ответник договор за потребителски кредит № *****, а с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, като усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 6000 лв. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т.19 ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Излага се, че съгласно условията па договора за потребителски кредит лихвеният процент по кредита е в размер на 39.11 %, а годишният процент на разходите е 46,94%.

Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 46,94 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски 1 кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент па разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод според ищцата Б. следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ищцата счита, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 46,94 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните според ищцата представлява „заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Излага се, че с преюдициално заключение по дело 0453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 46,94 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 46,94 % ГПР.

Ищцата сочи, че не й било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, които следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за нея начин от условията на договора и поради незапознаването й с основните характеристики на услугата, не е могла да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

В исковата молба се твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тьй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 6000лв. с посочен ГПР 46,94 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, намира че като потребител е била лишена от възможността да вземе информирано решение, съобразено с финансови си нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Нейната неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

2

Твърди се, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, които гласят, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.

В процесния договор, ищцата сочи, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 46,94 %/. Посочен е лихвен процент по кредита - 39,11 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 46.94 %.

Ищцата твърди, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по - силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

Алтернативно ищцата счита, че ако не се приемат за основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, да се вземе предвид съображението й, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение.

Ищцата излага съображения, че съгласно договор за потребителски кредит № *******/******г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищцата сочи, че е избрала опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на *******г. е подписала с втория ответник „******** ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата поръчител възнаграждение в общ размер на 5015.26лв., платимо като добавък към падежната вноска.

Ищцата Б. твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, поради следните съображения:

3 договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно основание.

Ищцата твърди, че договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.

143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

Ищцата твърди, че преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита иа интересите им /съображения 8, 9, 23, 24/ 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565Д2 на четвърти състав на СЕС.

Поради изложеното ищцата твърди, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. Според нея такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Излага още, договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По тези съображения ищцата Б. намира кредитната сделка за нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. По изложените съображения моли за уважаване на иска.