Определение № 1683 от 12.12.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Шумен, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500694 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№5582/14.11.2025г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.К. срещу разпореждане №1118/5.11.2025г. по ч.гр.д.№729/2025г. по описа на ВПРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители С.Н.Н. Н. М. Л. и Я.К.Ч. – Управители за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Д. И., ЕГН: **********, с наст. адрес: гр.

Сапарева баня, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, ул. .... № 6 за следните суми: 2159,73 лева – главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № .... от 16.08.2021 год., сключен между заявителя, от една страна в качеството на кредитор и длъжника, от друга страна в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 31.10.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, 407,84 лева - договорна лихва, начислена за периода от 25.09.2023 год. до 03.04.2024 год., 375 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.09.2022 год., 59,03 лева – лихва за забава, начислена от 26.10.2021 год., датата на изпадане на забава на длъжника до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2025 год., както и за направените по делото разноски в общ размер на 389,53 лева, от които 59,53 лева – заплатена държавна такса, 230 лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лева за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Частният жалбоподател изразява недоволство от постановеното разпореждане, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения. Цитира практика по 1 сходни казуси. Моли съдът да отмени разпореждането на ВПРС и да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните по заявлението суми. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна , поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№729/2025г. по описа на ВПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника А. Д. И., ЕГН:

**********, с наст. адрес: гр. Сапарева баня, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, ул. .... № 6 за следните суми: 2159,73 лева – главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № .... от 16.08.2021 год., сключен между заявителя, от една страна в качеството на кредитор и длъжника, от друга страна в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 31.10.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, 407,84 лева - договорна лихва, начислена за периода от 25.09.2023 год. до 03.04.2024 год., 375 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.09.2022 год., 59,03 лева – лихва за забава, начислена от 26.10.2021 год., датата на изпадане на забава на длъжника до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2025 год., както и за направените по делото разноски в общ размер на 389,53 лева, от които 59,53 лева – заплатена държавна такса, 230 лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лева за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.

13, ал. 2 от НЗПП. Посочено е, че паричното задължение произтича от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № .... от 16.08.2021 год., Настоящата съдебна инстанция споделя напълно крайните изводи на районния съд.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, същото не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Сключеният договор между длъжника и „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна 2 клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г./ Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

С процесния договор за кредит на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 4500 лева. Договорена е допълнителна услуга “Фаст” срещу задължение на кредитополучателя да заплати възнаграждение в размер на 1125 лева. Договорната лихва е в размер на 3 388,68 лева. ГЛП възлиза на 41%, съгласно договора, а ГПР – на 48.58%.

В случая, с договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1125лв. . В чл. 15.1 от Общите условия е дадена дефиниция на тази допълнителна услуга. Съгласно тази клауза допълнителната услуга „Фаст“ гарантира на кредитополучателя, че искането му за отпускане на кредита ще бъде разгледано приоритетно.Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя за предоставената му допълнителна услуга в общ размер на 1125лв. , се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, предвид предоставената в заем сума в размер на 4500лв. Налице е нееквивалентност на престациите, която накърнява добрите нрави, като клаузата, която я урежда не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, който е икономически по-слабата страна, поради което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Услугата за право на приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на кредит , макар и приоритетно, е част от процедурата по сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това.

Така уговорената цена за пакет от допълнителна услуга по същество е за действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на 3 кредита. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, т.е. за услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочената по-горе услуга „Фаст„ обаче има характер на действие, свързано с управлението на кредита, за което разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно, клаузите, които го регламентират заобикалят изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Следва да се отбележи също, че, съгласно въпросните договорни клаузи, ползването на допълнителната услуга е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗЗП.

На следващо място, разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, което очевидно не е направено и води до нарушаване на изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при подписване на договора кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването му и е бил поставен в неравноправно положение спрямо насрещната страна.

Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видно от представения договор за кредит е, че в случая в ГПР не са включени всички разходи по кредита, а при включването им, действителният им размер, значително надвишава допустимия от закона. От представения договор е видно, че за избрания пакет от допълнителна услуга, заемополучателя е следвало да плаща сумата от 1125лв.

Освен нищожна, като противоречаща на закона /чл.10а, ал.2 ЗПК/, както правилно е приел първоинстанционния съд, тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен, поради което и съобразно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Реш.