Определение № 4 от 07.01.2021, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Горна Оряховица , 07.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IX СЪСТАВ в закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и ***** година в следния състав:

Председател:

Христо П. Попов като разгледа докладваното от Христо П. Попов Частно наказателно дело № 20204120200766 по описа за 2020 година взе предвид, че с постановление от 07.05.2020 год. прокурор при ВТРП е прекратил производството по ДП № ЗМ-224/2018г. по описа на РУ Полски Тръмбеш на осн.чл.243 ал.1 т.2 от НПК- поради недоказаност на обвинението.

В законоустановения срок е постъпила жалба от С. К. Т.. В нея се изтъкват съображения за порочност на обжалвания акт и моли постановлението за прекратяване да бъде отменено от съда. Жалбоподателят сочи, че изводът на прокурора не е в съответствие със събраните в ДП доказателства. Счита, че не е направено необходимото за изясняване на фактическата обстановка.

Съдът се запозна с материалите по ДП № ЗМ-224/2018г. по описа на РУ Полски Тръмбеш, прецени законосъобразността и обосноваността на постановлението на ВТРП от 07.05.2020 год., като приема за установено следното:

Досъдебното производство е образувано от ВТРП с постановление на 14.12.2018 г. Образувано е за това, че на 12.10.2018 г. в с. П.С., общ. Полски Тръмбеш са отнети чужди движими вещи – 1бр. фуражомелка, кабели и отводнителна метална тръба, от владението на С. К. Т. с ЕГН: **********, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

От материалите съдържащи се в ДП 224/2018 г. по описа на РУ – Полски Тръмбеш е видно, че в хода на това наказателно производство н няма привлечено към наказателна отговорност лице.

1

В хода на производството в качеството на свидетели са разпитани лицата: С. К. Т.; А.М.Г.; Н.Г.Б. и Д.Д.Д..

Извършени са очни ставки между следните свидетели: 1. С. К. Т. и Д.Д.Д.; 2 . Н.Г.Б. и Д.Д.Д. и 3. С. К. Т. и Н.Г.Б..

Приобщени са писмени материали относими към предмета на доказване по делото.

Съдът след като се запозна с материалите съдържащи се в делото констатира, че приетата в обжалваното постановление фактическа обстановка е установена от събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства.

От тях се установя, че С. К. Т. живее в гр. Велико Търново. Ползва къща в с.

П. С., която е неин наследствен имот, който е бил прехвърлен на лице на име Тихов. С щият е починал и понастоящем имотът е собственост на наследниците на това лице Тихов. Имотът се намирал в с. П.С., ул. „*****” № 9.

Т. посещавала имота обикновено петък, събота и неделя, като плащала сметките и други разходи.

В една събота през месец септември 2018 г. Т. се била запознала с Н.Б. от гр. Велико Търново, като се уговорили Т. да му продаде грозде.

Срещнали се в къщата, стопанисвана от Т. в събота на следващата седмица, като след като обрали гроздето на Т., седнали да обядват, като станало дума, че Т. си търсела майстор/и за ремонт на банята и тоалетната на къщата. Б. предложил да й намери майстор. Т. продала на Б. грозде - 120 кг., за 120 лв. (по 1 лв. за килограм), които пари Б. не е заплатил. След 3-4 дни Б. се обадил на Т. и й съобщил, че бил намерил майстор за ремонта. Той пристигнал в къщата отново в събота, като Т. му платила 13 лв. за пътя до с.

П. С.. Б. я запознал с майстора - Д.Д.Д. от гр. Велико Търново. Двамата измерили помещенията, като Д. изготвил списък с материали и цени. Т. вече била закупила плочки и теракота, както и мивка. Уговорили се ремонтът да трае 10 дни, а цената да бъде 2200 лв., която включвала транспорта - с личния автомобил на Б.. Д. обещал фактури на Топангелова, за направените разходи.

Уговорили ремонта да започне на 29.09.2018 г.

На 28.09.2018 г. двамата дошли до с. П.С., като Т. дала на Б. 600 лв. за материали, като двамата обещали да представят фактури за закупените 2 материали.

На 29.09.2018 г. Б. и Д. започнали ремонта на помещенията, като Т. им е предоставила ключ за имота.

На 01.10.2018 г. по молба на Б., Т. дала още 400 лв. за ползване на къртач, тип „канго“ под наем за разбиване на банята.

От 01.10 до 06.10.2018 г. дъщерята на Т. била в имота, като тя дала на майсторите още 200 лв. за различни разходи, включително транспортни, за които те претендирали.

В интервала от 06.10.2018 г. до 12.10.2018 г. Б. според жалбоподателката бил свалил около 50 - 60 м. трижилни електрически проводници, защото трябвало да се сменят, след което ги бил претопил в двора на Т. и ги бил продал. Освен това Т. установила и липса на фуражомелка, описана като голяма, стара и неработеща, която била съхранявана под навес в двора. Липсвали чугунена мивка и чугунен сифон, които били в банята. Липсвали неустановени по брой и размер парчета желязо, също съхранявани под навеса. От гаража липсвало шкафче, част от секция. Установила е и липса на мотор за фуражомелка, трифазен, отделен от липсващата фуражомелка.

Т. твърди, че общо с дъщеря си са платили 1726 лв. за извършване на цялостен ремонт, но той така и не бил приключил.

Т. разговаряла с Б. по телефона, относно установените липси. Същият твърдял, че тя му била разрешила да вземе тези вещи, което тя категорично отрича. Б. й обяснил, че бил предал за скрап фуражомелката, като получил 28 лв.

От показанията на св. А.Г. е станало ясно, че на 29.09.2018 г. Н.Б. е пристигнал в пункта за предаване на черни и цветни метали на „*****“ ЕООД гр. Велико Търново, кв. Чолаквци – Промишлена зона, където Г. работи на длъжност началник – склад. Дошъл е с л. а. „Опел Астра“, червен.

Б. е пристигнал сам. Предал машина, която Г. е оприличил на ярмомелка или фуражомелка. Описал я като желязна, стара, ръждясала. Не била с монтиран електромотор. Според Г. машината е била негодна за употреба. След като претеглили машината в пункта, Г. установил, че тежала 100 кг. Заедно с фуражомелката, Б. продал и малки парчета от медни ел. проводници, които 3 след претегляне, се оказало, че тежат общо 1.2 кг. За продажбата Г. съставил покупко - изплащателна сметка с № 37578/29.09.2018 г. Б. попълнил декларация за произход на предаденото, като по този начин декларирал, че предаденото било негова собственост. Г. признава, че не е коментирал с Б. произхода на вещите, но според Г., външният им вид, бил такъв, че той не би предположил да са били предмет на престъпление. За предадените вещи, Г. бил изплатил на Б. сумата от 32.76 лв., като вещите са отишли за претопяване същия ден или следващия. Б. повече не бил посещавал пункта.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза е видно, че всички заявени от Топлангелова вещи, са на стойност 528.25 лв., към периода на деянието, но реално взетите вещи от Б., които той е предал на вторични суровини възлизат на сумата от 316.45 лв., от които: 150 лв.- фуражомелка, медни проводници -132.55лв., тръба - 1.40лв., мивка -20лв., чугунен сифон 6.30лв. За останалите вещи, които Т. претендира - двигател за фуражомелка и дървено шкафче, няма изобщо данни Б. да се е разпореждал с тях.

Н.Б. е разпитан по делото като свидетел. От показанията му става ясно, че познава С. К. Т. от 2018 г., като двамата се били запознали през лятото в с.

П.С.. Според Б. били станали приятели. Срещали са се в гр. Велико Търново неколкократно и си били ходили на гости.

През месец септември 2018 г. Т. потърсила Б. и го попитала дали познава майстор, за да й направи ремонт в банята в с. П. С., тъй като били идвали майстори преди, но не си били свършили работата.

Б. се уговорил с Д.Д.Д. от гр. Велико Търново, тъй като го познавал и познавал семейството му. Освен това, Б. знаел, че Д. се занимавал със строителство, поради което му се обадил. С него се уговорили, Б. да е общ работник, за да помага в работата на Д..

Уговорили се Д. да му плаща горивото (дизел), тъй като щели да пътуват с личния автомобил на Б. - л. а. „Опел Астра“ с per. № ВТ **** АР, произведен през 1992 г. Д. трябвало да си приспада разходите от платеното за работата.

На 28.09.2018 г. Б. и Д. отишли до къщата на Т. - с. П.С., общ. П.

Тръмбеш, ул. „*****” № 9, като Д. уговорил с Т., ремонтът да завърши за около 15 дни. Според Б., договаряли се двамата, тъй като Д. бил майстор.

Трябвало да се смени ВиК на баня, която била с площ около 2.5 - 3 кв. м.

4

Трябвало да се сложи окачен таван на банята и на антрето. Антрето било с площ около 4 кв. м. Трябвало да се изкъртят стените, за да се смени инсталацията, да се сложат новите тръби, ново електрифициране с глобуси, водоустойчиви. Всичко после трябвало да се измаже и да се боядиса. Б. посочва, че включително боядисали вратите на помещенията. Трябвало да сменят мивка и сифон - тъй като всичко било за изхвърляне.

Б. и Д. купували материалите. Д. се отчитал на Т. при покупка, като всичко записвал в свой тефтер. Показвал й е пред Б. фактури и касови бележки. Включително Д. се бил отчитал и пред дъщерята на Т. (Ю.Г.Л., живуща в гр. София, но посещаваща майка си).

Б. и Д. работили всеки ден от около 08.00 часа сутринта, до около 17 18.00 часа. Т. им била дала ключа за портата, за да влизат в имота, тъй като тя отсъствала през седмицата. Била им поверила и ключ за къщата. Д. и Б. оставяли ключовете на една плоча, за да можело когато те отсъствали, Т. да си влиза в имота. Т. била оставяла храна за майсторите.

Още преди да започнат работа, според Б., получили около 300 лв. за първоначални разходи. Д. се занимавал с отчитането и закупуването на материали. Б. бил вземал пари за горивото на автомобила си и веднъж взел стотина лева, от парите за Д., за това, че му помагал с работата като общ работник. Б. уточнява, че по това време дизеловото гориво било скъпо - 2.40 2.50 лв. за литър.

Всички пари Т. давала на Д., като Б. получавал от него парите за гориво.

Б. уточни, че веднъж двамата с Д. ходили до Военния архив във Велико Търново понеже били тръгнали за материали, а Т. работела там, като тя дала парите на ръка на Б. - около 100 - 200 лв. Б. не си спомня Т. да е давала повече от 200 - 300 лв. наведнъж.

До около осмия ден, Т. не била искала нито касови бележки, нито фактури за закупени материали, като и Б. и Д. й били представяли такива, но тя казвала, че не й трябвали. Едва когато си дошла Лазарова, Т. повдигнала въпроса, а именно Д. да й представи касова бележки и фактури, като Д. й представил такива, плюс записаното в тефтера си. Б. твърди, че фактурите стоели до поискването им в автомобила, който използвали.

Б. работил 13 дни при Т.. На седмия или на осмия ден забелязал, че в двора имало една ръждясала фуражомелка, без чукове и без двигател. Там 5 имало и един кабел, оголен, за изхвърляне, стар. Имало и една стара тръба, която била около фи 10, ръждива, според Б., за мръсен канал. Дължината й била около 2 м. Изглеждала му неизползваема.

Мивката, която трябвало да сменят, била стар модел - чугунена, с бяло покритие, като била бетонирана. Наложило се двамата да разбиват с чукове, за да я извадят. Според Б. мивката тежала около 6 - 7 кг. Била пробита и не ставала за употреба по предназначение. Такъв бил случаят и със сифона. Т. била там, когато двамата махали мивката. Изхвърлили я на боклука.

Б. е категоричен, че лично бил попитал Т., какво щяла да прави с фуражомелката и другите метални отпадъци - че щели да й пречат, а тя му била отговорила, да ги взема. Разрешението от Т. било дадено в присъствието на св. Д..

Б. нарязал рамката на фуражомелката, което било цялата фуражомелка, с ъглошлайф, като срязал на две и тръбата. Срязал и мивката. Всичко взел наведнъж, качил отпадъците от фуражомелката, кабелите, мивката, сифона и тръбата, в автомобила си, в работен ден, като Т. отсъствала тогава от имота.

Б. закарал всичко в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр.

Велико Търново. Там предал металните отпадъци, отстъпени му от Т., заедно с негови отпадъци, като получил около 32 лв.

Б. е категоричен, че друго не бил вземал от този дом, освен даденото му. Добавя, че не би се изложил по този начин.

Б. е уточнил, че е работил до 13 - тия ден, защото Т. е спряла да им плаща, като искала да й вършат работата, а тя да заплаща по - нататък. Б. съобщил на Д., който като не получавал пари, не му плащал и горивото, че се отказва да работи повече за Т.. Д. бил останал още два три дни. Т. го била карала да й купува тоалетна чиния, мивка и т. н.