Определение № 1610 от 19.11.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1610 гр. Шумен, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500662 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .

Постъпила е частна жалба И. Й. И. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Л. К. Б. от САК срещу определение №3036/13.10.2025г. по гр.д.№1158/2025г. по описа на ШРС, с което съдът е прекратил производството по гр.д.№1158/2025 г. по описа на ШРС, като недопустимо и е върнал исковата молба на ищеца.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го отмени и вместо това да върне делото на ШРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№1158/2025 г. по описа на ШРС е образувано по предявен от И. Й. И. срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023 иск с правно основание правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г. и съединен с него евентуален иск да се признае за установено по отношение на ответника ,че клаузите в чл.7.1 и чл.19 от договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г. за нищожни .

За да прекрати производството по делото като недопустимо ШРС е приел ,че по ч.гр.д.

№7/2023 г. по описа на Районен съд- Велики Преслав, по реда на чл.410 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, като е постановено ищцата да заплати на ответното дружество следните суми: 4 971, 64 лева- главница по Договор за потребителски кредит №7053079243 1 от 05.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, 926, 59 лева- договорна лихва, 1 202, 19 лева- обезщетение за забава, като са присъдени и извършените по делото разноски.

Заповедта е издадена по подадено на 18.11.2022 г. от банката заявление по чл.417 от ГПК.

Заповедта е била надлежно връчена лично на ищцата, в качеството й на длъжник на 03.08.2022 г., като в законоустановения срок не е подадено възражение, поради което и на основание чл.416, ал.1 от ГПК заповедта е влязла в законна сила. Съобразно нормативните изисквания, след влизане в сила на заповедта, вземанията по същите придобиват качеството на безспорни, т.е. ненуждаещи се от съдебно установяване в законорегламентирания исков процес по чл.422 от ГПК, нито в последващ това време съдебен процес. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита.

Това произтича от особеностите на заповедното производство, като процесуален способ за реализиране на вземания на заявителя срещу длъжника, при условията на бързина и процесуална икономия. Заповедното производство е предоставило на длъжника правни способи за защита, както срещу допуснати нарушения на материалноправните изисквания за законосъобразност, (когато е образувано заповедно производство без да е налице претендираното от заявителя материално право), в разпоредбите на чл.414 и чл.424 от ГПК, така и срещу накърняване процесуалните изисквания за законосъобразност, (когато заповедта за изпълнение е издадена, въпреки че не са били налице изискванията на чл.410 ал.2 –чл.413 от ГПК). В настоящия случай ищецът заявява възражения свързани с начална липса на облигационна връзка между страните в посочения от кредитора смисъл (нищожност на договора за кредит), които възражения е следвало да се релевират с възражение, депозирано по реда на чл.414 от ГПК. На следващо място видно от Разпореждане №27 от 10.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№7/2023 г. по описа на Районен съд[1]Велики Преслав, съдът е разгледал подробно заявлението на настоящия ответник, като е счел, че искането не се основава на неравноправни клаузи и не е налице обоснована вероятност за наличие на такива.

Въззивният съд счита ,че ШРС при постановяване на обжалваното определение не се е съобразил с практиката на СЕС - решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 в която практика се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи.

СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената 2 практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23/. Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос.

Поради това следва да се приеме, че формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключеният договор за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в него клаузи и обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на посочената Директива 93/13 и е изложил мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство. В този смисъл е и практиката на ВКС - опр.

№1199/9.05.2024г. на ВКС по ч.т.д.№1304/2023г. ІІ т.о. , опр. №2122/26.07.2024г. на ВКС по ч.т.д.№356/2024г. ІІ т.о. , реш. №491/23.07.2024г. на ВКС по гр.д.№1767/2023г. на ІV г.о. и др.

В случая мотивите на Разпореждане №27 от 10.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№7/2023 г. по описа на Районен съд[1]Велики Преслав въз основа на което е издадена и заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не позволяват да се установят клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на развилото се пред него производство, нито са изложени макар и в обобщен вид причините, поради които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни.

С оглед на изложеното неправилно ШРС е приел, че са недопустими предявените искове - за нищожност на сключеният договор за потребителски кредит и евентуален иск за нищожност на отделни негови клаузи поради наличието на формирана сила на пресъдено по 3 действителността на този договор в предходното заповедно производство , по които е била издадена стабилизирана заповед за незабавно изпълнение и е постановил неправилно определение ,което следва да бъде отменено и делото върнато на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3036/13.10.2025г. по гр.д.№1158/2025г. по описа на ШРС и връща делото на Шуменския районен съд, на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1610 гр. Шумен, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500662 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .

Постъпила е частна жалба И. Й. И. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Л. К. Б. от САК срещу определение №3036/13.10.2025г. по гр.д.№1158/2025г. по описа на ШРС, с което съдът е прекратил производството по гр.д.№1158/2025 г. по описа на ШРС, като недопустимо и е върнал исковата молба на ищеца.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го отмени и вместо това да върне делото на ШРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№1158/2025 г. по описа на ШРС е образувано по предявен от И. Й. И. срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023 иск с правно основание правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г. и съединен с него евентуален иск да се признае за установено по отношение на ответника ,че клаузите в чл.7.1 и чл.19 от договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г. за нищожни .

За да прекрати производството по делото като недопустимо ШРС е приел ,че по ч.гр.д.

№7/2023 г. по описа на Районен съд- Велики Преслав, по реда на чл.410 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, като е постановено ищцата да заплати на ответното дружество следните суми: 4 971, 64 лева- главница по Договор за потребителски кредит №7053079243 1 от 05.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, 926, 59 лева- договорна лихва, 1 202, 19 лева- обезщетение за забава, като са присъдени и извършените по делото разноски.

Заповедта е издадена по подадено на 18.11.2022 г. от банката заявление по чл.417 от ГПК.

Заповедта е била надлежно връчена лично на ищцата, в качеството й на длъжник на 03.08.2022 г., като в законоустановения срок не е подадено възражение, поради което и на основание чл.416, ал.1 от ГПК заповедта е влязла в законна сила. Съобразно нормативните изисквания, след влизане в сила на заповедта, вземанията по същите придобиват качеството на безспорни, т.е. ненуждаещи се от съдебно установяване в законорегламентирания исков процес по чл.422 от ГПК, нито в последващ това време съдебен процес. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита.