Решение № 14742 от 29.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49101/2022
- Вид
- Решение № 14742
- Подписан
- 29.07.2024
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 70, ал. 3 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 72, ал. 2 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 72, ал. 3, т. 2 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 6, ал. 3 · Кодекс на международното частно право
- чл. 75, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 76, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
- чл. 79, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 79, ал. 3 · Кодекс на международното частно право
- чл. 130, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14742 гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110149101 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. К. В. срещу К. К. Т. /действащ лично и със съгласието на своята майка Г. К. Н./, З. Р. Б. и Д. А. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община - Район „Витоша“, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град София, находящ се в град София, район „Витоша“, улица „197“ № 7, вход „В“, ет. 4, ап. 7, който се намира в Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор ***, разположена в Поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62,26 кв.м. с прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта ***, над обекта: няма, заедно с 60,89 кв.м., съставляващи 0,70 % ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Симеоново, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с обща площ от 16 432 кв.м., номер по предходен план: 2178 (869), при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***,
*** и ***, който в документа за собственост е описан и като
Апартамент № 7, находящ се в блок 2, вход „В“, на кота „+8,40“ метра, на 4 етаж, и е с разпределение: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, санитарен възел с баня и тераса, при граници: от три страни: двор, коридор, ап. 8, апартамент № 8 във вход „Б“, 1 отдолу: апартамент № 5; и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на другата 1/2 ид.ч. недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община - Район „Витоша“, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в град София, район „Витоша“, улица „197“ № 7, вход „В“, ет. 4, ап. 7, който се намира в Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор ***, разположена в Поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 62,66 кв.м. с прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта ***, над обекта над обекта: няма, заедно с 60,89 кв.м., съставляващи 0,70 % ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. Симеоново, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с обща площ от 16 432 кв.м., номер по предходен план: 2178 (869), при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, *** и ***, който в документа за собственост е описан и като Апартамент № 7, находящ се в блок 2, вход „В“, на кота „+8,40“ метра, на 4 етаж, и е с разпределение: антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, санитарен възел с баня и тераса, при граници: от три страни: двор, коридор, ап.
8, апартамент № 8 във вход „Б“, отдолу: апартамент № 5, за действително договорената продажна цена за тази идеална част от 35 000,10 лева.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2016 г. ищцата е сключила граждански брак с Х. А. Т., който починал на 10.05.2022 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си – настояща ищца и сина си К. К. Т. – един от ответниците. Приживе, с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 135, том II, peг. № 6409/15.10.2015 г., дело № 280 по описа за 2015 г. на Нотариус Богдана Бъчварова, рег. № 515, Х. А. Т. придобил възмездно чрез покупка правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот.
Сочи, че след смъртта на Х. А. Т., оставеното от него наследство се разделя поравно между съпругата му и сина му, от което следвало, че ищцата е придобила по наследство 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот. Твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том 1, peг. № 4937/18.08.2022 г., дело № 33 по описа за 2022 г. по описа на Нотариус Мая Добрева, с рег. № 184, ответникът К. К. Т., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г. К. Н., продал на другите двама ответници - З. Р. Б. и Д. А. Б. изцяло правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу цена в размер на 70 000,20 лева. Излага, че доколкото по силата на наследственото правоприемство е придобила 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, то описаната прехвърлителна сделка не била породила транслативен ефект досежно нейната идеална част от имота. Продавачът по същия нотариален акт и настоящ ответник К. К. Т. бил собственик само на 1/2 идеална част от процесния имот, респ. е успял да продаде на 2 ответниците правото на собственост само върху притежаваната от него идеална част.
Обективираната в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том 1, peг.
№ 4937/18.08.2022 година, дело № 33 по описа за 2022 година по описа на Нотариус Мая Добрева, покупко-продажба на правото на собственост върху целия имот накърнявала интересите и правата на ищцата и създавала правен интерес от предявяване на установителен иск против двете страни по сделката за установяване, че тя е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Поддържа, че към 18.08.2022 г., тя и ответникът К. К. Т. са били съсобственици на процесния имот, при квоти на собственост по 1/2 идеална част за всеки от тях. Сочи, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Поддържа, че при продажбата на имота К. К. Т. се е легитимирал като собственик на целия имот и не е посочил факта на наличието на съсобственост върху имота, нито е представял декларация и/или писмени доказателства по чл. 33, ал. 1 ЗС. При тези твърдения обосновава правния си интерес от завеждането на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу ответниците за изкупуване на продадената от К. К. Т. на З. Р. Б. и Д. А. Б. 1/2 идеална част от процесния имот при договорената от страните в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том 1, peг. № 4937/18.08.2022 г., дело № 33 по описа за 2022 г. по описа на Нотариус Мая Добрева, рег. № 184, цена от 35 000,10 лева за тази идеална част (която сума била получена чрез разделяне на две на уговорената от страните цена за целия имот).
Твърди, че е установила факта на разпореждането на 30.08.2022 г. от справка в Службата по вписванията – София. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника К. К. Т., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че същата се е намирала в граждански брак с Х. А. Т., за което свидетелствало удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-УГ01-11279 от 05.07.2022 г., издадено от гр. София, 17-ти район Витоша, общ. Столична, където в графа семейно положение било записано „Неженен“ и бил посочен единственият му наследник – К. Т..
Х. А. Т., бил записан като „неженен“ и в акта за смърт. Излага, че ищцата основава претенцията си, като се позовава на сключен граждански брак с Х. А.
Т. на 04.11.2016 г. в САЩ. Сочи, че към датата на издаване на удостоверението за наследници на Х. Т. липсва информация относно това той да е имал сключен граждански брак с ищцата. Аргументира, че дори такъв да е бил сключен, съществува задължение за регистриране в Република България на граждански брак на български граждани, сключен в чужбина, като подробно излага и какъв е редът. Сочи, че представеното от страна на ищцата удостоверение за сключен граждански брак е издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 3041 от 30.08.2022 година, което означавало, че нито към датата на смъртта, нито към момента на изповядване на сделката по продажба на недвижимия имот, ищцата не е била съпруга, а оттам и наследник на Х. Т. Твърди, 3 че дори и ищцата да има сключен граждански брак с Х. Т., то същият е нелегитимен, тъй като ищцата имала сключен брак в Гърция с гръцкия гражданин Георгиос Исаиас Ангелис, като към 04.11.2016 г. ищцата нямала развод, поради което и счита, че ищцата не е регистрирала брака си с Х. Т. в нормативно предвидените срокове.
Навежда твърдения, че ищцата и Георгиос Исаиас Ангелис имат общи фирми, регистрирани в търговския регистър, където ищцата била регистрирана като управител и съдружник с имената Д. К. В. – Ангели. Развива съображения в насока, че дори да има сключен брак между ищцата и Х. Т., то той е нищожен, т.к. към 04.11.2016 г. не е бил прекратен другият брак на ищцата. С оглед изложеното ответникът сочи, че не се установява наличието на легитимно сключен граждански брак между ищцата и Х. Т., поради което счита, че няма как ищцата да е наследник, респ. собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Оспорва и иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, като излага, че към датата на продажбата, ищцата не е имала качеството съсобственик по отношение на процесния имот, с оглед изложените по-горе съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците З. Р. Б. и Д. А. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорват ищцата да е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот на основание наследствено правоприемство, като излагат, че към датата на смъртта на лицето Х. Т., между ищцата и лицето Х. Т. не е бил сключен граждански брак, както и че същият не е бил оповестен по реда, установен в българското законодателство. Излагат подробни твърдения в насока, че към дата на придобиване на процесния имот, изключителен собственик на същия е бил другият ответник – К. Т.. Сочат, че ищцата е оповестила сключения брак едва на 30.08.2022 г., т.е. след придобиването на процесния имот от ответниците и подробно аргументират, че в случая не са спазени сроковете съгласно чл. 70 ЗГС за оповестяване на брак, сключен в чужбина. Също твърдят, че към дата на сключване на брака – 04.11.2016 г. ищцата се е намирала в брак с друго лице, който не е бил прекратен, като в тази връзка излагат подробни твърдения, че сключеният с Х. Т. брак, не е породил правни последици. С оглед изложеното оспорват съдържанието на Удостоверение за сключен граждански брак № 3041/30.08.2022 г. Оспорват и съдържанието на Удостоверение за наследници с изх. № РВТ22-УГ01-11279/02.09.2022 г., издадено от Столична община. Правят искане да се открие производство по оспорване съдържанието на посочените документи. Молят съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. При аналогични съображения оспорват и иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, като излагат, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба, ищцата не е имала качеството съсобственик. В отговора на исковата молба ответниците са обективирали покана до ищцата за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 800 лева ежемесечно, до 10-то число на всеки месец, за който се отнася ползването, но претенция в тази връзка не е предявена. В заключение молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
4
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че К. К. Т. е продал процесния имот на З. Р. Б. и Д. А. Б., която продажба е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, peг. № 4937/18.08.2022 г., дело № 33 по описа за 2022 г. по описа на Нотариус Мая Добрева, рег. № 184. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетия препис от нотариален акт за покупко-продажба. Видно от съдържанието на нотариалния акт, имотът е продаден за сумата от 70 000,20 лева, като е отбелязано, че продажната цена е платена по банков път.