Определение № 3331 от 18.12.2024, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3331 гр. Добрич, 18.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230100775 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. И., ЕГН ********, гр.***, чрез упълномощения адвокат Г. П. от АК-Добрич, със съдебен адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, представлявано от изп. директор, със седалище и адрес на управление: ***. Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 2051.97 лева, представляваща неплатено задължение за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. ***, с кл. №11619 за периода от 18.06.2007г. до 19.11.2014г., за което са издадени 61 броя фактури от ответното дружество, както и сумата от 2662.98 лв., представляващи общо начислени обезщетения за забава върху главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ 30-тия ден за плащане на фактурирането на задължението, до 17.03.2023г.

Ищцата навежда твърдения, че претендираните вземания са във връзка с това, че е абонат на ответното дружество за обект, находящ се в гр. ***, с кл. №11619. Ищцата имала материални затруднения и поради това в определен период не заплащала консумираната от нея вода.. През последните 5-6 години с помощта на семейството си започнала редовно решила да заплаща текущото си потребление, но старите и задължения, ведно с лихвите били в размер на около 5600лв. и постоянно сумата растяла, заради обезщетението за забава.

Ищцата няколко пъти говорила с инкасаторката и с друг служител на ответното дружество, да и опростят част от задълженията, но безуспешно, те така и си стояли дължими по партидата и.

Най-старото задължение на А. И. било по ф. №0101007297/31.07.2007г, дължимо за периода от 18.06.2007г. до 18.07.2007г, а последното и неплатено задължение за вода е по фактура от 20.10.2014г. Всичките и задължения по процесните 61 броя фактури са погасени по давност.

С оглед гореизложеното, ищцата е предявила настоящите отруцателни установителни искове срещу ответника за недължимост на процесните суми – главница и акцесорен иск.

С разпореждане от 27.03.2023г., ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от служител на ответното дружество на 30.03.2023г.

1

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като сочи нередовност на исковата молба, недопустимост на исковите претенции, респ. оспорва исковете по основание и размер, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че А. И. от години не е заплащала консумираната вода от нея и срещу нея е имало образувано изп. д. №170/2014г. по описа на ЧСИ С. С., след успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК /прилага се Решение от 24.07.2015г. по гр. д. №795/2015г. по описа на ДРС/. Ищцата трайно през годините не е заплащала потребената вода и не следвало да черпи права от собственото си виновно поведение.

Твърди се, че ответното дружество не е предприело действия по принудително събиране на процесните задължения на ищцата и не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не следва да понася тежестта на съдебните разноски в процеса.

При условия на евентуалност, ответникът прави признание на исковете и моли на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, разноските да останат за ищеца. Със заявление вх.

№3015/12.02.2024г. /л.54 п делото/, ответникът заявява, че не поддържа направеното „в условия на евентуалност признание на исковете“, напротив, оспорва ги по основание и размер.

С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е направил относими и своевременни доказателствени искания за разпит на 6 свидетели – инкасатори в района на ищцата. Претендират се сторените съдебни разноски, защото ответникът имал право на такива при уважен отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска. В този аспект се цитира съдебна практика.

Ответникът прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на процесуалния представител на ищеца на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба, намира производството за недопустимо на следното основание: липса на правен интерес и недопустимост на предявените отрицателни установителни искове, съгл. чл.130 от ГПК.

По заявление по реда на чл.410 от ГПК, подадено на 19.11.2013г. от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, град Добрич, ЕИК 834026369, с искане за издаване на заповед за парично задължение и ИЛ срещу длъжника А. И. И. с ЕГН **********, съдът е издал Заповед №439/20.11.2013г. по ч. гр. д. №4924/2013г по описа на ДРС /л.72-73/, съгласно която е разпоредил „А. И. И. с ЕГН ********** от *** , ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Добрич, **, следните суми: 1) 877.32 лева, представляваща стойността на предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 12.10.2010г. до 24.09.2013г., по фактури на обект с адм. адрес ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 19.11.2013г. до окончателното плащане. 2) 896.17 лева, представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 01.12.2012г. до 19.11.2013г. 3) 35.47 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски – държавна такса.“ Заповедта е била връчена на длъжника И. на 22.11.2013г., като в законоустановения 14-дн. срок, А. И. не е подала възражение. Заповедта е влязла в сила на 17.12.2013г. и заповедният съд е издал ИЛ на същата дата. /справка от деловодната програма на ДРС, за движението на ч. гр. д. №4924/2013г., приложена на л.70/.

2

Въз основа на ИЛ, е образувано изп. дело № 20147390400170 по описа на ЧСИ С. С.

/приложено е заверено копие от делото/ срещу А. И., като всеки месец, същата е внасяла доброволно по 50.00 лв. по сметка на съдебния изпълнител.

С Постановление от 10.04.2024г. ЧСИ С. е прекратил горепосоченото изп. дело /като по кориците му, цитираното постановление не е приложено/.

От справки по ч. гр. д. №211/2015г. по описа на ДРС и гр. д. №795/2015г. по описа на ДРС се установява, че между същите страни е било образувано производство по чл. 422 ГПК. По второто посочено дело, ищецът „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357 е поискал от съда, да се признае за установено, че А. И. И. и дължи следните суми: 2118.93 лева - неплатена цена за предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект на адрес в град Добрич, улица *** за периодите от 29.06.2007г. до 11.11.2010г. и от 19.09.2013г. до 20.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 118 .93 лева, начиная от 21.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението и 969.67 лева – общ размер на обезщетения за забава върху главните парични задължения, изчислени за периода от 31.08.2007 г. до 21.01.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №211/2015г.

С влязло в сила на 18.08.2015г., Решение №24 от 24.07.2015г. по гр. д. №795/2015г по описа на ДРС /приложено на л.24-26, а и самото дело е изискано от архива на ДРС и е приобщено към доказателствения материал по настоящото дело/, съдът е постановил следното: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. И. И. с ЕГН ********** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, град Добрич, ЕИК 834026369, по реда на чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, че А. И. И. с ЕГН **********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД град Добрич, ЕИК 834026369 по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под №28/22.01.2015г., издадена по ч. гр. д. № 211/2015г. по описа на Добрички районен съд, следните суми:

-409.51 лева – неплатена цена за предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект на адрес в град Добрич, улица *** за периода от 19.09.2013г. – 20.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от 409.51 лева, начиная от 21.01.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над 409.51 лева до претендираните 2118.93 лева и за периода от 29.06.2007г. до 11.11.2010г.

- 22.50 лева – обезщетение за забава върху главницата от 409.51 лева за периода от 21.11.2013г. до 21.01.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 22.50 лева до претендираните 969.67 лева.“

Мотивите на съда да отхвърли иска за горепосочената сума, е че същата не се дължи за горепосочения период, защото вземането е погасено по давност.

Ищецът не се е снабдил с изпълнителен лист.

В счетоводството на ответното дружество, въпреки влязлото в сила решение по гр. д.

№795/2015г. по описа на ДРС, досежно отхвърлителния диспозитив, не са сторнирани фактурите, изд. в периода от 29.06.2007г. до 11.11.2010г, за които е признато, че вземането по тях /главно и акцесорно/ не се дължи от длъжника.

Нещо повече, въпреки, че има издадена в полза на ответника, заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника по ч. гр. д. №4924/2013г. за вземания по фактури за периода от 12.10.2010г. до 24.09.2013г. и издаден ИЛ и образувано изп. дело, през 2015г, ответното дружество отново подава до ДРС заявление по чл.410 и претендира от същия длъжник парични суми по същите фактури, включващи отново периода от 12.10.2010г. до 24.09.2013г., което е предполагало, че за тези суми и период, съдът в производството по положителния установителен иск по чл.422 от ГПК по гр. д. №795/2015г е трябвало да го 3 прекрати частично като недопустимо /което обаче не е сторил, поради липса на данни, че е налице вляза в сила заповед по ч. гр. д. №4924/2013г./.

По делото не се спори, че А. И. е получила двете издадени заповеди по ч. гр. д.

№4924/2013г. и по ч. гр. д. №211/2015г., като срещу последната е подала в срока по чл.415 от ГПК възражение, по повод на което е образувано производство по чл.422 от ГПК по гр. д.

№795/2015г. по описа на ДРС, като препис от решението по цитираното дело и е връчен лично на 29.07.2015г. /л.100/, т.е. длъжникът е знаел за всички тези три приключили производства, които се водят срещу него и инициирайки настоящото дело с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на същите вземания за същия процесен период, осъществява злоупотреба с права.

В хода на процеса, след като се представиха доказателства за водени през годините, /предшестващи подаването на настоящата искова молба/ производства между същите страни по отношение на същите вземания, възникнали в рамките на процесния период и по същите издадени фактури от кредитора, видно от приложени влезли в сила две заповеди по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника, издаден ИЛ по едното от тях, образувано изп. дело срещу А. И., както и влязло в сила Решение по чл.422 от ГПК, съдът е допуснал ССчЕ. Видно от заключението по нея /л.86-127/, „всички фактури за предоставени вик услуги в размер на 2051.97 лв., предмет на настоящото дело се дублират с тези по издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК, по ч. гр. д. №211/2015г. по описа на Районен съд Добрич“, като вещото лице изчерпателно е визирало всички фактури, издадени за процесния период от 18.06.2007г до 19.11.2014г. /л.107-108/.

Съдът кредитира заключението като пълно, всеобхватно, обективно и неоспорено от страните.

По делото не се спори, че А. И. е собственик на имота, находящ се в гр.***, с кл.

№11619, който е водоснабден, видно от нот. акт №168, том 9, дело №2872/12.09.1994г по описа на нотариус при ДРС /л.36 по изп. д №170/2014г. по описа на ЧСИ С. С./.

По делото не се спори, че А. И. живее със съпруга си в този имот. Съпрузите са адресно регистрирани на този адрес, считано от 1996г. /и за постоянен и за настоящ адрес/, видно от справка от НБД на л.5 по цитираното изп. дело.