Решение № 354 от 15.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Варна, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900653 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Т. С. Й. , ЕГН **********, Б. Я. Й., ЕГН **********, В. Я. Б., ЕГН ********** и С. Я. Й., ЕГН **********, всички с адрес ****, чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от АК Варна, срещу „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София - 1407, ***А, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 200 000 лева на ищцата Т. С. Й., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие смъртта на съпруга й Я.В. Й., както и по 220 000 лева на всеки един от останалите ищци - Б. Я. Й., В. Я. Б. и С. Я. Й., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие смъртта на баща им Я.В. Й., от причинено на 20.06.2021 г. ПТП на път I - 2, км.159 в землището на с. Ветрино, обл. Варна, по вина на водача А. К. Т., ЕГН **********, управлявал МПС л.а. „**" с рама № *** и рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 20.06.2021 год. до окончателното изплащане, както и на ищцата Т. С. Й. сумата от 790 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за направени разходи за погребение, ведно със законна лихва върху нея, считано от 22.06.2021 год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.06.2021г., около 23,50 часа по Главен път I-2, км. 159, община Ветрино, е настъпило ПТП между лек автомобил „**" с рама № ***, управляван от А. К. Т. и лек автомобил „**" с рег. № ***, управляван от Я.В. Й., при което последният загинал. Твърди се, 1 че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано било ДП № 1023/2021г. по описа на РУ Провадия при ОД на МВР Варна, а с присъда № 53/23.06.2022г. по НОХД №912/2022г. по описа на ОС Варна А. К. Т. е признат за виновен, че на процесната дата при управлението на л.а. „**" с рама № *** е нарушил правилата на чл.20 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.В.

Й., както и за това, че си е служил с табели с регистрационен номер на друг автомобил и съответно управлявал посоченото МПС без то да е регистрирано по надлежния ред. Сочи се, че управляваното МПС лек автомобил „**" с рама № *** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица от ЗК „Лев Инс" АД със срок на действие 26.05.2021г. - 26.05.2022 г., действала към момента на ПТП. Излагат се твърдения, че ищците са наследници по закон на починалия, с когото в едно домакинство живеели съпругата му Т. Й. и двамата му сина Б. Й. и С. Й., а дъщеря му В. Б. ги посещавала често през уикендите. Връзката помежду им била много здрава, като живеели много задружно и сплотено в разбирателство, любов и хармония. Ищците посочват, че пострадалият е бил добър и трудолюбив човек, жизнен и енергичен и в резултат на произшествието са загубили най-скъпия за тях човек, с което настъпила една огромна празнота, която се чувствала с всеки изминал ден все по-осезателно.

Непрежалима била загубата им, която водела до ежедневна тъга, скръб и мъка. Това емоционално състояние се отразявало отрицателно и на тяхната работа, водещо до затруднения, сред които и финансови такива. Твърди се, че са отправени писмени застрахователни претенции от ищците до застрахователното дружество - ответник, но до настоящия момент същите не са уважени. С допълнителна молба по претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 790,00 лева, заплатени от ищцата Т. С. Й. за погребението на съпруга й, са детайлно формирани елементите, които услугата включвала: изкопаване на гробно място - 35 лв., ковчег - 200 лв., тоалет и обличане - 50 лв., транспортни разходи преди погребение - 60 лв., некролози - 5лв., венец - 60 лв., наем катафалка - 90 лв., покров комплект - 80 лв., траурни ленти и креп - 10 лв., одеало - 20 лв., подавки - 20 по 3 лв. = 60 лв., фенер - 60 лв., рамка - 60 лв. Предявена е и писмена застрахователна претенция за тях от 03.01.2023 г. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в случай, че надвишава минималния размер съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс" АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. На първо място се поддържа, че към датата на ПТП сключеният договор за застраховка не е бил действащ, защото регистрацията на застрахования автомобил „**" е била прекратена въз основа на влязла в сила заповед за принудителна административна мярка, от който момент се считало, че правоотношенията между страните са прекратени по право. По тези съображения ответникът счита, че след 04.06.2021г. не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" за процесния автомобил и затова застрахователното дружество не е легитимирана страна да отговаря по предявения иск. На следващо място се оспорва описаният от ищците механизъм на ПТП, като се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Я.В. Й. за настъпване на вредоносното събитие, тъй като той е 2 извършил частично навлизане в насрещната лента за движение, движил се е с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не е бил с поставен обезопасителен колан. Оспорва се наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и изключителната вина на застрахования водач за процесното ПТП. Ответникът оспорва и акцесорния иск за лихви. Оспорва се и твърдението за наличие на здрава връзка между ищцата В. Я. Б. и нейния покоен баща, доколкото тя имала отделно семейство и живеела в друго населено място. Излага се становище за завишен размер на претендираното обезщетение, което се мотивира с несъответствие на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост", визирани от ВС, както и с вложения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД смисъл. В заключение се настоява за отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. При условията на евентуалност се прави искане определеното от съда за справедливо обезщетение да бъде намалено, поради наличието на принос от страна на пострадалия и с оглед постигане съответност на приетите със съдебната практика при подобни казуси размери и с икономическата конюнктура в страната. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват наведените от ответника доводи. За неоснователно намират възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва се и наведеното твърдение, че застрахователният договор е бил невалиден към момента процесното ПТП. За неоснователно се счита и оспорването на обстоятелството, че между ищцата В. Б. и починалият не е съществувала изградена здрава връзка, тъй като независимо от семейните й отношения, това не измествало връзката между баща и дъщеря. Анализират понятието „справедливост", което молят да се съобрази при определяне размера на неимуществените вреди и тяхното репариране.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа всички наведени твърдения, възражения, доказателствени искания в първоначалния отговор. Оспорва изцяло исковите претенции на ищците, както и допълнителната претенция за обезщетение за имуществени вреди, доколкото същата е изпратена на ответниковата страна на 03.01.2023г. и предвиденият в чл. 405 от КЗ срок за произнасяне не е изтекъл.

В откритото съдебно заседание ищците и ответникът поддържат наведените твърдения и възражения.

Третото лице – помагач А. Т., конституиран на страната на ответника, се явява лично в съдебно заседание, заявявайки да се плати обезщетение.

Съдът, като взе предвид събраните ни по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: На 20.06.2021г. е настъпило твърдяното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, за което с влязла в сила присъда по НОХД 912/2022г. по описа на ОС - Варна, А. К. Т. е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил смъртта на Я.В. Й.; че ищците са наследници по закон на починалия - съпруга и деца, и същите са 3 предявили претенции за изплащане на обезщетение пред застрахователя, по което последният е образувал щета и постановил отказ за изплащане на обезщетението.

Изискани и приобщени са материалите по НОХД № 912/2022г. по описа на ВОС, ведно с ДП №1023/2021г. по описа на РУ Провадия при ОД на МВР Варна.

Към писмените доказателства са приобщени и заверен препис от Присъда № 53/23.09.2022г. по НОХД № 912/2022г. по описа на ВОС, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, удостоверение за наследници на Я.В. Й., както и копие от писмените претенции от 08.07.2021г., получени на 12.07.2021г. до застрахователя относно обезщетяване на сочените от ищците за претърпени от тях неимуществени вреди и писмоотговор на застрахователя от 05.08.2021г.

Към материалите по делото са представени копие от застрахователна полица №BG/22/121001479704/26.05.2021г., сключена за л.а. „**“ с шаси *** и справка от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към 20.06.2021г., от които данни е видно, че застраховката е била активна.

Представени са копие от ЗППАМ 21-0996-000190/01.06.2021г. и Акт № 348950/01.06.2021г., с които регистрацията на лекия автомобил е била прекратена и неговите регистрационни номера са били отнети. Видно от докладна записка рег. № 996р-122/25.01.2022г. е, че ЗППАМ 21-0996000190/01.06.2021г. не е била връчена, поради неустановяване на адресата А.

Т. на адреса.

Представени са фактура и касов бон за направени разходи за погребални услуги на Я.В. Й., както и копие от писмена застрахователна претенция, заведена от ищцата Т. Й. и изпратена на 03.01.2023г. до застрахователя.

Приети са три копия на болнични листи за временна неработоспособност за периода 03.07.2021г.-25.08.2021г. на ищцата Т. Й. с поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“.

За установяване на понесените от ищците негативни психически преживявания вследствие смъртта на Я.В. Й. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. Пламена Пламенова Петрова /съпруга на ищеца С. Й./.

Свидетелката споделя, че свекърва й /ищцата Т. Й./ е преживяла много тежко загубата на съпруга си, тъй като били много сплотени. Свекърва й се е затворила в себе си, тъй като изживяла огромен стрес и безпокойство. Излага, че смъртта на Я. Й. се отразила на цялото семейство и липсата му е осезаема, тъй като преди това той е бил сплотяващият елемент. По отношение на съпруга й - ищецът С. Й. споделя, че много тежко е приел събитието, тъй като е бил много близък с баща си и е търсил винаги неговите съвети и подкрепа, както и че оттогава насам отговорностите му за домакинството, което споделят с детето им и майка му, са нараснали и се налага неговото отсъствие по работа. Към момента на смъртта на Я. Й. свидетелства, че тя, мъжът й и Б.

Й. са живеели в общ дом.

Изслушан е и свидетелят С.К.Б. /съпруг на ищцата В. Б./, който споделя, че съпругата му след инцидента е станала по-нервна от липсата на баща си, с когото са били много близки и са се виждали и чували често.