Акт от 05.02.2019, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№5

05.02.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка

Попова…………………………………………………………...............

Прокурор: А. Стоянов при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….…………………. като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1192 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 87, във вр. с чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на С.С. - гражданин на А., с адрес: гр.

Харманли, ж.к. „Д.“ №**, РПЦ Харманли, срещу Решение №3684/20.11.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му.

Неправилно било прието, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Неправилни били и изводите относно личното положение на жалбоподателя, тъй като страхът за живота и сигурността му бил обоснован от заплахите отправени срещу него. В жалбата се цитират данни от доклад на ВКБООН, относно положението в А. през 2018г., според който цивилните жертви в страната били многобройни. Изтъква се, че заплахата срещу търсещия закрила нямало как да бъде пренебрегната, тъй като бил от т.ски етнически произход, а не от мнозинствения пащунски етнос, който съставлявал 49 % от населението на А.. В тази връзка рискът за него бил допълнително увеличен, поради националността му. Последното обаче не било изследвано и взето предвид под никаква форма от ответника при издаване на решението. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на международна закрила.

Евентуалното завръщане на оспорващия в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект да не бил обсъден от административния орган. ВКБООН не подкрепял тази алтернатива, предвид настоящата обстановка в страната на произход.

Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, където лицето нямало фамилни и племенни връзки, включително в урбанизираните територии на страната. Твърди се, че оспорващият не можел да се върне в родното си място, тъй като хората го заплашвали, че ще го отвлекат и убият.

Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. От мотивите на решението било видно, че административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия с изключение на справка вх. №МД-739/05.11.2018г. Счита се, че мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа за забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакуваното решение с произтичащите от това законни последици.

Ответникът -

Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на административния орган като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ - Любимец под вх.№105450-5307/15.11.2017 г. (под името С.Н.от А.) и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№1211/21.11.2017 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-13805/21.11.2017 г., С.С. от А. поискал международна закрила от

Република България.

Попълнен бил

Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като С.С. от А., роден на *** г. в А., гр. К., ж.к. М., бл.1**, ап.**, със същия постоянен адрес, религия – с., етническа принадлежност – т., професия – шофьор, със средно образование, ж., без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП-13805/21.11.2017г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.С. от А., роден на ***г. в А., гр. К., ж.к.

М..

С Писмо рег.

№УП-13805/22.11.2017 г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото било посочено, че на границата чужденецът се представил като С. Д. Н., роден на ***г., от А.. В писмо с рег. №М-12752/14.12.2017 г. (рег. №УП-13805/20.12.2017 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С кандидата било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в протокол рег. №УП-13805/29.11.2017г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че напуснал А. преди една година през Иран, като нелегално влязъл в Турция, заедно със семейството си. Отишли в Анкара, където се регистрирали в Международната организация за бежанците, а от там им дали карта за придвижване из цялата територия на града. В България влезли на 30.10.2017 г., отново нелегално, скрити в товарен камион. Посочил, че не бил арестуван или осъждан в страната си, не е имал проблеми заради религията и етноса си, не членувал в политическа партия или организация. От 2008 г. до 2016 г. работил като шофьор във военно съдилище, карал председателя му. Една от причините за напускане на А. била членството на родителите му в партия Парчам. Проблемите им започнали, когато дошли на власт муджахидините, те обичали хората от другата партия. Оказало се, че не познавали враговете си, не знаели от кого да се пазят. Споделил, че преди три години някой хвърли граната в къщата им. Тогава баща му, малката му сестра и дядо му починали. Те били в другата стая, но той също бил ранен. Идвали хора с маски в дома им и ги заплашвали. Заплашвали най-вече майка му за да я принудят за да го накара да напусне работата си, дори веднъж я били блъскали. Хората, които искали това били противниците на режима – талибаните. Лично него го заплашвали 8 пъти, чукали му по вратата и му казали, че трябвало да прекара бомби и гранати със служебната кола, защото нея не я проверявали. Казвали му, че ако не го направи, със семейството му било свършено, децата му щели да бъдат отвлечени. Всички заплахи се били случили през последните години, след смъртта на баща му. Не казал на никого за заплахите, защото талибаните го предупредили, че ако се „изпусне“ пред някого, за 24 часа щял да бъде елиминиран. Напуснал работата и отишъл да живее при семейството на съпругата си, след което решили да напуснат страната си. На 07.03.2018г. били зададени допълнителни въпроси към търсещия закрила, обективирани в протокол с рег.№УП-13805/07.03.2018г. В отговор на поставените въпроси чужденецът посочил, че инцидентът с хвърлената граната се случил през 2013г. Не бил сигурен точно кои хора го извършили, имал съмнения, че това били талибаните.

Заплахите към него идвали чрез майка му, защото той си сменил адреса и не успели да го открият. Напуснал работа през 2016 г. и една година живеели при семейството на съпругата му. През това време не бил притесняван от никого.

Само, когато се движел с колата си го виждали и го спирали „тези хора“. Казвали ме, че трябва да вкара експлозиви (в хода на интервюто търсещият закрила обяснил, че имал достъп до президентството и други институции и никой нямал право да спира колата му), където му кажели иначе щяло да се случи нещо лошо с децата им. Заявил още, че не му било оказвано насилие, хората които го заплашвали му казвали само, че искат да работи за тях. Споделил, че близо до дома на съпругата му живял чичо му и там ходи да го търсят талибаните.

В хода на производството, интервю е било проведено и със съпругата на оспорващия, като тя е изложила приблизително същата бежанска история, с тази разлика, че според нея загинали при инцидента с хвърлената граната били бащата на оспорващия и сестра му.

С Решение № 3684/20.11.2018г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С.С.. Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установява за търсещия закрила да са налице предпоставките за предоставяне на закрила на основанията предвидени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложил подробни мотиви в тази насока.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт, сред които и две докладни записки с идентично съдържание, адресирани до Председателя на ДАБ и Директора на специализираната дирекция „М“ – ДАНС. От обективираното в тях става ясно, че съпругата на оспорващия е участвала във физическа разправа с друго лице от РПЦ – Харманли, възникнала във връзка с искане от последната да ѝ бъдат върнати парите, които е дала на настоящия жалбоподател, който ѝ обещал, че ще уреди преминаването им в Сърбия, но това не се случило.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.11.2018г., а жалбата е подадена на 29.11.2018г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.87 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е насочена срещу годен за оспорване административен акт. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ и чл.

75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.