Определение № 2578 от 14.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2578 гр. София, 14.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Мадлена Желева

Галина Иванова като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20268002900298 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД, гр. София и на „Алпик енерджи“ СЕ, дружество учредено съгласно законите на Република Чехия, срещу решение № 497 от 01.10.2025 г. по т. д. № 671/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Касационният жалбоподател „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 241 от 14.02.2024 г. по т. д. № 1949/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която e обявена неплатежоспособността на „Гранд Енерджи дистрибюшън” ЕООД, определена е началната й дата - 31.12.2020 г. и е открито производството по несъстоятелност по отношение на дружеството. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че присъединените кредитори „Алпик енерджи“ СЕ и „Елпедисън пауър дженерейшън“ С.А. са носители на вземания по търговски сделки към „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД. Сочи, че доколкото се касае до вземания за неустойки, които са нищожни като накърняващи добрите нрави, е изключено 1 посочените дружества да са титуляри на вземанията, от които извеждат легитимацията си в производството. В касационната жалба се поддържа, че съдът е нарушил чл. 3, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) във връзка с чл. 26 ЗЗД. Излага аргументи, че решаващият съд неправилно е счел, че горепосочената норма от правото на ЕС касае приложението на особени повелителни норми по смисъла на чл. 9 Регламент Рим I. Счита, че съдът не е съобразил, че чл. 3, пар. 3 Регламент Рим I визира обикновените императивни норми, докато чл. 9 от същия регламент се отнася до свръхимперативните норми, като в нарушение на принципа за примат на правото на ЕС и автономно тълкуване на правни понятия, свързани с това право, се е позовал на чл. 93, ал. 5 КМЧП. Касаторът счита, че осчетоводяването на една фактура има значение за данъчните задължения на търговеца, но не може да се обоснове заключение за наличие на вземания, както и за признаване на тяхната дължимост. В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивният акт не обективира преценка на всички събрани по делото доказателства и отговор на доводите и възраженията на страните. Касационният жалбоподател оспорва изводите на въззивния съд за неплатежоспособност на длъжника, тъй като е обоснован само с частично спиране на плащанията, а именно спрямо един кредитор.

Твърди, че дружеството длъжник е обслужвало своите задължения след определената за начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2020 г., както и че няма публични и частни държавни вземания. Изразява разбиране, че през 2020 г. дружеството временно не е могло да обслужва задълженията си, но е преодоляло тези затруднения. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД поставя следните въпроси: „1. Достатъчно ли е осчетоводяването на едно задължение от страна на „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД, за да се счита за конклудентно признание за дължимост на въпросната сума, респективно за признание за наличието на изискуеми задължения, обуславящи извод за неплатежоспособност?; 2. Достатъчно ли е по делото да се установи спиране на плащанията към един кредитор, за да се формира извод за трайни 2 затруднения за изпълнение на задължения по търговски сделки по смисъла на чл. 608 ТЗ?; 3. Длъжен ли е съдът да изследва причината за спиране на плащанията към конкретен кредитор, преди да направи извод за наличието на трайни затруднения на търговеца, обуславящи неплатежоспособност на търговеца?; 4. От значение ли е за преценката за наличие на неплатежоспособност на дружеството наличието на задължения, които в хода на производството по делото са били погасени, респективно на вземания, които са събрани? В частност събирането на вземанията от „Енемона ютилитис“ АД, „Ремотекс М“ ООД и „Диджиталрисърч“ ЕООД в хода на делото следва ли да се преценява въпреки установената към по-ранен момент неплатежоспособност?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да извърши съвкупен анализ на доказателствата по делото, да даде собствена преценка на доказателствата и фактическите констатации и да обсъди всички възражения на страните?“ Твърди, че са налице основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на решение № 254 от 22.08.2025 г. по т. д. № 1421/2024 г. на ВКС, II т. о., решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д.

№ 991/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 210 от 01.02.2017 г. по т. д. № 2915/2015 г. на ВКС, I т. о.; по втори въпрос – на решение № 152 от 13.07.2018 г. по т. д. № 2205/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение № 348 от 19.02.2019 г. по т. д. № 1022/2018 г. на ВКС, II т. о.; по трети въпрос – на решение № 139 от 29.11.2019 г. по т. д. № 653/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 54 от 08.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, II т. о.; по четвърти въпрос – на решение № 9 от 10.04.2019 г. по т. д. № 2099/2018 г. на ВКС, I т. о.; по пети въпрос – на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50057 от 12.06.2023 г. по т. д. № 961/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 212 от 01.02.2012. г по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 815 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 178 от 24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, I 3 т. о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о. и др.

Първи въпрос касаторът поставя и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липса на формирана практика на ВКС. В изложението се поддържа, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение.

Ответникът по обсъдената касационна жалба „Алпик енерджи“ СЕ е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. - за неоснователност на касационната жалба.

Молителят „Дила“ ЕООД и присъединеният кредитор „Елпедисън пауър дженерейшън“ С.А., дружество учредено съгласно законите на Гърция, не изразяват становище по жалбата.

С касационната жалба на „Алпик Енерджи“ СЕ се обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД – 31.12.2020 г. Касаторът твърди, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд, тъй като съдът е достигнал до извод за наличие на неплатежоспособност на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД през 2020 г. само въз основа на счетоводния баланс през тази година и съотношението между активи и пасиви на дружеството, въпреки че е изложил аргументи, че наличието на неплатежоспособност не може да се определи само въз основа на това съотношение, както и без да отчете, че след 2020 г. дружеството е реализирало приходи и е извършило плащания на значителна стойност към кредиторите си. Излага становище, че заключението за наличие на неплатежоспособност на длъжника не може да се базира само на данните за неплатеното задължение към „Дила“ ЕООД, тъй като се касае до парично задължение за сумата от 106 000 лв., представляващо 0,01 % от общата стойност на извършените през следващата 2021 г. плащания.

Счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да се свързва с момента, в който едновременно е настъпила изискуемостта на значително по размер задължение и невъзможността на длъжника да го погаси с наличните 4 си средства, а в случая към 31.12.2020 г. длъжникът все още не е бил изпаднал в трайна невъзможност да изпълнява текущите си задължения, като към октомври-ноември 2021 г. дружеството преустановява фактическата и търговската си дейност. Твърди, че началната дата на неплатежоспособността на ответния търговец е 17.11.2021 г., тъй като на същата е настъпил падежът на задължението на длъжника към „Алпик енерджи“ СЕ за ликвидационна стойност по договора за покупко-продажба на електрическа енергия – за сумата от 128 000 000 лв. и от тази дата длъжникът изпада в трайна, обективна и доказана невъзможност да обслужва изискуемите си задължения. В касационната жалба са наведени доводи за извършен от въззивния съд неправилен анализ на счетоводните данни от 2020 г., както и за необсъждане на доказателствата по делото и доводите на въззивника касатор в настоящото производство „Алпик Енерджи“ СЕ. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване „Алпик енерджи“ СЕ обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следните въпроси: „1. Следва ли преценката относно началната дата на неплатежоспособност да се основава единствено на простото съотношение между активите и пасивите на длъжника, без да се отчитат действителната ликвидност, плащанията от длъжника и възможността да изпълнява изискуемите си задължения?; 2.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства ?; 3.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните?“.

Твърди, че по формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: по първи въпрос – с решение № 164 от 30.11.2016 г. по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г. на ВКС, II т. о.; по втори въпрос – с решение № 60171 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 3431/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 68 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4801/2019 г. на ВКС, II г. о.; по трети въпрос – с решение № 97 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на ВКС, I г. о. Релевира доводи за очевидна неправилност на атакуваното решение в обжалваната част.

Ответникът по касация „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД не е 5 депозирал отговор на касационната жалба на „Алпик енерджи“ СЕ.

Становище по жалбата не изразяват и подалият молбата по чл. 625 ГПК кредитор „Дила“ ЕООД и присъединеният кредитор „Елпедисън пауър дженерейшън“ С.А.

Върховният касационен съд, Търговска кО.ия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 613а , ал. 1 ТЗ и са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният акт за откриване производство по несъстоятелност по отношение на