Разпореждане № 6709 от 10.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6709 гр. Кюстендил, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520103564 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление № 11989/04.08.2026 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Е.. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 51,66 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, за периода от 16.08.2024 г. до 15.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8,53 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

3) 39,63 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, за периода от 16.08.2024 г. до 15.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 7,30 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

5) 45,86 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, за периода от 16.08.2024 г. до 15.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 7,68 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

1

7) 107,80 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 16.11.2024 г. до 15.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

8) 17,28 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 04.01.2025 г. до 03.08.2026 г.;

9) 0,95 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 16.09.2024 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

10) 0,17 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 12.11.2024 г. до 03.08.2026 г.;

11) 685,43 евро – цена на устройства, закупени на изплащане по договори за продажба на изплащане с партиден номер ***, ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

12) 118,39 евро – законна лихва за забава върху последната сума, начислена за периодите от 10.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

13) 812,08 евро – сбор от неустойки по Договор с партиден номер ***;

14) 131,12 евро – сбор от лихви за забава върху неустойките.

Съдът намира за недължими претендираните неустойки, таксата за събиране на дължими суми и таксата за достъп до услуги след просрочие, доколкото същите по естеството си представляват допълнителни санкционни последици от забавата на потребителя и/или скрити неустойки за неизпълнение.

Според чл. 143, ал. 2, т. 4 ЗЗП неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика. Тази хипотеза е налице, тъй като в договора и приложенията към него са предвидени множество неблагоприятни последици за потребителя при прекратяване на договора поради неизпълнение, включително неустойка до трикратния размер на стандартните месечни такси, възстановяване на предоставени отстъпки и обезщетение за невърнато оборудване, без да е предвидено съответно реципрочно обезщетение за потребителя при неизпълнение от страна на оператора.

Според чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случая за потребителя е обективно трудно да предвиди още при сключването на договора действителния размер на финансовата тежест, която би понесъл при последващо прекратяване на договора, доколкото наред с неплатените месечни такси се начисляват едновременно няколко различни по вид и основание суми – неустойка за предсрочно прекратяване, възстановяване на отстъпки, отстъпки от цената на устройство, както и 2 стойност на невърнато оборудване.

Отделно следва да се отбележи, че претендираните суми, обозначени като „възстановяване на отстъпки“, „отстъпка от цена на закупено устройство“, „отстъпка от цената на месечна абонаментна такса“ и „неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси“, макар да са формално определени с различни наименования, са обусловени от едно и също обстоятелство – прекратяването на договора преди изтичане на уговорения срок поради неизпълнение от страна на потребителя. По същество те имат санкционен и обезщетителен характер и следва да бъдат преценявани съвкупно, а не изолирано една от друга.

Същото се отнася и до претендираната сума за невърнато оборудване.

Макар да е посочена като обезщетение в размер на стойността на оборудването, в производството по чл. 410 ГПК не са изложени конкретни твърдения относно фактическото непредаване на всяко от посочените устройства, нито са представени данни, позволяващи да се установи настъпването на предпоставките за начисляването . Самото прекратяване на договора не е достатъчно основание автоматично да се приеме, че е възникнало вземане за стойността на оборудването.

Недължима е и претендираната „такса за събиране на дължими суми“ в размер на 107,80 евро. Независимо от наименованието , тази сума е начислена именно поради наличието на просрочени задължения на потребителя и представлява допълнителна финансова тежест, свързана с неизпълнението му. Така чрез въвеждането на отделна такса се предвижда допълнително плащане за последиците от забавата, извън законната лихва за забава, без да са изложени конкретни данни за действително извършени и конкретно остойностени разходи по събирането на вземането. По този начин таксата има характер на предварително определено обезщетение за неизпълнение, поради което следва да бъде преценявана като скрита неустойка за забава.

По аналогични съображения недължима е и претендираната „такса за достъп до услуги след просрочие“ в размер на 0,95 евро. От изложеното от заявителя се установява, че същата се дължи именно при наличие на неплатени в срок задължения и се начислява еднократно за предоставяне на допълнителен срок за ползване на услугите. Следователно тя не представлява цена на самата електронна съобщителна услуга, а допълнително плащане, обусловено от просрочието на потребителя. При това положение таксата има санкционен характер и представлява скрита неустойка за забава, поради което не следва да бъде уважавана.

Съдът счита, че разглеждани в тяхната взаимовръзка, предвидените в договорите последици от неизпълнението на потребителя – неустойка за предсрочно прекратяване, възстановяване на отстъпки, възстановяване на отстъпки от цената на устройство, обезщетение за невърнато оборудване, такса за събиране на дължими суми и такса за достъп до услуги след 3 просрочие – надхвърлят присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и водят до прекомерно обременяване на потребителя.

Не на последно място, договорът е прекратен автоматично съгласно чл.

54.12 от Общите условия при забава на плащането, продължила повече от 124 дни. Доколкото обаче претендираните неустойки са последица именно от това прекратяване, тяхната дължимост следва да бъде преценена и с оглед изискванията за защита на потребителя при прекратяване на договора. Самото договорно предвиждане на автоматично прекратяване не освобождава търговеца от задължението да докаже настъпването на всички факти, от които извежда конкретните си вземания. В настоящия случай такива конкретни твърдения и данни не са изложени в достатъчна степен.

В посочения по-горе смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 1673 от 22.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.

Всичко изложено по-горе води до извод, че са налице основанията по чл.

411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираните неустойки, таксата за събиране на дължими суми, таксата за достъп до услуги след просрочие и акцесорните вземания – лихви върху тези суми. Налице са основания за издаване на заповед за останалите претендирани вземания – за предоставени електронни съобщителни услуги и за цена на закупените на изплащане устройства, ведно с претендираните върху тях лихви.

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението: 16,40 евро за държавна такса и 18,97 евро от определеното от съда юрисконсултско възнаграждение (40 евро).

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление № 11989/04.08.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Е.. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 107,80 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 16.11.2024 г. до 15.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4

2) 17,28 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 04.01.2025 г. до 03.08.2026 г.;

3) 0,95 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 16.09.2024 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 0,17 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 12.11.2024 г. до 03.08.2026 г.;

5) 812,08 евро – сбор от неустойки по Договор с партиден номер ***;

6) 131,12 евро – сбор от лихви за забава върху неустойките.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Ц. Е.. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 51,66 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, за периода от 16.08.2024 г. до 15.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8,53 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

3) 39,63 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, за периода от 16.08.2024 г. до 15.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 7,30 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

5) 45,86 евро – абонаментни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, за периода от 16.08.2024 г. до 15.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 7,68 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 10.10.2024 г. до 03.08.2026 г.;

7) 685,43 евро – цена на устройства, закупени на изплащане по договори за продажба на изплащане с партиден номер ***, ведно със законната лихва за забава от 04.08.2026 г. до окончателното изплащане;