Решение № 4011 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4011 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110208246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С наказателно постановление (НП) № Р-10-96/14.05.2025 г., издадено от изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на *****, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ****************, представлявано заедно от поне двама изпълнителни директори, а именно: Б.Г. И. и К. М. К. на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

НП е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят , чрез процесуалния си представител – адв. Ц., намира НП за незаконосъобразно, неправилно и необосновано поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание за несправедлИ.. Не оспорва обстоятелството, че плащането на сумата е извършено след 27.09.2025 г., като намира, че същото не може да се приеме като нарушение на диспозицията на чл. 496, ал. 2 КЗ, както и че липсата на нарочен мотивиран отговор на застрахователя, не следва да се приравнява на липса на произнасяне по смисъла на закона, тъй като е имало фактически затруднения във връзка с 1 множеството изисквани документи. С тези аргументи, процесуалният представител на жалбоподателя е отправил искане до съда за отмяна на обжалвания акт, като е формулирал в жалбата и алтернативно искане за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Претендира и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател *****, редовно уведомено, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Изпълняващ правомощията на заместник председател на Комисията за финансов надзор, редовно призован, се представлява от юрк. Б. П., която е взела становище по съществото на делото, намира депозираната жалба за неоснователна и недоказана и пледира пред съда за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. В представени по делото писмени бележки, процесуалният представител на въззиваемата страна е развил подробни аргументи в подкрепа на позицията си. Отправено е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.06.2024 г., в гр. Прага, Република Чехия настъпило пътнотранспортно произшествие, в което участвали МПС с български регистрационен номер -********** и МПС с хърватски регистрационен номер - **********, собственост на А. М. . МПС с български регистрационен номер имало сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/30/123003674157.

Във връзка с настъпилото ПТП, на 27.06.2024 г. пред ***** била предявена застрахователна претенция от ****** - дружество, което действало като представител за уреждане на претенции на застрахователното дружество за територията на Република Хърватия, като в уведомлението се твърдяло, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно средство с peг.

№ *******. Претенцията била заведена под № 0802-001627/2024.

С писмо от 28.06.2024 г. от***** потвърдили пред ****** валидността на сключения застрахователен договор. От страна на санкционираното дружество били изискани допълнителни доказателства във връзка с основанието и размера на претенциите. С писмо 09.10.2024 г. дружеството ****** поискало от санкционираното дружество потвърждение за наличието на вина от страна на водача на автомобил с рег. № ********, каквото било предоставено от ******* с писмо-отговор от 14.10.2024 г.

Във връзка с отправеното искане за представяне на доказателства, на 23.10.2024 г. от дружеството ****** предоставили на ****** експертна оценка, изготвена от вещо лице, и снимки на увредения лек автомобил, като на същия ден от санкционираното дружество изискали и калкулация, в която да са посочени цените на частите за подмяна, на труда и броят на часовете.

Исканата информация била предоставена на 24.10.2024 г. На 25.10.2024 г. от 2 санкционираното дружество изискали от ***** да предостави фактура в размер на 4166,36 евро (четири хиляди сто шестдесет и шест евро и тридесет и шест цента) и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. Същите били предоставени.

На 12.11.2024 г., санкционираното дружество се произнесло по претенция с № 0802-001627/2024, като от дружеството-представител ****** превели на лицето A. M. застрахователно обезщетение в размер на 4166,36 евро (четири хиляди сто шестдесет и шест евро и тридесет и шест цента).

На 03.12.2024 г., в КФН, управление „Застрахователен надзор” чрез надзорния орган на Република Хърватия - Croatian Financial Services Supervisory Agency постъпила жалба от лицето A. M. , която била заведена под входящ деловоден № 91-02- 1073 от 03.12.2024 г. Същата съдържала твърдения, че пред ***** - представител за уреждане на претенции на ***** за територията на Република Хърватия, била предявена претенция на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/30/123003674157, като жалбоподателят възразявал срещу забавено произнасяне по предявената пред застрахователя полица.

От КФН била извършена проверка по подадената жалба, като от санкционираното дружество са изискани подробни писмени обяснения по случая и заверени преписи на всички документи по претенцията.

Въз основа на установеното в хода на проверката, В. Р. Ш., на длъжност „***” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-11 от 27.01.2025 г., в който приел за нарушена разпоредбата на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. На същата дата, препис от АУАН бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателя.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмени възражения срещу акта не са депозирани.

Административнонаказващият орган (АНО) е възприел фактическата обстановка, отразена в АУАН № Р-06-11 от 27.01.2025 г. и въз основа на него е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ е наложил на ***** имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали – приложените по делото документи (известие за доставяне на НП, разписка за връчване на АУАН, писмо от КФН по повод постъпилата жалба, копие на застрахователна полица, двустранен констативен протокол за ПТП на чужд език, копие на сертификат „Зелена карта“, фактури), както и веществените доказателства – фотоснимки на автомобилите, участвали в ПТП. Съдът кредитира приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и 3 веществените, като намира, че същите не следва да бъдат подлагани на подробен анализ, доколкото същите имат обективен характер, не са протИ.речиви и са еднопосочни. Посредством същите по безспорен начин се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

От правна страна:

При издаване на АУАН и НП не се констатираха съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление. При съставяне на акта и издаване на НП са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.

42, ал. 1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. И в двата, основни за производството акта, в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, както и по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и от компетентни органи (съгласно приложените заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО).

Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в срока по ал. 1, лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: 1. определи и изплати размера на обезщетението, или 2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

От доказателствата по делото, по безспорен начин се установява, че претенцията е била предявена пред санкционираното дружество на 27.06.2024 г., от когато тече и тримесечният срок за произнасяне. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че забавянето се дължи на необходимостта от размяна на документи, тъй като чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „в“ КЗ, за застрахователя е предвидена възможност да даде мотивиран отговор относно размера на вредите и основанието на претенцията. Нещо повече – в преписката се съдържат писмени доказателства както по отношение на основателността на претенцията, така и по отношение на нейния размер.

Крайния момент, в който дружеството е могло да се произнесе е датата 27.09.2024 г., поради което съдът намира, че АНО правилно е приел за дата на извършване на нарушението 28.09.2024 г.

От обективна страна, съставът на нарушението е формален и се осъществява чрез бездействие. От доказателствата по делото се установи, че от дружеството жалбоподател са се произнесли в значително по-късен етап, спрямо крайния срок, в който е следвало да бъде сторено това – на 12.11.2024 г.

4

От приетата от съда фактическа обстановка се установи, че жалбоподателят ******, като застроховащ, е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, като не се е произнесло в установения от императивната разпоредба на чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок.

Доколкото в процесния случай е ангажирана отговорността на юридическо лице, съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса със субективната страна, в т.ч. и този за вината, тъй като по правило отговорността на юридическите лице е обективна (безвиновна).

Въз основа на изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Що се отнася до размера на наложеното наказание, настоящата съдебна инстанция намира следното. С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ . Чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ гласи следното: "На лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец". При определяне размера на наказанието следва да се има предвид характера и тежестта на нарушението с оглед важността на засегнатите от него обществени о т н о ш е н и я . Административнонаказващият орган (АНО) е наложил имуществена санкция с размер определен към нормативно установения минимум, като съдът намира, че с оглед липсата на обстоятелства, които да водят до извод за повишена степен на обществена опасност, се явява законосъбразно.

Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че АНО правилно не е квалифицирал случая като маловажен. Съдът изгради извода си въз основа на обществените отношения, които КЗ регулира, като намира, че същите са с висока степен на значимост, поради което неизпълнението на задълженията предвидени в КЗ, които регулират тези отношения, ги застрашава в значителна степен. Съдът отчете и това, че забавянето е значително, имайки предвид, че срокът за произнасяне е тримесечен, а санкционираният субект се е произнесъл близо два месеца по-късно. С оглед на това, искането на жалбоподателя за прилагане на чл. 28 от ЗАНН се явява неоснователно.