Решение № 55 от 10.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. К., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20255320200478 по описа за 2025 година Установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №К-ЗМВР-49/20.08.2025г. на Началник РУ- К., на С. Г. Т. с ЕГН ********** живущ в *** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР - глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв.Н., която поддържа жалбата. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като иска отмяната му. Оспорва извършване на нарушението.

Претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на 1 страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Р. като актосъставител, Б. като свидетел по акта и очевидец на нарушението, Н. И. Т., К. Х. М., Г. Т. Г. и Н. Я. Ш. също като очевидци, както и доведения по почин на жалбоподателя свидетел Х. И. Т. – съпруга на жалбоподателя и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление №К-ЗМВР49/20.08.2025г. на Началник РУ- К., разписка за връчването му, АУАН серия АД № 49 от 29.04.2025 г., докладни записки, писма, заповед № 8121з1871/11.11.2015 г., заповед № 281з- 509/22.10.2025 г., преписка №5531 от 2025г. на РП П., ТО К., ведно с постановление от 14.07.2025г. за отказ да се образува ДП, предявените на основание чл.284 от НПК ВД – компактдискове, чрез възпроизвеждане на съдържащите се в тях записи, съдът намира за установено следното:

С процесния АУАН, оправомощено длъжностно лице - полицай Р. – командир на отделение в РУП К., приел, че жалбоподателят Т. е осъществил нарушение на чл.64 ал.1, 2 и 4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР и чл.264, ал.1 от ЗМВР, тъй като на 29.04.2025 г., около 00:10 часа в гр. К. ул. *** пред ФСМП гр. К., С. Г. Т. във видимо нетрезво състояние не изпълнява издадените му устни полицейски разпореждания, а именно да представи документ за самоличност, да спре да обижда полицейските служители и да не влиза в пререкание и саморазправа с Н. И. Т. от гр. С., същият отказва да изпълни издадените полицейски разпореждания, не предоставя лична карта и продължи с обидите и заканите към присъстващите там. Във видимо нетрезво състояние не изпълнява полицейските разпореждания с което им пречи да изпълняват възложените им функции по опазване на общественият ред, снемане на обяснения, установяване на факти, предоставяне на документи.

Така съставения АУАН не бил подп исан от жалбоподателя, което е удостоверено с подпис на свидетел.

Констатациите, отразени в АУАН се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Р., Б., Т., Г., М. и Ш., които съдът счита за логични, без вътрешни противоречия, непротиворечиви и помежду си относно съществените елементи от предмета на делото, както и обективни предвид липсата на данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото и в съответствие с писмените доказателства по делото. От тях безспорно се установява, че униформените полицейски служители Р. и Б. отработвайки случай със св.Т. посетили ЦСМП К., като установили, че в близост до транспортния портал има автомобил, който пречи на преминаването до ЦСМП и за това Р. попитал на кой е този автомобил за да го премести. Св. Т.а казала, че ще го премести. Точно пред входа на ЦСМП се намирал жалб. Т., който бил в явно нетрезво състояние и 2 напълно непредизвикано и безпричинно проявил агресия към служителите на МВР, като започнал да вика на Р. какви са те, че ще искат да се премести колата, че той им изкарвал заплатите и въпреки, че били униформени поискал да му се представят. Тогава Р. му се представил и легитимирал със служебна карта и му разпоредил да предостави личната си карта. Т. категорично отказал и започнал да обижда полицейските служители, като ги наричал „Боклуци“, псувал вулгарно полицай Р., като псувните са посочени в докладна записка от 29.04.2025г. – л.4 от полицейската преписка. Св. Т. казал на Т. да не се държи така с полицаите при което последния проявил агресия и към него като го нарекъл „Боклук“ и се опитал физически да го нападне. Р. предотвратил това и многократно устно разпоредил на Т. да си даде личната карта и да не обижда тях и св.Т., да не влиза в пререкание и саморазправа с последния, но жалбоподателя не изпълнил и не изпълнявал разпорежданията, а продължавал да обижда присъстващите и да проявява агресия. За това от полицейските служители било предприето задържането на Т. и поставянето на белезници, при което той се съпротивлявал и се опитвал да се самонарани, като викал, че му нанасят побой. Бил отведен в сградата на РУП К..

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН, оправомощено длъжностно лице издало обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т. било наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР - глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР.

Наказателното постановление било връчено на Т. на 30.09.2025 г., а жалбата срещу него депозирана на 14.10.2025 г., т.е. в срок.

При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Дадено е ясно и точно описание на нарушението, като съдът не констат ира недостатъци в съдържанието на АУАН, които да нарушават императивната разпоредба на чл.42 ал.1 от ЗАНН, като такива липсват и в задължителното, съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, съдържание на наказателното постановление.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на инкриминираната дата, по отношение на жалбоподателя Т. са отправени множество устни полицейски разпореждания, свързани с това да предостави личната си карта, да не обижда полицейските служители и св.Т., да не влиза в пререкание и саморазправа с последния. Безспорно установено по делото е, че посочените полицейски разпореждания са давани многократно на Т., но той не ги изпълнил.

Оспорва се от страна на защ итата на жалбоподателя авторството на деянието посредством показанията на доведения по почин на жалбоподателя свидетел Т.а, която изцяло отрича Т. да е обиждал когото и да е било и да не е изпълнил полицейско разпореждане. Показанията на този свидетел от една страна се явяват в пълно противоречие с останалите писмени и гласни доказателства относно основния факт на доказване в настоящото 3 производство, поради което съдът ги счита за напълно изолирани, а от друга при обсъждането им, съдът отчита, че Т. е съпруга на жалбоподателя, поради което и не могат да се счетат за напълно лишени от заинтересованост.

Заявеното от Т.а досежно авторството на деянието изцяло обслужва защитната позиция на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира показанията на посочения свидетел в частта им, касаеща авторството на процесното деяние за лишени от обективност, поради което и не ги кредитира с доверие и ползва при постановяване на решението си.

Съгласно нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“ . Ал.2 на чл.64 от ЗМВР предписва, че при невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават и устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, а ал.4 на посочената норма въвежда задължителност за изпълнение на разпорежданията на полицейския орган, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Установеното по делото поведение на жалбоподателя на инкриминираната дата изцяло осъществява фактическия състав на вмененото му във вина нарушение на чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, а именно не е изпълнил задължително за изпълнение устно отправено му полицейско разпореждане. Същото по съдържание е било безкрайно ясно и разбираемо за Т. – а именно да представи документ за самоличност, да спре да обижда полицейските служители и св.Т. и да не влиза в пререкание и саморазправа с Н. И. Т..

Приложена е и относимата към нарушението санкционна разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР, съгласно която за неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако не съставлява престъпление, се наказва от 100 до 500 лв. На жалбоподателя е наложено наказание глоба в максималния, визиран в ЗМВР размер от 500 лв. Съдът намира, че размерът на наказанието съответства на обществената опасност на деянието и деецът. Видно от доказателствата по делото, поведението на жалбоподателя е смутило тишината и спокойствието в района на ЦСМП К. и е нарушило ритъма на работа в центъра, като с отказа си да изпълни отправеното му полицейско разпореждане и проявената особена упоритост е станал причина един не малък състав от служители на РУ- К. да вземе отношение спрямо поведението му. Посоченото характеризира дееца, а и деянието му с висока степен на обществена опасност.

Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед резултата от делото не следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.

4

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№К-ЗМВР49/20.08.2025г. на Началник РУ- К., с което на С. Г. Т. с ЕГН ********** живущ в *** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР - глоба в размер на 255,65 евро /500 лева/, за нарушение на чл.64, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР.

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.

П..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

ГБ

5