Решение № 2872 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2872 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100513117 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.08.2022 г. по гр.д. № 65008/20г., СРС, I ГО, 118 с-в е отхвърлил предявените от М.В.Р. с адрес: гр. София, ул. **** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Т. И. К., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. ****, за сумата от 720,54 лв. - главница, представляваща сбор от неправомерно изплатени на ответницата възнаграждения за изготвяне на съдебни експертизи, от които сума в размер на 150,54 лева, изплатена на 18.02.2016 г. по гр. д. № 1190/2013г. по описа на САС, сума в размер 10 лева, изплатена на 22.04.2016 г. по НОХД №1235/2015 г. по описа на ОС - Пловдив, сума в размер 25 лева, изплатена на 02.03.2016 г. по НОХД № 323/2015г. по описа на ОС-Перник, 410 лева изплатени в периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. общо по НОХД № с-58/2014 г., № 4536/2014 г., № 4700/2015 г., № 4962/2016 г., №2117/2017 г. по описа на СГС, 55 лева, изплатена по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД №166/2014 г по описа на СОС на 23.02.2017 г., сумата 20 лева, изплатена по ВНЧХД №561/2014 г. на СОС на 28.03.2017 г., 55 лева, изплатена на 23.02.2017 г. по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД № 1

166/2014 г. на СОС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за сумата от 102,51 лв., представляваща законна лихва върху част от главницата в размер на 355,54 лева за периода 28.02.2018г. - 31.12.2020 г. Осъдил е М.В.Р. е адрес: гр.

София, ул. **** да заплати на Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. ****на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 300 лева - разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М.В.Р., с адрес гр.

София, ул.****, чрез пълномощника юрисконсулт Р.М. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и противоречащо на закона. Първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че К. правомерно е получила процесната сума на основание чл. 22 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Наредбата) в актуалната към исковия период редакция. Съдът е счел, че нормотворецът до изменението в Наредбата, обнародвано в ДВ, бр.82 от 05.10.2018 г. не включва възнаграждението за явяване в съдебно заседание по чл. 21, ал. 1 в рамките на разходите на труд, консумативи и режийни разноски, включително по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР, които подлежат на плащане на полза на МВР. Сочи се, че в чл.22 от Наредбата е разписана специална норма, касаеща начина на заплащане на експертизи, изготвени от служители на МВР, каквато е К., че когато за извършване на експертизата е определено вещо лице, служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски.

По делото е безспорно установено, че К. е изготвяла експертизи и се е явявала за изслушване и защитата им пред съд. Видно от длъжностната й характеристика, в служебните й задължения е включено участието й като вещо лице при оглед на местопроизшествия и други процесуални действия, при спазване на изискванията на НПК- тук се включва и защита на експертизи в съдебни заседания.

По своята същност експертно-криминалистическата дейност е комплекс от дейности, свързани с откриването, фиксирането, изземването и изследването на доказателствени средства, изготвянето на експертизи и тяхната защита. Съгласно нормативната уредба извършването на възложените 2 им по съдебен ред от съответните ръководители експертизи/експертни изследвания е служебно задължение на служителите на НИК, а явяването им пред съд при призоваване в тази връзка (например за разпит/защита на експертизата) е свързано с изпълнението на конкретно задължение и е по повод неговото изпълнение. Процесуалното действие по явяване пред съд за изслушване и защита на експертното заключение представлява последен заключителен етан от извършването на експертизата, тоест се включва в понятието „труд” по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно посочената законова норма, когато за извършването на експертизата е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.

Без явяване на експерта и защита на експертизата му в съдебно заседание, същата не би била приета и съответно не би послужила по делото, т.е. процесът но изготвяне на експертизата включва и нейната защита в съдебно заседание , това е единен процес, който е свързан и представлява изпълнение на служебните задължения на служителите на НИК- МВР.

Първоинстанционният съд не е направил тълкуване какво включва понятието „труд“, който се заплаща на МВР по силата на чл. 22 от Наредбата.

Предвид, че в правната норма е посочено изплащането на консумативи и режийни разноски, в труда следва да се включи възнаграждението за извършената работа, а това е и работа по защита на експертизата в съдебно заседание.

В разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба № 2/2015 г. (и реда кцията й обн. в ДВ, бр.50 /2015г. и в редакцията й обн. в ДВ бр. 82/ 2018 г.) изрично е посочено, че когато за извършване на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите назначили експертизата, заплащат на министерството, направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски. Нормата на чл. 22, ал. 1 (на чл. 22 в процесния период) съответства на законовата норма на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР. В този смисъл са и мотивите на Решение № 2983/25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 11286/2019 г., петчленен състав на Върховен административен съд. Процесуалното действие по явяване пред съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява последния заключителен етап от извършването на експертизата, тоест се включва в понятието "труд" по смисъла на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР. Както чл. 60, ал. 3 от ЗМВР, така и чл. 20-22 от Наредба № 2 предвиждат всички разходи, свързани с извършване на експертизата - от изготвяне на експертното заключение до 3 изслушването му пред съда, да се подчиняват на един и същи режим, а именно да се заплащат на МВР, когато вещото лице е служител на министерството то възнаграждението за явяване на вещото лице в съдебно заседание също се дължи на МВР, доколкото то е предвидено за дейност, част от процеса по защита на изготвеното заключение пред съда.

К. в качеството си на служител на МВР е изготвяла експертизите, във връзка с които като вещо лице се е явила и ги е защитавала в съдебни заседания, посочени в процесното решение. Безспорно е установено, че е получила възнаграждения за изслушване и защита на тези експертизи по лична банкова сметка вместо същите да бъдат превеждани по сметка на МВР, поради което следва да се приеме, че К. е получила посочените в исковата молба суми, които се дължат на институцията - МВР в която работи, с което се е обогатила за сметка на ищеца с получените суми, т.е. налице е основанието на чл.59 ЗЗД.

Ето защо се моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият/ответник Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, чрез пълномощника по делото адвокат Д. Р. от САК, със служебен адрес: гр.София, бул.“**** оспорва въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече 4 смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от М.В.Р. срещу Т. И. К., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 720,54 лв.-главница, представляваща сбор от неправомерно изплатени на ответницата възнаграждения за изготвяне на съдебни експертизи, от които сума в размер на 150,54 лева, изплатена на 18.02.2016 г. по гр. д. № 1190/201 Зг. по описа на САС, сума в размер 10 лева, изплатена на 22.04.2016 г. по НОХД №1235/2015 г. по описа на ОС - Пловдив, сума в размер 25 лева, изплатена на 02.03.2016 г. по НОХД № 323/2015г. по описа на ОС -Перник, 410 лева изплатени в периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. общо по НОХД № 58/2014 г., № 4536/2014 г., № 4700/2015 г., № 4962/2016 г., №2117/2017 г. по описа на СТС, 55 лева, изплатена по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД №166/2014 г по описа на СОС на 23.02.2017 г., сумата 20 лева , изплатена по ВНЧХД №561/2014 г. на СОС на 28.03.2017 г., 55 лева, изплатена на 23.02.2017 г. по ВНЧХД №561/2014 г. и НОХД № 166/2014 г. на СОС -ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 102,51 лв., представляваща законна лихва за периода 28.02.2018 г. - 31.12.2020 г. върху сумата от 355,54 лева, претендирана с покана за доброволно изпълнение.

Ищецът М.В.Р. твърди, че ответницата Т. И. К. е заемала в периода 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г. следните длъжности в Научноизследователския институт по криминалистика (НИК), чието предишно наименование е Научноизследователски институт по криминалистика и криминология (НИКК): със заповед № 196з- 45/30.03.2015 г. на директора на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР ответницата е преназначена на изпълнителска длъжност „специалист I степен“ в сектор „Документни изследвания“ към 01 отдел „Криминалистична техника“; със заповед № 8121К-1367/03.02.2017г. на министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 г. ответницата е назначена на длъжност „главен експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“; със заповед № 8121К-6245/27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, считано от 15.05.2017 г. ответницата е назначена на длъжност „старши експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 5 отдел „Криминалистична техника“. В резултат на извършена проверка на основание Заповед № 8121з-1230/29.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, приключила с доклад на дирекция „Инспекторат“-МВР, са констатирани неправомерни действия на служители на НИК, сред които била и ответницата. Съгласно чл. 100 ПУДМВР дейността на проверяваното звено се състои в изготвянето на експертизи по реда на НПК, експертни справки за нуждите на оперативно-издирвателната дейност и международното оперативно полицейско сътрудничество, участие в действията по разкриване и разследване на престъпления и други. Сочи, че съгласно чл. 20 от Правилника за устройството и дейността на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (ПУДНИКК), служителите с експертно-криминалистични функции участват като вещи лица и специалисти-технически помощници по смисъла на НПК, ГПК и АПК, като биват системно призовавани във връзка с изготвените експертизи и се явяват в съдебни заседания в качеството им на вещи лица. Във връзка с изготвянето на съдебни експертизи за служителите от НИКК се прилагат разпоредбите на Наредба № 2/29.06.2015 г. на Министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, по прилагането на която са издадени заповеди на министъра на вътрешните работи. Явяването пред съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява заключителен етап от извършването на експертизата, т.е. се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР. Съгласно същата правна норма, когато за извършването на експертизата е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разходи. Твърди, че независимо от това, че ответницата е била в служебно правоотношение с МВР за процесния период, била е запозната с длъжностната си характеристика и вътрешноведомствените актове, умишлено е попълвала декларации по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ за самоосигуряващо се лице по делата, по които се е явявала и в нарушение на законовите разпоредби е получавала хонорари за явяването в съдебно заседание по личната си банкова сметка.