Решение № 411 от 15.10.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 569/2025
- Вид
- Решение № 411
- Подписан
- 15.10.2025
- В сила
- 15.10.2025
- Състав
- Мария Велкова, Силвия Павлова, Йордан Дамаскинов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.244 · Търговски закон
- чл.244, ал.4 · Търговски закон
- чл.244, ал.7 · Търговски закон
- чл.288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 411 гр. Русе, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Велкова
Членове:
Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500569 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Спарки Русе 2020“ ЕАД, ЕИК 206483173 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Розова долина“ №1 против решение № 382/10.03.2025г., постановено по гр.д.№ 6065/2023г. по описа на Районен съд- Русе, с което е уважени предявеният от „Невиван Консултинг“ ЕООД, ЕИК 205448116 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Райко Алексиев“ 26, вх.Б, ап.3 обективно кумулативно съединени искове за сумата в размер на 20 978.29 лв., представляваща неплатени възнаграждения по договор и лихви за забава. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят.
Ответникът по жалбата „Невиван Консултинг“ ЕООД- София е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото по бъде потвърдено Претендира разноски за производството.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените от „Невиван Консултинг“ ЕООД- гр.София против жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове за заплащане на дължимо възнаграждение по договор с правно основание чл.244, ал.7 от ТЗ и искове за заплащане на лихва за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр.чл.288 от ТЗ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че „Невиван Консултинг“ ЕООД- гр.София е член на съвета на директорите на „Сапрки Русе 2020“ ЕАД- гр.Русе като това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 20.04.2021 г.
На 01.05.2021 г. е сключен договор за възлагане на управлението между жалбоподателя и „Невиван Консултинг“ ЕООД- гр.София на основание чл.244, ал.7 от ТЗ, по силата на който дружеството- жалбоподател възлага на насррещната страна да бъде зам. председател на СД, с всички произтичащи от това права и задължения и да изпълнява функциите на Изпълнителен директор, със срок на договора- до освобождаването на директора с решение на едноличния собственик на капитала. В договора- чл.3 са уговорени правата и задълженията на Директора, а в чл.4- задълженията на дружеството.
Съгласно чл.5 от договора Директорът има право на възнаграждение в размер на 2000 лв. месечно без ДДС.
За дължимите месечни възнаграждения като член на СД за периода м. декември 2022 г.- м. април 2023 г. са издадени фактури №21/03.01.2023г. на стойност 3911.66 лв., фактура №22/06.02.2023г. на стойност 3 911.66 лв., фактура №23/15.03.2023 г. за сумата от 3911.66 лв., фактура №24/01.04.2023 г. за сумата от 3911.66 лв. и фактура №25/08.05.2023 г. за сума в размер на 3911.66 лв.
Фактурите са изпратени по имейл, осчетоводени са от жалбоподателя като няма извършени плащания по тях. Размерът на лихвата за 2 забава от падежа на всяко едно от задълженията по фактурите до 12.11.2023 г. възлиза на обща стойност 1420.12 лв.
При така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявените искове по съображения, че ответникът по жалбата в качеството си на член на СД и на основание сключения на 01.05.2021 г. договор за възлагане на управление има право на месечно възнаграждение в размер на 2000 лв., за което са издадени процесните фактури, изпратени на жалбоподателя и за който е възникнало задължението за плати посочената стойност. Прието е, че жалбоподателя не е изпълнил задълженията си за плащане, поради което дължи сума в общ размер на 19 558.30 лв. Прието е също, че е налице забава и е уважена акцесорната претенция в установения с експертизата размер.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.
По делото е установено, че с решение на едноличния собственик на капитала от 08.02.2021 г. ответникът по жалбата е избран за член на съвета на директорите, с решение на съвета на директорите същият е определен за заместник председател на СД , както и че това обстоятелство е вписано в ТР.
Установено е също, че на 01.05.2021 г. страните по делото са сключили договор за възлагане на управление на основание чл.244 от ТЗ, който регламентира отношенията между жалбоподателя и ответника по жалбата в качеството на изпълнителен член на съвета.
Договорите за управление съдържат елементите на договор за поръчка и по са възмездни- чл.244, ал.4 от ТЗ, като органът, който е избрал лицето за член или му е възложил управлението определя неговото възнаграждение. На страните е предоставена пълната свобода при определянето на съдържанието на договора, като единственото ограничение е свързано с императивните разпоредби на закона. За отношенията между акционерното дружество и изпълнителния му директор са меродавни избора и клаузите на договора за управление.
В настоящият случай отношенията между страните са регламентира именно със сключения договор за управление. С договора жалбоподателят е 3 възложил на насрещната страна изпълнението на функциите на изпълнителен директор като в чл. 3 и чл.4 от договора са уговорени правата и задълженията на всеки от тях. Съгласно уговореното в чл.5 директорът има право на месечно възнаграждение от 2000 евро, дължимо до освобождаването на ответника по жалбата като член на съвета на директорите. Дължимостта на възнаграждението не е обвързано от условия, в т.ч. от вида и обема на извършената работа, нито от представянето на отчети за това. Такова условие не е регламентирано и в чл.27 от Устава. Цитираната клауза визира отговорността и отчетността на съвета на директорите като колективен отговор, но не включва условия за плащане на уговореното с договора за възлагане на управление месечно възнаграждение. С оглед на това доводите на жалбоподателя за недължимост на посоченото основание от Устава са неоснователни.
По силата на договора за възлагане на управление жалбоподателя дължи заплащане на месечно възнаграждение в размер на 2000 евро. Установено е, че за дължимото месечно възнаграждение за периода м. декември 2022 г.- м. април 2023г. са издадени процесните фактури, които са надлежно осчетоводени. Фактът на осчетоводяване на фактурите от страна на жалбоподателя по правната си същност представлява извънсъдебно признание на задължението и доказва съществуването му.
Изложеното обуславя основателност на претенциите за заплащане на дължимото възнаграждение за процесния период по издадените фактури, както и основателността на акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава. Исковете са установени и по размер и правилно са уважени.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решението, което не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. В полза на насрещната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства за извършването на такива за въззивната инстанция.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №382/10.03.2025г., постановено по гр.д.№ 6065/2023г. по описа на Районен съд- Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5