Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 380/2024
Вид
Решение № 190
Подписан
04.06.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Камен Иванов, Величка Цанова, Владимир Астарджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Павлина Ив. Х. в присъствието на прокурора Ю. М. Х. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20241000600380 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.422 ал.1,т.5 НПК,като е образувано по искане вх.№ 2762/05.03.2024 година на осъдения Д. Е. Д.,ЕГН **********, с установена самоличност,чрез защитника му адв.А. М.С. от АКВидин, представено изрично пълномощно,вж.л.21-22 от делото,за възобновяване на наказателното производство по нохд №640/2023 година по описа на Районен съд гр.Видин и внохд №377/2023 година на Окръжен съд гр.Видин.

В искането се сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5та НПК,като оплакванията препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила,допуснати от съдебните инстанции.

С присъда №55/28.09.2023 година постановена по нохд №640/2023 година по описа на Районен съд гр.Видин състав на съда е признал подсъдимия

Д. Е. Д.,роден на ******** година в гр.***,област

Пловдив,живущ в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.“*“, ет.*, ап.*,българин,с 1 българско гражданство,с висше образование,управител на

„Блу

Канари“ЕООД гр.Пловдив,женен,неосъждан,ЕГН ********** за виновен в това,че на 28.05.2020 година на ГКПП-Видин,Дунав мост 2,в условия на посредствено извършителство чрез З. А. Т. от гр.Пазарджик, водач на товарен автомобил с peг.№******/********,собственост „Дискордиа“ АД гр.София без съгласието на „PHILIP MORRIS PRODUCTS“ S.A, Швейцария,притежател на изключителното право за България върху търговската марка „L&M“ с рег.

№ 000064089/01.04.1996 година за стоки от клас 34 по МКСУ:„ЦИГАРИ“ я използвал в търговска дейност по смисъла на чл.13 ал.2,т.3, пр.2 от Закона за марките и географските изображения,като направил опит на изнесе извън Република България 3 042 825 броя /три милиона,четиридесет и две хиляди осемстотин двадесет и пет/ разгъвки на цигарени кутии,обозначени със знака на марката „L&M“ на обща стойност 132 362,90 лева /сто тридесети две хиляди триста шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/,поради което на основание чл.172б,ал. 1 вр.чл.18 ал.1 НК вр.чл. 13 ал.2,т.3,предл.2 ЗМГО вр.чл.55 ал.1,т.1,буква „б“ и чл.36 НК му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ със пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца.

2.Задължителни периодични срещи е пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл.55 ал.3 НК на подсъдимия Д. Е. Д.,ЕГН ********** не е наложено кумулативно предвиденото в закона по-леко наказание „глоба”.

Подсъдимият Д. Е. Д.,с установена самоличност,ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на ОД-МВР Видин сумите от 409.50/четиристотин и девет лева и петдесет стотинки/ лева за комплексна съдебно-маркова и оценителна експертиза,180.65 /сто и осемдесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева за съдебно-графическа експертиза разноски по досъдебното производство.

На основание чл.53 ал.1,б.”б” НК съдът е отнел в полза на Държавата веществените доказателства-30 броя палета,съдържащи 3 042 825 нарязани опаковки на кутии за цигари с надпис „L&M“-RED LABEL,съхранявани в МБ-Видин.

2

С Решение №11/06.02.2024 година,постановено по внохд.№377/2023 година по описа на Окръжен съд-Видин,на основание чл.334,т.6 НПК и чл.338 НПК,присъдата е потвърдена изцяло.

Защитата твърди наличие на основания за възобновяване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр. чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК по отношение и на двата съдебни акта,доколкото са постановени при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК.

Оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения:

Съображенията,по същество,за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл.13 НПК,чл.14 НПК,чл.107 ал.5 НПК и чл.305 НПК са свързани с оплакване за липса на задълбочена и внимателна проверка на относими към предмета на доказване /и обвинението/ доказателства и доказателствени средства,като се твърди липса на пълно, всестранно и обективно изясняване на релевантните факти и обстоятелства по делото.

Твърди се,че доказателствените източници са тълкувани превратно,при липса на мотиви към постановените съдебни актове и от двете съдебни инстанции.

Последователно излага възражения за липса на мотиви към постановената присъда и в постановеното решение на въззивната съдебна инстанция.

Процесуалното развитие на делото сочи,че съдебното производство по нохд №640/2023 година на РС-Видин се явява втора по ред първа съдебна инстанция.По реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1,т.5 НПК състав на Апелативен съд-София е отменил Решение на Окръжен съд гр.Видин,постановено по внохд №276/2022 година по описа на съда,с което е потвърдена присъда на Районен съд гр.Видин по нохд №211/2022 година.При повторното разглеждане на делото Окръжен съд гр.Видин е отменил присъда на Районен съд гр.Видин , постановена по нохд№211/2022 година.

В искането за възобновяване се анализират мотивите на съдебния акт,постановен от Апелативен съд гр.София,като се твърди,че при новото разглеждане на наказателно правния спор първият съд„…..следваше да поправи абсолютните пороци на първоначално постановената присъда по нохд №211/2022 година по описа на PC-Видин.Вместо това тя ги повтори и по този начин валидира,затвърждавайки усещането за липса на справедлив 3 съдебен процес и криворазбрана безпринципна колегиалност“.

Твърди се,че мотивите на постановената присъда,касателно приетата за установена фактическа обстановка,представлява „….дословен копи-пейст на обстоятелствената част на обвинителния акт“.Изложени са конкретни аргументи,свързани с:

-липса на интервал между цифрово изражение на датата 26.05.2020 и съкращението „г.”след нея,повторена неправилната употреба на непълен член в думата „товара” в конкретно изречение,изписване на думи без кавички и неправилно членуване,с обобщено оплакване за допуснати идентични пунктуационни и граматически грешки.

Твърди се,че в мотивите си първият съд не е анализирал възражения на защитата по противоречия в самия обвинителен акт/напр.твърдения за адрес на дружество „Райтпак“,за мястото,на което е извършена товарителна дейност/,а безкритично се е доверил на разписаното в ОА.

Възразява се,че в мотивите на първия съд не е даден отговор на възражение на защитата,свързано с няколко екземпляра на Заявка-договор за международен транспорт

№21065/26.05.2020 година,приложени,л.л.40,59,74,169,като само един тях,представен от заинтересован,според защитата свидетел,фигурира име на дружество „Райтпак“,докато предоставен от Агенция „Митници и от св.М.С. не съдържа име на дружеството.Поради това се обобщава,че не е сторен обективен собствен анализ на доказателствените източници,не е проследим начина на формиране на вътрешно убеждение у съда,а се касае за„..обикновено преписване на

Обвинителния акт“.Акцентира на принципното становище,прието и от ВКС на РБ,че “…..буквалният препис на обстоятелствената част на обвинителния акт и приемането на фактически положения,които не се основават на събрани и проверени процесуално валидни доказателства,и доказателствени средства,е флагрантно нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните-липса на мотиви в съдебните актове“.Твърди,че се касае за имитация на мотиви,“…запълнени предимно с общи бланкетни фрази“.В тази връзка се сочи разписаното в обвинителния акт и допълненото от съда.

Възразено е,че първият съд не е изяснил еднозначно кое от двете фактически твърдения в мотивите си възприема за вярно-че получател е 4 дружество в Германия,както е посочено в Заявката-договор или,че получател е дружество в Холандия,както е посочено в ЧМР.Оспорва се начина,по който първият съд,без анализ,е приел съдебно-маркова експертиза,като защита твърди,че„….безкритично и очевидно напълно безсъзнателно преписвайки марката “L&M“ и отговарящия й регистров номер №000064089/01.04.1996 година,без никакво осмисляне на факта,че само в предходното,отново преписано от Обвинителния акт изречение,съдът е посочил,че предмет на обвинението,съответно на експертното изследване,са разгъвки на опаковки с марката L&M Red Label,с регистров № 003197324 от 30.05.2003 година“…,за които не е предявено обвинение.Отново се твърди,че мотивите,стр.4-та, са с пореден дословен препис на ОА ,включително на пунктуационни и смислови грешки.

Акцентира се,че първостепенния съдебен акт не съдържа „реални“мотиви за съставомерност на деянието от субективна страна,а бланкетно е посочено,че подсъдимият е знаел,че не е налице съгласието на „PHILIP

MORRIS

PRODUCTS“S.A,Швейцария, притежател на изключителното право за България върху търговската марка „L & M “ със съответен регистров номер от 1996 година за стоки от клас 34 по МКСУ:

„ЦИГАРИ“,но въпреки това,използвайки свидетеля Т. се опитал да изнесе разгъвки,описани подробно,през границите на страната.На тази основа се твърди,че Районен съд гр.Видин е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.348 ал.1,т.2 вр.ал.3,т.2 НПК,изразяващо се в липса на мотиви.

Подробни възражения са изложени и против постановеното въззивно съдебно решение,с което е потвърдена присъдата,като се сочи,че въззивното решение не е дало нито един отговор на възраженията на защитата за несъставомерност на деянието и недоказаност на обвинението,като не обсъжда установени противоречия в доказателствения обем и игнорира без задълбочен отговор възраженията на защитата по изготвените експертни заключение.Твърди се бланкетен отговор,касателно тезата на защитата по експертните заключения.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила от въззивната съдебна инстанция,защита твърди,че „….на стр.4 от Решението въззивният съд се позовава на Постановление 5

№1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС,в т.3 от което се сочело,че мотивите трябва да бъдат кратки,точни, ясни и убедителни,за да обоснове ,че,макар и лаконично районният съд бил анализирал събраните доказателства,а на стр.6 вече заявява,че мотивите съдържали„подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост“,акцентирайки,че тези аргументи„….са съвършено неверни ,защото районният съд не е извършил какъвто и да е анализ и съпоставка на доказателствата-нито лаконичен ,нито подробен,още по-малко е отговорил на който и е да е аргумент на защитата“.Позовава се на разписаното в Р№454/2006 година по н.д.№ 1099/2005 г. на ВКС и Решение №428/2008 г. по н.д.№457/2008 г. на ВКС.Обобщаващо твърди,че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1,т.2вр.ал.3,т.2 НПК,доколкото мотивите към въззивното решение не отговарят на изискването по чл.339 ал.2 НПК.

Оплаквания за нарушение на материалния закон:

Твърди се,че деянието не е съставомерно.Сочи,че подсъдимият Д. Д. е обвинен затова,че е направил опит да изнесе разгъвки на цигарени кутии с марка„L&M”,като изпълнително деяние е квалифицирано като престъпление по чл.172б,ал.1 НК вр. чл.13 ,ал.2 ,т.3,пр.2 ЗМГО ,изразило се в износ на стоки с този знак,без такова деяние да е налице ,доколкото предмет на престъплението са описани стоки,а не техни опаковки.Твърди се от защитата,че „..в конкретния случай стоки няма.Няма дори опаковки“,като анализира разписаното в чл.113 и чл.127 ЗМГО.В тази насока твърди липса на съставомерност на деянието при липсата на елемент от обективна страна на деяние по чл.172б НК-наличието на стоки.В тази насока твърди,че цигарените опаковки и разгъвките на цигарени опаковки не влизат в клас „34“,доколкото „…не са стоки,не са и услуги“.Защитата акцентира на отговор на третия въпрос от експертизата-„Налице ли е идентичност и/или сходство между задържаните като доказателство стоки /т.е. инкриминираните вещи/ и стоките, за които са регистрирани марките,като сочи,че експертното заключение е „не”.Намира,че изясняването на този въпрос е от съществено значение,доколкото„…защитата на интелектуалната собственост се разпростира само върху стоките от съответния клас,за който са регистрирани…“,вж.стр.7-ма от заключението и стр.17-ма,където се цитира Регламент 608/2013 година.Поддържа се тезата,че „…видът на инкриминирания артикул е заготовка за опаковка за цигари,а обектът на 6 регистрираните марки са цигари,табакери и пр.“.