Определение № 2060 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2060 гр. София, 08.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20258002901349 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от адв. М. А., за изменение на постановеното по делото определение № 282 от 29.01.2026г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените на насрещната страна разноски за касационната инстанция, възлизащи на 61 355,03 евро левова равностойност 120 000 лева, до размер на 10 225,84 евро с левова равностойност 20 000 лева с ДДС.

Молителят поддържа, че присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 000 лева при цена на иска 100 000 евро е в противоречие със съдебната практика и фактическата и правната сложност на спора с оглед факта, че производството пред касационната инстанция се е развило в закрито заседание без събиране на доказателства. Позовава се и на мотивите в определение № 281 от 29.01.2026г. по ч.т.д. № 1348/2025г. на ВКС, с което настоящият състав се е произнесъл по дължимите се на ответника разноски за въззивното производство.

Ответникът по молбата „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, представляван от адв. В. Г., оспорва направеното искане. Излага съображения за неоснователност на довода за съобразяване на адвокатското 1 възнаграждение с частично предявения с исковете размер на вземанията, а не на пълния размер на същите, като сочи, че съгласно практиката на ВКС не единствено цената на иска по делото е определяща за размера на адвокатското възнаграждение. Сочи, че видът, броят и материалният интерес на исковете, основанията им и възраженията срещу тях, обемът на доказателствата и подлежащите на установяване факти, броят на проведените съдебни заседания и извършените в тях процесуални действия са въпросите, относими към преценката за фактическата и правната сложност на делото и към обема на извършената от адвоката работа, и извеждането като отделен критерий на цената на иска би имало за резултат недопустимо и непропорционално обвързване на дължимото от изгубилата делото страна възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на спечелилата делото страна единствено и само с материалния интерес на делото, което по същество е отречено с практиката на СЕС. Излага съображения, че с оглед правните последици на решението по частичния иск следва да се държи сметка и за непредявената част от вземането при преценка за наличието на прекомерност на адвокатското възнаграждение за предявен частичен иск. Намира за неоснователен и доводът, че съдът не е обвързан по задължителен начин от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г., като поддържа, че макар да не е обвързан от размера на възнаграждението, съдът следва да вземе предвид начина на определяне на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл.2, ал.7 от Наредбата, който съдържа специално правило при частичните искове.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и искането на молителя, намира следното:

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок.

С постановеното по делото определение № 282 от 29.01.2026г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 41 от 24.01.2025г. по в.т.д. № 763/2024г. на САС, ТО, 6 състав с което е потвърдено решение № 2698 от 08.05.2024г. по гр.д. № 3500/2022г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството му на единствен облигационер по издадена от „Зърнени Храни - Шабла“ ЕАД (с ново наименование „Зърнени Храни - Изток" ЕАД) като емитент първа по ред емисия корпоративни обезпечени облигации с ISIN БГ 2100002075 при 2 условията на частно предлагане от 14.02.2007г. против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в качеството й на довереник на облигационера по същата емисия облигации за сумата 80 000 евро, предявена частично от 2 773 452 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от касатора вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г. - датата на окончателното решение № 116 от 25.01.2021г. по т.д. № 1623/2019г. на ВКС, I т.о. - на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Шабла, област Добрич, с договор за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007г. на нотариус Й. П. с район на действие PC - Каварна, вписан с вх.рег. № 1600 от 23.03.2007г., акт №61, том I, дело 902/2007г., както и за сумата 20 000 евро, предявена частично от 564 364 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпяна от касатора вреда в размер на пазарната стойност към 25.01.2021г. на ипотекираните имоти находящи се в гр.Добрич с договор за учредяване на договорна ипотека, за който е съставен нотариален акт № 46, том I, per. № 1831, дело № 98 от 2007г. на нотариус В. Т. с район на действие PC- Добрич, вписан с вх.рег. № 3091 от 21.02.2007г., акт № 119, том I, дело 1178, като и с двата договора ипотеките са учредени в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на довереник на облигационера „Юробанк България“ АД по същата емисия облигации и след това и двата договора са обявяви за нищожни с решение № 53 от 27.02.2019г. по в.т.д. № 672/2018г. по описа на Варненски апелативен съд по отношение на договора, обективиран в н.а. № 11 от 23.03.2007г. на нотариус Й. П., потвърдено в тази част с окончателно решение № 116 от 25.01.2021г. по т.д. № 1623/2019г.на ВКС, I т.о. и с което е отменено в отхвърлителната част решение № 53 от 27.02.2019г. на ВнАС и вместо това е обявен за нищожен и договорът за учредяване на договорна ипотека, обективиран в н.а. № 46 от 21.02.2007г. на нотариус В. Т., както и е отхвърлен предявеният от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството му на единствен облигационер по същата емисия облигации против Й. И. П. в качеството му на нотариус, вписан под № 035 на НК, иск за сумата 100 000 евро, предявена частично от 2 773 452евро, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г., представляваща обезщетение за претърпяна от касатора вреда в размер на пазарната стойност 3 към 25.01.2021г. на ипотекираните имоти, находящи се в гр.Шабла, област Добрич, с договор за учредяване на договорна ипотека в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр.София в качеството й на довереник на облигационера по същата емисия облигации, за който договор е съставен нотариален нотариален акт №11, том III, per. № 1803, дело № 377 от 2007г. на нотариус Й. П. с район на действие PC Каварна, вписан с вх.рег.

№1600 от 23.03.2007г., акт №61, том I, дело 902/2007г., като договорната ипотека е обявена за нищожна с посоченото влязло в сила решение.

С определението си настоящият състав е присъдил на ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД сумата 61 355,03 евро с левова равностойност 120 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, § 1 ДФЕС, определените от Наредба № 1 от 09.01.2004г.

4 минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав, като съобразява предмета на предявените искове, в това число подлежащите на установяване факти, събраните за установяването им доказателства, доводите и възраженията на страните, относимите материалноправни норми, както и предмета на касационното производство, поставените от касатора правни въпроси в изложението му по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, обема на осъществената от процесуалния представител на ответника по предявения иск - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, защита, изразяваща се в подаден подробен отговор, съдържащ становище по формулираните основна и допълнителни предпоставки по чл.280 ГПК, както и становище по основателността на касационната жалба, намира, че съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на развилото се пред касационната инстанция производство е размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в размер на 15 338,76 евро с ДДС с левова равностойност 30 000 лева. Доколкото при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК съдът дължи преценка на обема на вложения от адвоката труд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото, нямат самостоятелно значение цената на предявените искове и пълният размер на частично предявените в процеса вземания.

Неоснователно е искането на молителя за присъждане на разноски на ответника в по-нисък размер с оглед приключването на касационното производство в селективната му фаза. Ответникът има интерес да осъществи защита по същество и в случая е осъществил такава, доколкото поставените от касатора правни въпроси се обсъждат и преценяват не изолирано, а само в контекста на наведените касационни основания по чл.281 ГПК. Поради това приключването на касационното производство без допускане на касационно обжалване, макар да обуславя отпадане на необходимостта от процесуално представителство в устните състезания, не следва да се преценява като фактор 5 за значително намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че настоящият състав е преценил като справедливо адвокатско възнаграждение за осъществената от процесуалния представител на ответника защита във въззивното производство в размер на 20 000 лева с ДДС, не може да обоснове присъждане на възнаграждение за касационната инстанция в същия размер с оглед спецификата на касационното производство и дължимата от съда конкретна преценка на фактическата и правната сложност на спора на всеки етап от производството.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 282 от 29.01.2026г. по т.д. № 1349/2025г. на ВКС, ТК, II т.о., като

ОТМЕНЯ определение № 282 от 29.01.2026г. по т.д. № 1349/2025г. на ВКС, ТК, II т.о. в частта, с която „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 разноски за касационната инстанция за разликата над 15 338,76 евро с ДДС, равняващи се на 30 000 лева, до 61 355,03 евро /с левова равностойност 120 000 лева/.