Определение № 35788 от 01.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35788 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110130689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по предявени искове от М. Х. П. срещу „***“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е предявил насрещен иск.

В срока по чл. 131, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Предявеният насрещен иск е процесуално допустим. Предявен е в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, налице е връзка между първоначалните и насрещния иск, поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Представените с исковата молба, с отговора на исковата молба, с насрещната искова молба и с отговора на насрещната искова молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети.

Следва да бъде допусната поисканата от страните съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице отговори на поставените задачи, доколкото същите са относими към предмета на спора и за изясняването им са необходими специални знания.

Искането на ответника, направено при условията на евентуалност с насрещната искова молба, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, като вещото лице отговори и на поставените в насрещната искова молба задачи.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено частично, като ответникът бъде задължен да представи документите, които не са приложени по делото и се намират у него.

В останалата част искането следва да бъде оставено без уважение, доколкото документите вече са представени по делото или искането не е достатъчно конкретизирано.

Искането на ответника за извършване на служебна справка относно други съдебни производства е неотносимо към предмета на настоящото производство, поради което следва 1 да бъде оставено без уважение.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „***“ АД срещу М. Х. П. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 255,65 евро (500,00 лв.), представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем Standard 30 № 5824594/28.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.

ПРИЕМА представените с исковата молба, с отговора на исковата молба, с насрещната искова молба и с отговора на насрещната искова молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в исковата молба и в насрещната искова молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. М.,тел.***

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 евро, вносим от страните, както следва: 200 евро от ищцата и 200 евро от ответника, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение да представи документите, посочени в т. II от доказателствените искания в исковата молба, които не са представени по делото и се намират у него, а именно – Стандартен европейски формуляр, Тарифа и Общи условия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършване на служебна справка относно други съдебни производства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026г. От 13.45 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал.

1 ЗЗП за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standard 30 № 5824594/28.05.2022 г., евентуално за прогласяване нищожността на отделни негови клаузи, както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 25,56 евро (50,00 лв.), представляваща част от вземане в общ размер на 240,79 евро (470,97 лв.), представляващо недължимо платени суми по процесния договор за кредит, 2 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е получила заем в размер на 500,00 лв., като общата сума за връщане възлизала на 970,97 лв. Поддържа, че договорът е недействителен поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, тъй като предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане на документите и неустойка при непредоставяне на обезпечение, които представляват скрити разходи по кредита и не са включени при определяне на действителния годишен процент на разходите. Твърди още, че действителният ГПР надхвърля законово допустимия размер, както и че договорът съдържа неравноправни клаузи и не предоставя ясна информация относно формирането на общия размер на задължението. Поддържа, че при недействителност на договора дължи единствено връщане на получената главница, поради което заплатените над този размер суми са получени от ответника без основание и подлежат на връщане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД, с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.

Ответникът навежда възражение за недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес, доколкото ищцата едновременно е предявила осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в чието производство съдът следва да извърши преценка относно действителността на договора и на отделните негови клаузи. Поддържа още, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно дали се поддържа нищожност на договора или на отделни негови клаузи, както и че липсват данни относно банковата сметка по чл. 39 ЗА и надлежното представителство. По същество ответникът оспорва всички основания за недействителност на договора. Поддържа, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение не противоречи на закона и добрите нрави, изпълнява обезпечителна функция и не представлява неравноправна клауза. Оспорва и твърденията относно нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане, като сочи, че тя е възнаграждение за допълнителна услуга, предоставяна преди възникването на заемното правоотношение и избрана доброволно от потребителя. Поддържа, че нито неустойката, нито тази такса следва да бъдат включвани при изчисляването на годишния процент на разходите, тъй като не представляват разходи по кредита по смисъла на ЗПК. Ответникът счита, че договорът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11 ЗПК, включително относно лихвения процент и начина на определяне на ГПР, както и че клаузите му не са неравноправни и са формулирани ясно и разбираемо. Поддържа, че не са налице предпоставките за прогласяване недействителността на договора или на отделни негови клаузи, поради което не е налице и основание за уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

По предявения насрещен иск „***“ АД твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 30 № 5824594/28.05.2022 г., по силата на който на ответницата по насрещния иск е предоставена заемна сума в размер на 500,00 лв. Поддържа, че съгласно 3 договора заемът следвало да бъде върнат на седем месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и годишен процент на разходите 49,52 %, като общият размер на дължимите плащания възлизал на 569,45 лв. Твърди, че заемополучателят не е извършил плащания по договора, поради което към датата на предявяване на насрещния иск дължи непогасената главница в размер на 500,00 лв. Претендира осъждането на ответницата по насрещния иск да заплати сумата 255,65 евро (500,00 лв.), представляваща непогасена главница по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото. При условията на евентуалност, в случай че бъде оспорен размерът на вземането, прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който предявеният насрещен иск се оспорва като неоснователен. Ответницата по насрещния иск не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, предоставянето на заемната сума в размер на 500,00 лв., както и че не е извършвала плащания по договора.

Поддържа обаче, че договорът е недействителен по изложените в първоначалната искова молба основания, поради което на основание чл. 23 ЗПК дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита на извъндоговорно основание, а не изпълнение на договорните задължения. Сочи, че основателността на насрещния иск е обусловена от разрешаването на спора относно действителността на договора за кредит и на неговите клаузи. Не възразява срещу приемането на представените писмени доказателства, поддържа направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и претендира разноски.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и фактите, на които основава твърденията си за неговата недействителност, включително съдържанието на процесните договорни клаузи и наведените нарушения на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си, включително че процесният договор е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, че годишният процент на разходите е определен съобразно закона, както и останалите факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже извършените плащания по процесния договор.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване и задържане на претендираните суми.

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, предоставянето на заемната сума, настъпването на изискуемостта на вземането и неговия размер.

В тежест на ответницата по насрещния иск е да докаже фактите, на които основава 4 възраженията си, включително твърдяната недействителност на договора, както и евентуално погасяване на претендираното вземане, ако твърди такова.

ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 30 № 5824594/28.05.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 500 лева.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при постигането държавна такса се събира в половин размер. дължимата

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.