Решение № 266813 от 02.12.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА при секретаря

Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия КАРАБАШЕВА в.гр.дело № 11903 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №

171069/07.08.2020 г. по гр. д. № 27418 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 156-ти състав е отхвърлил предявените на основание на чл. 422 вр. с чл.

415, ал. 2 ГПК вр. чл.99 от ЗЗД вр. чл.9, ал.1 от ЗПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД положителни установителни искове за признаване за установено, че Д.Л.В., ЕГН: ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „*********, сумата от 500.00 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 461204/29.03.2016г., сключен с „А.Ф.“ ООД, вземанията по който са били цедирани с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г. и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г., сключени между „А.Ф.“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, както и сумата от 33.60 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 12.10.2016г. до 06.12.2016 г.; както и сумата от 100.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл.16 от договора за периода 06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., както и сумата от 72.50 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземанията за периода 08.11.2016 г. до 06.12.2016 г., както и сумата от 120.00 лева, представляваща разноски за дейност на служител по извънсъдебно събиране на вземанията, както и сумата от 100.35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2017 г. до 22.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 74204/2018 г. по описа на СРС, II

ГО, 156-ти състав.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5123110/03.09.2020 г. по регистъра на СРС от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:*********. Релевирани са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочено е във въззивната жалба, че събраните доказателства установявали, че процесните вземания са прехвърлени на ищцовото дружество с валиден рамков договор за цесия от 07.11.2014 г. по силата на Приложение № 1 от 13.07.2017 г., в което се индивидуализирали вземанията. Заявява се, че процесното Приложение № 1 е неразделна част от договора за цесия, съдържащи заедно всички изискуеми реквизити.

Излага се, че със съдържанието на Приложение № 1 от 13.07.2014 г. и извлечението за процесното се установявали съответствието и дължимостта на претендираните вземания по предявените положителни установителни искове. Изтъква се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателствена сила по отношение представеното и приетото като доказателство по делото приложение към договора за цесия. Обосновава се основателността на предявените искови претенции. Не се споделят с въззивната жалба и доводите на СРС по отношение на шрифта на договора за кредит. Заявява се, че договора за кредит по ясен начин и при шрифт не по-малък от размер 12 посочва неговото съдържание, предмет, права и задължения на страните. Извършва се позоваване на съдебна практика на Окръжни съдилища, според която в практиката са изяснени кои са елементите на договора за кредит – общия размер на кредита, лихвеният процент, годишният процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на кредита, включително и погасителен план, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване. Излага се, че неправилно са отхвърлени исковите претенции за чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК, дори потребителят да не дължи лихва или други разходи по кредита. Извършва се позоваване на приетата по делото ССчЕ, която установявала размерите на дължимите вземания. Прави се искане въззивният съд да отмени постановеното решение и да се произнесе по съществото на спора касателно предявените положителни установителни искове. Претендират се разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете Д.Л.В., ЕГН: ********** чрез назначение му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител, в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че обжалваното решение е правилно. Изтъква се, че договора за цесия е недействителен. Твърди се, че всички елементи на договора на кредит следва да са написани с шрифт не по-малък от размер 12. Излага се, че Приложение № 1 към договора за кредит съдържал текст, който не е с размер на шрифта не по-малък от 12. Набраният в него шрифт е с размер 11 „Time New Roman”, а заглавието му – с размер 9. Заявява се, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК не намира приложение в случая. Релевира се, че претенцията на ищцовото дружество за връщане на „чистата стойност“ на усвоения кредит е ново основание на исковата претенция, което може да бъде предмет на осъдителен иск в условията на евентуалност, а такъв не е бил предявен. Сочи се, че това допълнително основание на исковата претенция не е било заявено в исковата молба. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди постановеното от СРС решение като правилно и обосновано, явяващо се постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Особеният представител е претендирал възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

При спазване на процесуалните изисквания за редовност въззивната жалба, с ко ято е сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната з.въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, II ГО, 156-ти състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК. Относно правилността н.атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2012388/16.05.2019 г. н. „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Д.Л.В., ЕГН: **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.

415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.

9 и сл. от Закона за потребителския кредит и с чл. 92 и чл.

99 от ЗЗД да признае за установено съществуването на вземането му срещу ответника за заплащане на сумите, както следва: сумата от 500.00 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 461204/29.03.2016г., сключен с „А.Ф.“ ООД, вземанията по който са били цедирани с Рамков договор з.прехвърляне н.парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г. и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г., сключени между „А.Ф.“ ООД и „А.за с.на в.“ ЕАД; сумата от 33.60 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 12.10.2016г. до 06.12.2016 г.; сумата от 100.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл.16 от договора за периода 06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от 72.50 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземанията за периода 08.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от 120.00 лева, представляваща разноски за дейност на служител по извънсъдебно събиране на вземанията, сумата от 100.35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2017 г. до 22.11.2018 г. Навело е твърдения, че „А.Ф.“ ООД сключило с ответника договор за револвиращ кредит „Бяла карта“ № 461204 от 29.03.2016 г. за срок от 2 години в максимален размер от 500.00 лева под формата разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта “Access Finance/iCardCard/Visa. Кредитополучателят се задължавал да използва кредита и да го върне, съгласно условията на сключения договор. Била уговорена клауза, според която в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, то сумите по тези транзакции водят до увеличаване на максималния размер на кредитния лимит. Твърди се, че заедно с подписване на договора за кредит, на кредитополучателя му е предоставен платежен инструмент – кредитна карта с № 461204, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД (карто- издател). Сочи се, че ответника е усвоил предоставената му сума по договора за кредит, което представлявало от своя страна изпълнение на кредитодателя да предостави заемната сума на кредитополучателя. Излага се, че страните договорили, че кредитополучателя получава и достъп до интернет страницата www.bialakarta.bg, за да следи за извършените от него транзакции, след създаването на акаунт от задълженото лице. Според договора за кредит от 29.03.2016 г. страните уговорили по него, освен вида и срока му, така и размера на фиксирания годишен лихвен процент по заема от 43.2%, като при усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент от 0.12% при изчисляване на лихвата а всеки ден върху усвоената сума и непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност от 30 дни. Също така, договорът за кредит уреждал и размера на годишния процент на разходите (ГПР) от 45.0% от размера на заемната сума, както и общата дължима сума от кредитополучателя, представляваща сбор от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за използване на картата по Тарифата. Страните договорили до всяко второ число на месеца да се заплащат текущото задължение, дължимо за предходен месец, което представлява сбор от усвоената и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива за начислени през текущия месец. Твърди се, че ответника е усвоил общо по кредита сума в размер на 3328.90 лева, както следва: 100.00 лева на 05.04.2016г.; 90.00 лева на 08.04.2016г.; 84.57 лева на 09.04.2016 г.; 27.97 лева на 10.04.2016 г.;

11.44 лева на 14.04.2016 г.; 50.00 лева на 16.04.2016 г., 17.00 лева на 21.04.2016 г.; 380.00 лева на 04.05.3016 г.; 20.00 лева на 08.05.2016 г.; 20.00 лева на 12.05.2016 г., 19.60 лева на 13.05.2016 г.; 26.88 лева на 14.05.2016 г.; 426.48 лева на 06.06.2016г.; 8.93 лева на 11.06.2016 г.; 10.76 лева на 12.06.2016 г.; 23.55 лева на 13.06.2016 г.; 11.72 лева на 26.06.2016 г., 500.00 лева на 05.07.2016 г.; 490.00 лева на 02.08.2016 г., 10.00 лева на 03.08.2016 г.; 500.00 лева на 06.09.2016 г. и 500.00 лева на 11.10.2016 г. Сочи се от ищеца, че за забава при заплащане на текущи задължения в тежест на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 121.37 лева за периода 06.04.2016 г. до 06.12.2016 г. В исковата молба е отразено, че в случай че кредитополучателят не осигури, при изпадане в забава за текущите си задължения 3 дни след падежа обезпечение на кредита чрез поръчителство, същият за неизпълнение това си договорно задължение дължи - неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, включена в текущото месечно задължение; такса в размер на 15% от максималния размер на кредитния лимит, която да служи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до представянето на обезпечението, като при забава в заплащането на тази такса, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева всеки ден до заплащането на сумите. В тази връзка, на ответника за неизпълнение на това договорно задължение е начислена неустойка в размер на 100.00 лева за периода от 06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., такса разходи за събиране в размер на 72.50 лева за периода 8.11.2016г. до 06.12.2016 г. От друга страна, ищцовото дружество твърди, че при незаплащане от кредитополучателя в рамките на два последователни месеца минимум от 15% от сумата по разрешения кредитен лимит, кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем. В случая, спрямо ответника предсрочната изискуемост е настъпила на 06.02.2017 г., като от тази дата същият дължал еднократна такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя, свързани с дейността на служител по администриране на дейността по извънсъдебното събиране на вземания на кредитополучателя и законна лихва за забава върху задължението си. В тази връзка на длъжника е начислена лихва за забава в размер на 100.35 лева за периода от 06.02.2017г. до датата подаденото до СРС заявление по чл.410 от ГПК до 22.11.2018г. Твърди се в исковата молба, че ответника е изплатил от общия размер на задълженията сумата от 2921.67 лева, с която са погасени такса разходи за събиране в размер на 5.00 лева, договорна лихва в размер на 87.77 лева и главница в размер на 2828.90 лева. Излага се, че оставали неиздължена сумата от 926.45 лева, от която: сумата от 500.00 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 461204/29.03.2016г.; сумата от 33.60 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 12.10.2016 г. до 06.12.2016 г.; сумата от 100.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл.16 от договора за периода 06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от 72.50 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземанията за периода 08.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от 120.00 лева, представляваща разноски за дейност на служител по извънсъдебно събиране на вземанията и сумата от 100.35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2017 г. до 22.11.2018 г. Релевира се, че с валиден Рамков договор з.прехвърляне н.парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г. и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г., сключени между „А.Ф.“ ООД и „А.за с.на в.“ ЕАД, правоприемник на който бил ищецът били прехвърлени процесните вземания, ищецът уведомил ответника за цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя. Уведомяване за цесията била и исковата молба с приложенията й.