Решение № 186 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100510767 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 20143119/05.08.2025 г., постановено по гр.д. № 54 249/2012 г. на СРС, ГО, 59 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното наказание “уволнение“, наложено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на В. Т. С., извършено със Заповед № INO 5130/7/ от 18.09.2012 г. на “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и на осн. чл. 344, ал.

1 , т. 2 КТ ищецът В. Т. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “Отчетник, измервателни уреди“, ОРЗ “Изток“ при “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът ответник излага, че районният съд неправилно е приел за основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за уволнението за незаконно и за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност.

Излага, че от разпитите на свидетелите и от писмените доказателства се установявало, че са извършени от служителя вменените му със заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че се установяват от свидетелските показания и от писмените доказателства извършените нарушения на трудовата дисциплина, като се акцентира върху това, че: намерени са електромери в колата на ищеца, а съгл. длъжностната му характеристика служителят не е имал трудови функции, свързани с демонтаж на СТИ;

1 не му е било възлагано на процесната дата 15.09.2012 г. да извършва подмяна на електромери в София, адрес ул. “Николай Хайтов“; не му е било възлагано на процесната дата 15.09.2012 г. да снема показанията на електромери в София, ул. “Николай Хайтов“; напротив, на 15.09.2012 г. на ищеца било възложено да отчита показания на СТИ в с. Герман; ищецът не е следвало да има в себе си стикери;

Електромер номер 40014921, намерен у ищеца, е собственост на работодателя.

Това СТИ е било монтирано на адрес на бул. “Самоковско шосе“ на 19.01.2011 г., а според констативен протокол № 1007016/20.09.2012 г. този електромер не е бил наличен на адреса;

Твърди, че поради това е доказано вмененото със заповедта нарушение, а именно манипулиране и извършване на нерегламентирани дейности върху електромери. Сочи, че ищецът е назначен на отчетническа длъжност.

Излага се във въззивната жалба, че на ищеца са искани обяснения по КТ с писмено искане, връчено му от свид. Г. в следствения арест, като в протокола от о.с.з. от 25.03.2024 г. е допусната грешка при отразяване на показанията – вместо посоченото от свидетеля, че ищецът не е “поискал“ обяснения, то свид. е заявил, че ищецът не е “дал“ обяснения. Въззивникът твърди, че с връчване на писмената покана за даване на обяснения на ищеца е дадена възможност да даде такива и той е отказал да стори това. Моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият В. Т. Стайков подава отговор на въззивната жалба от 18.09.2025 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излага становище по съществото на спора.

Сочи, че процесната уволнителна заповед е немотивирана. Единствените конкретни обстоятелства в заповедта касаели задържането на ищеца и повдигането на обвинение за ОПГ. Навежда, че е бил оправдан по НОХД във връзка с намерените електромери; последните не били собственост на ответника – работодател.

Поддържа оспорването от исковата молба, че не е спазена процедурата по чл.

193, ал. 1 КТ за предварително изслушване. Сочи, че на дата 18.09.2012 г., ведно с уволнителната заповед, свид. Г. му е връчил и писмено искане изх. № IND 5130-117.09.2012 г. за даване на обяснения. Излага, че изобщо не му е предоставен срок за даване на обяснения. Оспорва да му е дадена възможност да даде обяснения.

Въззивното производство е образувано на 29.09.2025 г. Производството по делото е било спряно от СРС на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на 25.02.2013 г. и е възобновено на 28.10.2023 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Ищецът оспорва уволнението, сторено със Заповед № INO 5130/7/ от 18.09.2012 г., връчена на ищеца на 18.12.2012 г.

2

В исковата молба ищецът сочи, че уволнителната заповед е немотивирана и съдържа единствено твърдението, че ищецът е манипулирал и извършил нерегламентирани действия върху електромери, както и “други тежки нарушения„.

Оспорва да е извършил нарушения на трудовата дисциплина и твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ; за ищеца било невъзможно да се защити и да даде обяснения. Предявени са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е оттеглен – л. 59 и л. 265.

С отговора на исковата молба ответникът прави следните оспорвания. Сочи, че ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина – на 15.09.2012 г. в София е извършил нерегламентирани действия върху електромери с цел укриване на реално консумирана от потребителите ел. енергия, с което е злоупотребил с доверието на работодателя, нанесъл е щети на дружеството и е уронил доброто име на работодателя пред потребителите и обществото.

Излага, че на ищеца са искани писмени обяснения /л. 11/, с писмо от 17.09.2012 г., връчено на 18.09.2012 г., но той не е пожелал да даде обяснения.

На процесната дата 15.09.2012 г. на ищеца било възложено да отчита СТИ в с.

Герман, а ищецът е задържан на същата тази дата, в работно време, в гр. София, на ул.

“Н. Хайтов“, в момент когато е извършвал нерегламентирани действия по електромер.

Навежда, че ищецът се отклонил от възложената му работа.

Установява се следното по делото.

Страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1682 от 28.06.2000 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност „Инкасатор“ /л. 3/. Не е спорно между страните, че към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството, а и това се установява от допълнително споразумение № ДС – 11-1491/28.05.2012 г. на л. 6, съгласно което ищецът е назначен на длъжност “ Отчетник, измервателни уреди“.

Не е спорно и че трудовото правоотношение към момента на началото на устните състезания би съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед.

Работодател е “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /наименование до 28.04.2022 г. “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“/.

Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността “ Отчетник, измервателни уреди“ на л. 42, връчена на ищеца то вменените задължения на ищеца са по отчитане на средствата за търговско измерване, отчитане на абонатите, да извършва визуален контрол на СТИ и тарифните превключватели, а при установени нередности да отбелязва това чрез код в преносим терминал. Ищецът е длъжен да се грижи за повереното му имущество.

Установява се аргументираното от ответника – работодател, че ищецът не е имал право да сменя или откача електромери, а е следвало единствено да отчита показанията им.

Наказанието “уволнение“ е наложено със Заповед № INO 5130/7/ от 18.09.2012 г., връчена на 18.12.2012 г. /л. 19/. Заповедта е издадена от З.Г. и С.Д.А., представляващи дружеството заедно съгласно служебно извършена справка в ТР към момента на налагане на наказанието.

Според Заповед № INO 5130/7/ о т 18.09.2012 г. ищецът е “манипулирал и извършил нерегламентирани действия върху електромери с цел укриване на реално 3 консумирана от потребителите ел. енергия, с което е злоупотребил с доверието на работодателя, нанесъл е щети на дружеството и е уронил доброто име на работодателя пред потребителите и обществото“.

Сочи се в заповедта, че служителят е задържан за 72 часа по ЗМВР и му е повдигнато обвинение за създаване на ОПГ по чл. 321 вр. чл. 234в НК /ОПГ за неправомерно въздействие на уреди за търговско измерване на ел. енергия, с което се създават условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия/.

Според заповедта утежняващо обстоятелство във връзка с налагане на подходящото наказание е, че заеманата от ищеца длъжност е отчетническа.

Действията на служителя се изразявали в следните нарушения по см. на чл. 187 КТ, а именно: изразено словесно и съответно с текст от закона - злоупотреба с доверието на работодателя и и уронване на доброто му име /т. 8/; изразено единствено с посочване на разпоредба на КТ – чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ /неизпълнение на законните разпореждания на работодателя/ и чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ /увреждане на имуществото на работодателя/.

Според посоченото в заповедта на ищеца са искани писмено обяснения, такива са дадени, но работодателят не ги възприема /“работодателят не приема дадените обяснения, т.к. в тях служителят … не дава никакво обяснение“/.

Съдът намира, че уволнението правилно е било признато за незаконно на първо място поради неспазване на изискванията за налагане на дисциплинарно наказание /неспазване на изискванията на чл. 193 КТ и немотивиране на заповедта на осн. чл.

195, ал. 1 КТ/; на второ място като материално незаконосъобразна / не се установи ищецът да е извършил сочените нарушения/.

Изискванията към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание въведени с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ целят да гарантират правото на защита на работника, а именно да е наясно какво нарушение на трудовата дисциплина му се вменява, респективно за какво се налага дисциплинарно наказание. Заповедта за уволнение следва да е мотивирана в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като твърдяното нарушение да е описано от обективна страна с всички индивидуализиращи го признаци /време, място на извършване, нарушени задължения/, което би позволило на служителя да се защити срещу нея.

Процесната заповед за уволнение не е мотивирана надлежно. С нея е вменено на служителя следното нарушение на трудовата дисциплина - ищецът е “манипулирал и извършил нерегламентирани действия върху електромери с цел укриване на реално консумирана от потребителите ел. енергия, с което е злоупотребил с доверието на работодателя, нанесъл е щети на дружеството и е уронил доброто име на работодателя пред потребителите и обществото“.

Тази обща формулировка не описва нарушението по време, място на извършване /къде в гр. София, на кой обект/, не е обосновано по какъв точно начин са манипулирани електромери и какви точно действия са извършени върху тях. Относно твърдените щети не е посочен дори примерен порядък и в какво се изразяват. В заповедта не е уточнено за колко и кои електромери, монтирани на кой обект, става дума и по какъв точно начин е укрита реално потребената енергия –дали СТИ изобщо не измерват преминаваща през тях ел. енергия или отчитат само част от нея, дали е налице промяна в схемата на свързване или нерегламентирано присъединяване към мрежата; дали верни показания са отчитани грешно или друго.

4

Твърде широката формулировка без конкретика не съставлява надлежно описание на нарушението на трудовата дисциплина чрез определящите го признаци.

Това би позволило на работодателя да уволни служителя при множество и различни извършени нарушения – положение, противоречащо на чл. 195 КТ. Според чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Прилагането на общо изразеното в заповедта нарушение също така препятства служителя да даде адекватни обяснения и съдът да извърши преценка по чл. 194 КТ относно спазване на сроковете.