Решение № 548 от 02.04.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 77/2026
- Вид
- Решение № 548
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Красимир Георгиев, Миглена Раденкова, Татяна Коцева
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.127 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.61р ал.5 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 548
Враца, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
Членове:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ канд № 20267080700077 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ и във вр. със ЗМДТ /Закон за местните данъци и такси/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Зам. Кмет „С.,т. и к.“ на Община Враца, чрез пълномощник – * Б.М., против Решение № 17 от 20.01.2026г. на Районен съд /РС/ – Враца, постановено по АНД № 1185 по описа на съда за 2025 г., с което е отменено НП /Наказателно постановление/ № АПИО-008/11.11.2025г. издадено от касатора, с което на З.А.В. *** е наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.61р ал.5 от ЗМДТ и на основание чл.127 ал.1 от ЗМДТ.
В жалбата се сочи, че обжалваното решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, за което се излагат доводи. Твърди се, че неправилно е приложен чл. 34 ал. 1 от ЗАНН с тримесечния срок и нарушителят е установен не на 01.02.2024г., а фактически на 17.10.2025г. Сочи се, че в случая е приложим специалния двугодишния срок по чл. 34 от ЗАНН за данъчни нарушения. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Пред съда касационната жалба се поддържа от пълномощника * Б.М. по изложените в жалбата съображения.
Ответникът З.В., чрез пълномощник – * М.М.***, в писмен отговор на кас.жалба и пред съда оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението. Иска се оставяне без уважение на касационната жалба. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно.
Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение № 17 от 20.01.2026г. на РС – Враца, постановено по АНД № 1185 по описа на съда за 2025 г. с което е отменено НП № АПИО-008/11.11.2025г. издадено от Зам. Кмет „С.,т. и к.“ на Община Враца /А.П.В./, с което на З.А.В. *** е наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.61р ал.5 от ЗМДТ и на основание чл.127 ал.1 от ЗМДТ - затова, че на 01.02.2024г., като собственик на обект, находящ се в ***, ул.*** № ** , не е подал информация за брой реализирани нощувки в законоустановения срок до 31.01.2024г. за предходната календарна 2023 год., с което виновно е нарушил чл.61р ал.5 от ЗМДТ, като деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е извършено виновно чрез бездействие.
За да достигне до този извод, съдът е приел, че АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентни органи съгласно ЗАНН. Посочена е установената фактическа обстановка на случая, като е уточнено, че не подаването на информация за брой реализирани нощувки в законоустановения срок до 31.01.2024г. за предходната календарна 2023 г. на практика съставлява неподаване на декларация с декларирани брой реализирани нощувки. Приел е, че в случая е приложим чл. 34 ал. 1 изр.2-ро от ЗАНН с тримесечния давностен срок, за което е изложил обстойни аргументи. Посочена е и тълкувателна практика на ВС, ВКС и ВАС. Този тримесечен срок е прието, че тече от 01.02.2024 г., а АУАН е съставен на 17.10.2025г., т.е. след изтичане на срока, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството и същото налага отмяна на обжалвания акт, като незаконосъобразен. Затова въззивния съд е отменил НП и е осъдил Община Враца да заплати разноски по делото на З.В. – сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни. При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушени по чл. 34 ал. 1 изр.2-ро от ЗАНН, което обуславят незаконосъобразност на обжалваното НП. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на НП на това основание, районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани правилни изводи относно незаконосъобразността на НП, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Правилно е приложен чл. 34 ал. 1 изр.2-ро от ЗАНН с тримесечния давностен срок за издаване на АУАН, като нарушителят е установен на 01.02.2024г., а не на 17.10.2025г. В случая не е приложим специалния двугодишния срок по чл. 34 от ЗАНН за данъчни нарушения. Нарушението действително се явява данъчно, което обстоятелство е посочено и в решението на РС-Враца. В случая обаче това не е съществено, тъй като касае едно или двугодишния срок „считано от извършване на нарушението“. В случая съществено е обстоятелството относно „откриване на нарушителя“, за което въззивния съд е изложил обосновани и убедителни аргументи за понятието „откриване на нарушителя“.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода да делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адв. възнаграждение. Заплатена е от З.В. сумата от 160 евро /сто и шестдесет евро/, за адв. хонорар, която е платена в брой на 17.02.2026г. /л.13/ и за същата сума следва да се осъди ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно - Община Враца.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221 ал. 2 от АПК Адм. съд – Враца
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 17 от 20.01.2026г. постановено по АНД № 1185 по описа за 2025 г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Община Враца да заплати на З.А.В. ***, разноски по делото – сумата от 160 евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: