Определение № 484 от 29.05.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Перник, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500308 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ИНВЕСТБАНК“ АД против Определение № 662 / 27.02.2023г., постановено по гр.д. № 5127/2022г. на P C Перник , с което е оставена без уважение молба с вх. № 2157/01.02.2023 г. по чл. 248 ГПК от ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД за изменение на Решение № 1404 / 21.12.2022 г. по гр.д. № 5127/2022 г. на ПРС в частта за разноските, в която „ИНВЕСТБАНК“ АД е осъден да заплати на ищците Я. Г. М. и М. Г. М. сумата от по 954,44 лева на всеки един от тях, представляваща разноски по делото.

В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата на ответника за изменение на решението на РС - Перник в частта за разноските и същите се възложат в тежест на ищеца на осн. чл.78, ал.2 от ГПК. Доводите като цяло се свеждат до това, че разноските за първоинстанционното производство следва да бъдат възложени в тежест на ищците на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно - ответникът е признал иска и не е дал повод за предявяване на иска. При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че банката дължи разноски моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт и банката да бъде осъдена да заплати на ищците едно адвокатско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна - Я. Г. М. и М. Г. М. не са подали писмен отговор в предоставения от съда срок.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е и основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 5127/2022г. на ПРС е приключило с Решение № 1404 / 21.12.2022 г. по гр.д. № 5127/2022 г. на ПРС, с което по отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439 ГПК, предявени от Я. Г. М. и М. Г. М. срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД е признато за установено, че ищците не дължат при условията на солидарна отговорност на ответника сумата от 3508,00 евро, с левова равностойност 6861,05лв., представляваща главница по запис на заповед от 19.06.2009г., издадена във връзка с договор №*** за издаване на персонална кредитна карта, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.03.2010г. по ч.г.д.№1977/2010г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№1638/2014г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване по давност правото на принудителното изпълнение. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищците разноски по делото в размер на сумата от по 954,44 лева на всеки един от тях, представляваща разноски по делото.

По повод молба от ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е отхвърлил искането му за изменение на решението в частта за разноските, като същите са останали в тежест на ответника.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно посочени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба заявява признание на предявените искове, поради което е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да признае иска.

Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице практика на ВКС /определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на III ГО на ВКС, определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС , определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3019/2022 г., III г. о., ГК/, Определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 477/2023 г., IV г. о., ГК , Определение № 50463 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1869/2022 г., II т. о., ТК , която се отнася до случаите на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК от длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. При такова свое поведение - признание на иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, ответникът не дължи разноски, независимо от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането (макар и издаден преди погасяването му по давност), след като срещу длъжника не са предприемани изпълнителни действия по висящо изпълнително дело след изтичане на давността, тъй като е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ПОС, съобразявайки горепосочената съдебна практика и преценявайки поведението на ответника в конкретния случай, намира за основателни доводите на частния жалбоподател, че не е дал повод за предявяването на иска. С образуваното срещу ищците изпълнително производство при ЧСИ ищците обосновават правния си интерес от иска по чл. 439 от ГПК. Образуването на изпълнително дело срещу ищците не е противоправно поведение на ответника.

Напротив, той има вземане срещу тях и съвсем законосъобразно е да поиска 2 принудителното му събиране при липсата на доброволно изпълнение. Чрез иска по чл.

439 от ГПК длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора по вземането, а се позовава на нововъзникнали обстоятелства. След изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено /не се ползва от държавната принуда/, и доброволното изпълнение по него е дължимо /чл.

118 от ЗЗД/. Ответникът извънсъдебно не може да признае валидно изтеклата давност, тъй като тя трябва да бъде съдебно установена. Но той може чрез своето поведение да не предприема действия по принудително изпълнение, като така признава последиците на изтеклата давност. В случая това е сторил ответникът, тъй като последното валидно изпълнително действие по изп.д.№1638/2014г. по описа на ЧСИ С. Б. е от 07.04.2015г.

След тази дата, ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение срещу ищците, поради което следва, че той не е дал повод за завеждане на делото до подаване на исковата молба на 26.09.2022г. Поради бездействието му, след изтичане на 2 г. от извършването на последното валидно изпълнително действие, изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на 07.04.2017 г., т. е. настъпила е перемпция, въпреки че ЧСИ е издал постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК едва на 02.11.2022г., съответно и след изтичане на давността ответникът не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.

Независимо от бездействието на взискателя за период от повече от седем години, ищците съгласно практиката на ВКС обективирана и в определение по ч. гр. д.

№ 510/2018 г. на IV - г. о., съгласно която е прието, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Посочва се, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска, но ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. Приема се, че при такова свое поведение ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК въвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият да е признал иска.

В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е признал исковата претенция, а по делото не са констатирани обстоятелства, който да доведат до извод, че с поведението си ответникът е дал повод на ищците да предявят иск по чл.

439 ГПК за недължимост на вземането на дружеството поради погасяването му по давност. В този случай разноските по съдебното производство следва да останат в тяхна тежест, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелството, че съдът е уважил 3 предявените от ищците искове не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разноските следва да се поемат от ищците.

С оглед гореизложеното, налице са и двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищците нямат право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното определение следва да се отмени, респ. - по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 ГПК решението на РС - Перник - в частта му за разноските, като заплащането на същите от ответника бъде отменено.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Определение № 662 / 27.02.2023г., постановено по гр.д. № 5127/2022г. на P C Перник, с което е оставена без уважение молба с вх. № 2157/01.02.2023 г. по чл. 248 ГПК от ответника „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК 831663282 по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1404/21.12.2022 г. в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 1404 / 21.12.2022 г. по гр.д. № 5127/2022 г. по описа на Районен съд - Перник в частта за разноските, като отменя осъждането на „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул. „България” №85, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Я. Г. М., с ЕГН:********** и адрес: ***, чрез адв. А. Ц., сумата от 954,44 лева и на М. Г. М., с ЕГН:********** и адрес:***, чрез адв. А. Ц., сумата от 954,44 лева, представляваща разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4