Определение № 184 от 19.08.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 288/2024
- Вид
- Определение № 184
- Подписан
- 19.08.2024
- В сила
- 19.08.2024
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.42а, ал. 2, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.341,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184 гр. Варна, 19.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600288 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Варна срещу протоколно определение №773 от 07.08.2024г. по ЧНД №1003/2024г. по описа на Окръжен съд Варна, с което Р. П. Г. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното му с Присъда по НОХД№310/2014г. на Окръжен съд Добрич наказание „лишаване от свобода“, в размер на осем години. Протестът е насочен само в частта, досежно липса на наложени пробационни мерки в установения изпитателен срок, за което се излагат съображения. Предлага се на осн. чл.70, ал 6, вр. чл.42а, ал. 2, т.2 от НК съдът да наложи пробационна мярка "задължителни периодични срещи с пробационния служител“ в рамките на изпитателния срок от 2г.8мес.29дни.
Постъпило е становище от Началника на Затвора Варна, с което изразява позиция, че целите на наказанието да постигнати предсрочно и л.св. не представлява опасност за обществото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Частният въззивен протест, по който е образувано настоящето въззивно производство е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация, 1 придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледан по същество същият се преценява и като частично основателен.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:
Осъденият Г. търпи общо наказание,в размер на осем години „лишаване от свобода“,при „строг режим“, определено с Присъда по НОХД№310/2014г. на Окръжен съд Добрич. Начало на наказанието 22.03.2021г.
Към 15.08.2024г. л.св. е изтърпял фактически наказание, в размер на 3г.4мес.23 дни, от работа-1г.1мес.7дни, арест 10мес.6дни. Неизтърпеният остатък от наказанието е в размер на 2г.8мес.29дни. Безспорно е налице една от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1, т.2 от НК предпоставки. Г. е изтърпял към датата на постановяване на обжалвания акт повече от една втора от наложеното му наказание.
Тъй като протестът, който очертава границите на процесуалните възможности на въззивния състав е насочен само и единствено към определяне на пробационна мярка, съдът ще се спре накратко досежно втората предпоставка за допускане на УПО, а именно, дали осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Според настоящия състав, изводите на пъвоинстанционния съд на наличието и на втората предпоставка са споделяеми. Налице са доказателства, че целите на наказанието „лишаване от свобода“ са изпълнени в цялост.
Същото е дало своя коригиращ ефект и към момента плана на присъдата е изпълнен, като процеса на поправяне и превъзпитание при лишения от свобода е завършил. Отразено е, че трудовата му дейност е на добро ниво, същият няма зависимости към алкохол и наркотици, поощряван е многократно, не е наказван и е с устойчива линия на поведение. По отношение на риска от рецидив и вреди е отразено, че същите са със снижени стойности-първоначалния риск от рецидив е редуциран от 29т. на 18т., а рискът от сериозни вреди отчита ниски стойности. Посочено е, че лишеният от свобода притежава приемлив ресурс за успешна бъдеща ресоциализация.
Същият е мотивиран за промяна на криминалното си поведение, поел е отговорността за извършеното, съжалява за постъпката си, работи, липсва криминална обремененост, няма агресивни нагласи и прояви, притежава способности за разпознаване и решаване на проблемите. За престоя си в 2 местата за лишаване от свобода не е допускал дисциплинарни нарушения, награждаван е многократно. Изразена е препоръка за налагане на пробационни мерки в рамките на изпитателния срок.
Тази изводи се потвърждават както от докладите на служителите на затворническата администрация, така и от Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л.св.
Нееднократно настоящия състав е застъпвал становището, че правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в полек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото лице.
Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес. Видно от материалите по делото, режимът на изтърпяване на наказанието е променян от „строг“ до „лек“, МЛС- в такова от открит тип, лицето е изведено на работа в открита среда за полагане на труд.
Именно преминаването през отделните етапи на прогресивната система свидетелства за съзнателна промяна в личността и активната самокорекция, чийто желан финален етап е постигането на условно предсрочно освобождаване. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, тъй като са налице доказателства за трайността на поправянето и превъзпитанието, с цел по-рано и успешно ресоциализиране.
Не на последно място следва да се отчете и положителното влияние върху личността на осъденото лице и подкрепата от неговото семейство, осъзната му привързаност и носената отговорност.
Настоящият състав намира, че за да се преодолее възможността от рецидив на осъдения след фактическото му освобождаване и като съобрази, че пречка за активната ресоциализация на осъдения би могла да се яви влиянието на криминогенна среда извън мястото за лишаване от свобода в обичайното му местоживеене, имайки предвид и дългия остатък от наказанието, съдът намира, че е подходящо спрямо лишения от свобода да бъде постановено определяне на задължителна пробационна мярка, в рамките н а ЕДНА ГОДИНА от изпитателния срок на условното освобождаване. За подходяща се определя „Задължителни периодични срещи с пробационен 3 служител“.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №773 от 07.08.2024г. по ЧНД №1003/2024г.по описа на Окръжен съд Варна, с което Р. П. Г. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното му с Присъда по НОХД№310/2014г. на Окръжен съд Добрич наказание „лишаване от свобода“, в размер на осем години и е установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, в размер на 2г.8мес. и 29дни, КАТО ПОСТАНОВЯВА изпълнение на пробационната мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, на осн. чл.70,ал.6 вр. чл.42а,ал.2,т.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4