Решение № 1381 от 27.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330116589 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от п. адв.П. К., против „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.“Сребърна“, № 16, представлявано заедно от всеки един от двамата и. д. Й. К., Г. К. З. и Х. М. М., както и заедно от всеки един от и. д. и п. – Е. А. А. и п. ю. А. Г..

В исковата молба се твърди, че при депозиране на искане от страна на ищеца за кредит в “Уникредит Кансюмър Файненсинг” ЕАД и направена справка в Централния кредитен регистър /ЦКР/ към БНБ се установило, че има отбелязано несъществуващо задължение към “Алианц Банк България” АД в размер на 35 248,11 лева. Сочи се, че тъй като грешно подаваната информация от ответника в настоящето производство значително влошавала кредитната задлъжнялост на Г., същия бил принуден да потърси специализирана помощ от адвокат притежаващ необходимите знания и умения, за да потърси и защити правата си, като за целта сключил с адвокат договор за правна помощ за защита и съдействие от 13.09.2023г. в размер на 3500 лева - хонорар определен съгласно размера на посоченото задължение в ЦКР и Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След това било изпратено на ответното дружество „Уведомление“ с вх.№ 9400-0109/18.09.2022г. с приложно пълномощно, Справка от ЦКР и Договор за правна помощ и съдействие от 13.09.2023г., в което се отправяло искане от страна на ищеца да се коригира подадената от страна на банката информация към ЦКР при БНБ, предоставена за периода от 30.04.2020г. до 31.08.2023г., както и да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно сключения договор. Излага се, че в отговор на уведомлението, ищецът получил отговор с изх.№ 9400/0109 1 от 26.09.2023г. от „Алианц Банк България“, с което било признато обстоятелството, че била неправомерно подадена информация към ЦКР за периода от 30.04.2023г. до 31.08.2023г., както и че ще подаде коригирани данни към информационната система на ЦКР в срока и по реда на чл.10, ал.3 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009г. за ЦКР с цел да се заличи несъществуващото 1 задължение на кредитната история за периода от 30.04.2021г. до 31.08.2023г., но се прави мълчалив отказ да се възстановят направените разноски за адвокатска помощ. Предвид това Г. подал ново Уведомление на 24.10.2023г. с приложено Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от 13.09.2023г., като приканил банката да сключат извънсъдебно споразумение за причинените му имуществени вреди изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, като в срок от 7 дни за сключването му, посочвайки и банкова сметка, по която да му бъдат заплатени разноските, но такова споразумение и заплащане на разноските не било сторено до подаване на исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че Г. претърпял имуществени вреди от небрежността или бездействието от страна на „Алианц Банк България“ АД, поради това че в период от повече от две години подавало невярна информация към Централния кредитен регистър и по този начин съществено бил увеличил кредитната му задлъжнялост, което довело до препятствия - забавили отпускането му на нов кредит от друга банкова институция, което пък от своя страна го принудило да се откаже от закупуването на недвижим имот, поради проточилото се одобрение на паричния кредит. Релевира се от ищеца, че имуществените вреди възлизали в размер на 3500 лева / три хиляди и петстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие съгласно договор от 13.09.2023г., като същите били във вид на претърпени загуби, а именно - реализирани разходи за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и защита.

Отправя се искане да бъде осъден ответникът да заплати на И. С. Г. сумата от 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяващо се в извършени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатски услуги съгласно сключен на 13.09.2023г. “Договор за правна помощ, защита и съдействие” между И. С. Г. и адвокат П. К. от АК-Пловдив, във връзка с процесуално представителство, защита и съдействие относно невярно подавана информация за кредитните му задължения в продължение на повече от две години, от страна на ответника в настоящето производство “Алианц Банк България" АД към Централния Кредитен Регистър на БНБ, ведно със законната лихва, считано от датата на увредата - 13.09.2023г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в производството разноски.

При проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява лично, но се представлява от пълномощниците адв.П. К. и адв.С. К., които поддържат исковата молба.

Релевират подробни съображения за основателността на исковата претенция. Отправят искане за нейното уважаване и претендират сторените в производството разноски.

Представят се писмени бележки, в които се прави анализ на фактическата обстановка в производството и отново се излагат доводи за основателността на предявения иск.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът “Алианц Банк България" АД, чрез п. ю. А. Г. - Н., е представило отговор, с който се заявява, че предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен и недоказан. Излага се, че в чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, било определено, че за изготвяне на нотариални покани, молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, като същия размер бил определен и в т.4 за изготвяне на жалби и сигнали до прокуратурата, полицията, държавни или общински органи. В тази връзка ответникът намира, че за полагане на труд, оценяван обичайно на 200 лева, било трудно да бъде мотивирано заплащане в размер на 3 500 лева, дори при изключителна сложност и/или изключително голям обем на извършената работа, каквито в случая не се установявали, тъй като извършената работа се състояла в изготвяне на един документ, съдържащ една страница, а пълният текст на Уведомлението бил 25 машинописни реда, от които същинското описание на правния проблем и поканата за отстраняването му заемали 10 реда, а останалата част съдържала информация за заплатения на адв.К. хонорар и покана за неговото възстановяване. Релевира се в отговора на исковата 2 молба, че обемът на положения правен труд не можел да се квалифицира като значителен, а описанието на установения проблем, както и формулираното искане към банката не демонстрирали правна сложност, нито извънредно високо качество на изложението. В този смисъл, ответното дружество намира конкретния размер на възнаграждението за прекомерен, претендираната сума отговаряла по-скоро на критериите за възнаграждение за процесуално представителство по дело. Според “Алианц Банк България" АД, за да е налице непозволено увреждане, следвало да бъде установена пряка причинно – следствена връзка между деянието и настъпилата вреда, като в конкретния случая такава не била налице, тъй като банката щяла да предприеме същите действия и в същия срок и в случай, че уведомлението било написано собственоръчно написано от ищца. Заявява се, че конкретното действие на банката - представянето в ЦКР на некоректна информация за ищеца, не било довело до каквито и да е директни неблагоприятни последици или вреди за него, а сключването на договора за правна помощ, защита и съдействие между ищеца и адв.

П. К., и още повече - конкретно договореното възнаграждение - съставляващо размера на твърдяната вреда, не били необходима и непредотвратима последица от поведението на банката. В тази връзка ответникът счита, че вредите били настъпили единствено поради свободно изразената воля на ищеца да сключи въпросния договор, при конкретните му финансови условия. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът “Алианц Банк България" АД се представлява от п. ю. А. Г. – Н., която поддържа отговора на исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, като в тази връзка излага своите съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

От представеното Уведомление от 14.09.2023г., изпратено от ищеца Г., чрез п. адв.П.

К. до „Алианц Банк България“ АД, става ясно, че след справка в „Централен кредитен регистър“ към БНБ имало вписано в регистъра несъществуващо задължение към банката и се отправя искане незабавно за бъде подадена информация към ЦКР на БНБ, за да бъде коректно отразена информацията в него. Сочи се в уведомлението, че се наложило ищецът да потърси услугите на адвокат с оглед създалата ситуация, на който му заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева и заявява, че тази сума представлявала вредите за него от небрежността и бездействието на банката и претендира тази сума да му бъде заплатена в седмодневен срок по посочената от него банкова сметка. Прилага се и справка за кредитната задлъжнялост на Г. от ЦКР на БНБ, от която става ясно, че към 12.09.2023г. има отразено задължение към ответника в размер на 35 248,11 лева. Приобщено в материалите по делото е и пълномощно за адв.П. К., с което е упълномощен да представлява ищеца пред „Алианц Банк България“ АД, както и договор за правна помощ и съдействие от 13.09.2023г., сключен между тях двамата с предмет представителство пред банката във връзка с несъществуващото задължение на името на Г. в ЦКР на БНБ и водене на дело срещу „Алианц Банк България“ АД за причинени вреди относно несъществуващи кредити на негово име в ЦКР на БНБ, а договореното възнаграждение било в размер на 3500 лева и същото било платено в брой при подписване на договора. С Уведомление от 24.10.2023г. ищецът е поканил ответника да му заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева в седмодневен срок. Представена е и справка за кредитната задлъжнялост на Г. в ЦКР на БНБ от 23.10.2023г., от която става ясно, че отразеното задължение към „Алианц Банк България“ АД е заличено. Изпратено е писмо с изх.№ 9400/0109#1/26.09.2023г. от банката до ищеца, с което се заявява, че при проверка се установило, че подадената от страна на банката информация към ЦКР не била коректна за периода от 30.04.2021г. до 31.08.2023г., тъй като не била уведомена от „Алианц лизинг България“ АД за сключеното споразумение за заместване от дата 01.04.2021г., с което 3 поемателят Ц. В. Г. поел задължение по договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността № ***. Ищецът бил известен с въпросното писмо, че банката ще подаде коригирани данни към информационната система на ЦКР към БНБ.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. от 45 ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него - в този смисъл ППВС № 9/1966 г. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.