Решение № 823 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100510281 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 13428 от 09.07.2025 г., гр.д. № 25322/2025 г., СРС, 174 с-в се осъжда на основание чл. 243 ЗЗД, във вр с чл. 310, ал.1, т.2 ГПК В. И. В. да опразни заетото за послужване помещение – втори етаж с идентификатор ***, находящ се в с. Лозен, ул. „******** и да предаде държането върху имота на Т. Р. В., както и да й заплати сумата 1 080лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по иска В. И.

В.. Счита, че решението е недопустимо поради нередовно упълномощен адвокат от ищцата в гр. София, въпреки че е неподвижна. Неправилно се приема сключването чрез конклудентни действия на договор за заем за послужване на втория етаж от къщата в с. Долни Лозен. Обсъдени са единствено показанията на двамата заинтересовани свидетели, без тези на доведените от ответницата за липса на постигнато съгласие за ползването. Не са формирани изводи по възражението за погасяване по давност на запазеното вещно право на ползване на ищцата поради дългогодишното използване на 1 втория етаж от ищцата, като собственик. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемата – ищцата Т. Р. В. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 249, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Във връзка с оплакванията по жалбата за нередовно представителство на ищцата, следва да се има предвид установената съдебна практика за липса на правен интерес от подобни твърдения спрямо насрещната страна в процеса, след като самата тя не възразява срещу редовността на овластяването и извършените от представителя процесуални действия. В случая, не са наведени възражения от представляваната ищца, включително на обстоятелството, че пълномощното е подписано в гр. София, въпреки че е трудно подвижна в с. Горни Лозен, макар че това не изключва използване на превоз и чужда помощ. Отделно, съдът намира пълномощното към исковата молба за редовно от външна страна.

По силата на съдебна делба, одобрена с протоколно определение от 2

25.12.1998 г., гр.д. 4214/1993 г., СРС, трето за спора лице Д. И. В. получава в дял първия етаж, а нейната сестра и настояща ответница В. И. В. получава спорния по настоящото дело втори етаж от двуетажна жилищна сграда в с.

Долни Лозен, ул. ********. Съделителката – сегашната ищца и майка на другите две съделителки – Т. Р. В., запазва пожизнено правото си на ползване върху целия недвижим имот.

Свидетелката Д. В., дъщеря на ищцата и сестра на ответницата установява, че когато ищцата Т. В. решава да се подели имота, като си запази правото да се разпорежда с него, събира дъщерите си, разговарят и се разбират свидетелката да ползва първия етаж на къщата, ищцата – сутерена, а ответницата В. В. – процесния втори етаж. Разпределението е извършено по взаимно съгласие и при липса на възражения срещу решението на майката.

Още от тогава тя е трудно подвижна, използва проходилка и не може да се изкачи до горните етажи. След 2000 г. се влошават отношенията на ответницата с ищцата и свидетелката. Ответницата се отнася физически и вербално с агресия към тях, блъска, нанася удари, използва оскърбителни изрази, не се интересува и не е наясно за състоянието на майката, което плаши свидетелката и налага при излизане от дома да заключва ищцата в сутерена, за да я предпази от насилие.

В подкрепа са показанията на свидетеля И.П., в родствени отношения със страните, който от преди 18 години преспива в къщата във връзка с посещения при новородения си внук в гр. София. През първите години поинтензивно, когато страните са били още в добри отношения, а впоследствие по-рядко, но редовно посещава къщата. Запознат е с начина на нейното използване – майката в сутерена, ответницата на втория етаж и сестра й Д. В. на първия етаж.

Свидетелите И.Т., С.Х., Д.И. и Н.В., не са в родствени отношения със страните, посещават имота периодично, знаят за влошени отношения между страните по повод продажби на наследствени имоти, установяват начин на ползване на къщата, аналогичен на сочения от първата група свидетели, както и че ответницата е трудно подвижна, но не разполагат с лични впечатления за постигнати конкретни уговорки относно фактическото използване на етажите от къщата, нито за отстъпено право на ползване.

Съдът намира, че като цяло показанията на двете групи свидетели 3 съвпадат, с изключение на обстоятелството, доколко е постигнато съгласие за фактическо разпределение на ползването на отделните жилищни етажи. При условията на чл. 172 ГПК отчита евентуалната заинтересованост на първата група свидетели, но кредитира показанията им, основани на непосредствени и продължителни наблюдения и впечатленията на участник в договарянето, които взаимно се допълват и не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства, включително с показанията на останалите свидетели. Никой от тях не е присъствал при договарянето, извършено в тесен семеен кръг. Същевременно всички свидетели по еднакъв начин изясняват, че реалното ползване на етажите се извършва по начин, различен от установения в съдебната спогодба чрез еднолично ползване на цялата къща от ищцата като вещен ползвател.

При съвкупен анализ на доказателствата, анализирани с оглед установеното по делото запазено вещно право на ползване на целия имот в полза на ищцата по силата на съдебната спогодба, въззивният съд намира, че обитаването на процесния втори етаж от ответницата има за правопораждащ източник сключения между голите собственици и вещния ползвател устен безвъзмезден договор за заем за послужване, без определен краен срок.

Запазеното ограничено вещно право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС е противопоставимо на всеки, включително на собственика, притежаващ голата собственост и може да бъде ограничено само доколкото вещният ползвател изяви желание да го упражнява лично или чрез другиго. Притежателят на правото на ползване може да предостави същото на друго лице чрез договор за наем или безвъзмездно като заем за послужване респ. по този начин да упражнява правото си чрез друго лице по арг. на чл. 60 ЗС, както в случая. В този смисъл са: решение 644/23.06.2009 г. по гр. д. 6295/2007 г. на Първо ГО на ВКС; решение 541/06.02.2012 г. по гр. д. 810/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение 271/20.10.2011 г. по гр. д. 1237/2010 г. на Второ ГО на ВКС; решение 347/02.12.2011 г. по гр. д. 30/2011 г. на Второ ГО на ВКС; решение 14/20.03.2015 г. по гр. д. 5426/2014 г. на Второ ГО на ВКС; решение 335/15.01.2014 г. по гр. д. 1369/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС, както и решение № 14/20.03.2015 г., по гр. д. № 5426/2014 г., Второ ГО на ВКС.

Неоснователно е оплакването в жалбата за погасяване с изтичане на 5годишна давност на вещното право на ползване на ищцата. Именно чрез отстъпеното му упражняване, ищцата, като заемодател, го упражнява чрез 4 ответницата, като заемател. По своето естество, правото на вещния ползвател обхваща правомощията на собственика да използва вещта по предназначение и получава добиви – чл. 56, ал. 1 ЗС, като е длъжен да плаща разноските за ползването, включително данъци и други такси за поддръжане на вещта в състоянието, в което е приета – чл. 57, ал. 1 ЗС. Съобразно чл. 244, ал. 1 ЗЗД заемателят е длъжен да се грижи за вещта с грижа по-голяма от тази на добрия стопанин, като предпочита нейното запазване пред своите вещи; ал. 2 – да я използва според договора по предназначение и чл. 245 ЗЗД – да понася обикновените разноски.

В рамките на тези правомощия попадат действията на ответницата, на която по силата на договора за заем за послужване, ищцата предоставя упражнението на вещното право на ползване на втория етаж вместо нея, продължаващо от 1998 г. до настоящия момент и заплащането на данъци за недвижим имот и такса битови отпадъци през периода 1998 г. – 2022 г., още повече, че притежава качеството на гол собственик на същия втори жилищен етаж.

По приложението на чл. 249, ал. 2 ЗЗД и прекратяването на безвъзмезден договор за заем за послужване е формирана последователна съдебна практика, обективирана в решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 164 от 07.01.2021 г. по гр. д. № 4132/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 60156 от 25.03.2022 г. по т. д. № 633/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, която се споделя от настоящият съдебен състав. В тези решения се приема, че с противопоставянето от страна на заемодателя на безвъзмездното ползване на вещта, договорът за заем за послужване се прекратява на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД, като е без значение дали заемателят е продължил да ползва вещта.

В случая, с нотариална покана от 24.01.2025 г., н-с рег № 112 НК, връчена на 25.03.2025 г. до ответницата срещу разписка на адреса, ищцата предвид дългогодишното им неразбирателство и многократните случаи на домашно насилие, определя 1-месечен срок от получаването, след който договорът за заем за послужване ще се счита прекратен и временното ползване преустановено.

С оглед настъпилите последици за прекратяване на договора за заем за послужване, ответницата, като заемател и гол собственик, следва да опразни и предаде държането на втория етаж от къщата в полза на ищцата, като 5 заемодател и вещен ползвател. Искът по чл. 249, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи, като основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемата реализира разноски за 1 000 лв. / 511,29 евро – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13428 от 09.07.2025 г., гр.д. № 25322/2025 г., СРС, 174 с-в.

ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, ул. „******** да заплати на Т. Р. В., ЕГН **********, с адрес: с. Лозен, ул. „******** сумата 511,29 евро – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6