Решение № 2603 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2603 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100504369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1198/24.01.2025 г. по гр. д. № 5290/2024 г. по описа на СРС, 161 състав е отхвърлен предявения от Г. В. Р. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1990,31 лева, главница по договор за кредитна линия от 09.06.2008 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 13.04.2011 г. по ч.гр.д. № 2500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, като Г. В. Р. е осъден да заплати сумата от 100 лева разноски по делото.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 50328/12.02.2025 г., подадена от Г. В. Р., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че по делото останало недоказано твърдението на ответника, че е искал извършване на определени действия от ЧСИ и това прекъсвало давността. На следващо място, посочва, че независимо от ТР, което обявило вечността на задълженията в подобни казуси, ЗЗД и чл.

111 и сл. не били отменени и следвало да бъдат ползвани в настоящия случай.

1

Първоинстанционният съд не бил обсъдил в решението си неравноправните клаузи в договора, станал основание за издаване на изпълнителния лист в полза на ОББ, което следвало да бъде извършено служебно, предвид обстоятелството, че изпълнителния лист бил издаден по реда на чл. 417 от ГПК, през 2011 г., когато договорите на банките не са се анализирали в заповедното производство и съдът издавал изпълнителните листове само и единствено въз основа на извадка от счетоводните книги на заявителя.

Неправилен бил изводът на съда, че искът бил недопустим. Посочено е, че лихвите били погасени с 3-годишна давност, която била изтекла многократно.

В изпълнителното производство нямало годно доказателство, от което да се направи извод, че ищецът е уведомяван за извършването на изпълнителни действия срещу него от страна на ЧСИ. Той не бил променял адреса си и в кориците на делото се намирали доказателства, че е имал пълномощник в изпълнителния процес. Нямало представени и връчвани уведомления за предприемане на изпълнителни действия, следователно нямало узнаване от длъжника за движението в изпълнителния процес. Неправилен бил и изводът, че неизвършените описи на движимите вещи прекъсвали давността – да тези описи нямало уведомление, нямало извършване, поради което и давността не била прекъсната. Неправилен бил изводът, че давността се прекъсвала с молбата за образуване на ново изпълнително действие. Посочва, че длъжникът не е уведомен за цесията. Моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 120555/04.04.2025 г., подаден от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 5290/2024 г. по описа на СРС, 161 състав е образувано по искова молба, подадена от Г. В. Р. срещу „ЕОС Матрикс“ 2

ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело № 3798/2023 на ЧСИ С.Я. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2500/2010 г. на СРС, ГО, 50 състав в полза на ОББ АД по делото, като ответникът бил обявен в изпълнителното дело като цесионер, по договор за цесия от 31.01.2018 г., за което не бил уведомяван. Изпълнителният лист бил издаден за сумата от 1990,31 лева, представляваща твърдяно задължение по договор за кредит от 09.06.2008 г., ведно със законната лихва и разноски по делото в размер на 455,37 лева лихви от 19.01.2011 г. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело на 04.05.2011 г. , което впоследствие било прекратено, като последното действие било направено на 25.07.2017 г. Твърди, че по изпълнителното дело образувано през 2023 г. били наложени запори на банковите сметки и били изчислени задължения в размер на 1990,31 лева – главница, 2304,14 лева – лихва, считано от издаване на изпълнителния лист, присъдени били разноски в размер на 150 лева и такси 80,60 лева. Твърди, че сметката, която била запорирана се използвала, за да получава трудово възнаграждение. Поддържа, че вземането е погасено по давност. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като не бил уведомяван за цесията. Моли да бъде признато за установено, че не дължи исковите суми като погасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЕОС Матрикс ЕООД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че давността относно процесното вземане не изтекла, тъй като били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че давността относно процесното вземане не е изтекла, тъй като взискателят е предприемал действия, с които тя е прекъсвана, поради което и предявеният иск е отхвърлен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на 3 случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав не съществува.

С оглед изложените от страните твърдения спорен между страните е въпросът дали правото на принудително изпълнение процесното вземане е погасено по давност. В тежест на ответника е било да установи, че в хода на образуваното по издадения изпълнителен лист, е предприел действия, с които е прекъсната давността.

От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 13.04.2011 г. по гр.д. № 2500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, с който Г. В. Р. е осъден да заплати на кредитора „Обединена българска банка“ АД следните суми: 1990,31 лева – главница по договор за кредитна линия от 09.06.2008 г., ведно със законната лихва от 19.01.2011 г. до изплащане на вземането, 455,37 лева – договорна лихва за периода от 20.02.2009-18.01.2011 г., 31,96 лева – наказателна лихва за периода от 20.02.2009 г. до 18.01.2011 г., както и разноски по делото в общ размер на 306,75 лева.

По молба вх. № 045566/04.05.2011 г. на взискателя „Обединена българска банка“ АД е образувано изпълнително дело № 20118410403190 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие Софийски градски съд. С молбата е 4 направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на длъжника Г. В. Р.. Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.06.2011 г.

С Разпореждане от 15.02.2012 г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в Банка ДСК АД, Първа инвестиционна банка АД и Райфазенбанк България ЕАД.

С молба вх. № 188240/17.09.2012 г. взискателят е направил искане до бъде наложен запор върху вземания с трудово възнаграждение, да бъде насочено принудително изпълнение към движими вещи, собственост на длъжника, запор върху всички банкови сметки, както и да бъде започнато принудително изпълнение по отношение на възбранен недвижим имот.

С Разпореждане от 27.09.2012 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на Г. В. Р..

С молба вх. № 199824/18.07.2013 г. взискателят е направил искане да бъде насочено принудително изпълнение към движими вещи, собственост на длъжника.

С молба вх. № 162567/16.10.2015 г. отново е направено искане да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на движими вещи на длъжника, както и запор на банкови и сметки.

С молба вх. № 059562/02.06.2017 г. Обединена българска банка АД е направила искане за предприемане на нови изпълнителни действия.

На 08.02.2018 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител за извършеното прехвърляне на вземането, предмет на принудителното изпълнение. С молба вх. № 041655/27.05.2019 г. новият взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направило искане да бъдат предприети действия за събиране на вземането. С последващи молби от 16.07.2019 г., 02.08.2021 г. взискателят е направил искане да бъдат насрочени описи на движими и недвижими вещи, собственост на длъжника.

С Постановление от 14.09.2021 г. на ЧСИ Н.М. изпълнително дело № 20118410403190 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По молба вх. № 82959/07.12.2023 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20238440403798 по описа на ЧСИ С.Я..

При така установеното от фактическа страна и във връзка с 5 обстоятелството, че за оспореното вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и давността е винаги петгодишна. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС, с която настоящият съдебен състав следва да се съобрази при постановяване на решението си, а именно определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО и др. Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.

Неоснователни са доводите на въззивника, че в хода на първоинстанционното производство не е извършена проверка на действителността на клаузи от договора, от който произтича вземането. В конкретния случай, предмет на делото е иск за съществуване на изпълняемото право, като ищецът се е позовал на обстоятелствата, настъпили след издаване на изпълнителното основание. С исковата молба не са въведени доводи, свързани с действителността на договора за кредит, като по делото не са ангажирани доказателства за съдържанието му.

С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията и договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. (В 6 този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III ГО). От събраните по делото доказателства се установява, че в периода от образуване на изпълнително дело № 20118410403190 по описа на ЧСИ Н.М. до 25.07.2017 г. взискателят е имал активно поведение като е участвал активно във връзка с изпълнение на необходимите процесуални действия по реализиране на поискан изпълнителен способ. В изпълнителния лист е отразено реализирането на изпълнение по наложени запори. Следва да се посочи, че без правно значение за давността е дали длъжникът е бил уведомен за насоченото изпълнение срещу негово имущество, а от значение е единствено активното поведение на взискателя.