Решение № 40 от 12.04.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Луковит, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20224320100442 по описа за 2022 година

Регресен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Ф. София против К. П.

К. за заплащане на сумата от 3398,17 лева, представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щети № ******/15.02.2019 г. и № *****/15.02.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането изплатил по щети № ******/15.02.2019 г. и № *****/15.02.2019 г., обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 3398,17лв., както следва: по щета № ******/15.02.2019 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1398,17 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 09.01.2019 г., л.а. „Опел Вектра“ с ДКН ***** собственост на Н.Ц.Я.; по щета № *****/15.02.2019 г . обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди на Н.Г.Г., пострадала като пътник в л.а. „Опел Вектра“ с ДКН ***** при същото ПТП, сума в размер на 2000,00 лева. Обезщетенията били изплатени на 29.03.2019 г.

Виновен за ПТП бил ответникът К. П. К., съгласно влезли в сила НП № 19-0297000016/2019 г., НП № 19-0297-000017/2019 г. и НП № 19-0297-000018/2019 г., който неправоспособен управлявал лек автомобил "Опел Астра" с ДКН ****** собственост на Н.А.Н., без действаща задължителна застраховка „ГО“, към датата и часа на ПТП.

ПТП настъпило при следния механизъм:На 09.01.2019 г. около 18.00 ч. в гр. Луковит, на кръстовището на ул. С.С. и ул. Ш., непълнолетният и неправоспособен водач К. К., управлявайки лек автомобил "Опел Астра" с ДКН ****** нарушил знак Б2 /“Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“/, отнел предимството на правомерно движещия се л.а. „Опел Вектра“ с ДКН *****, и го ударил. След реализиране на ПТП, К. К. напуснал местопроизшествието.

В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

1

Ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от Г.Ф., но и към настоящия момент лицето не е погасило задължението си.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да осъди К. П. К. да заплати на ищеца исковата сума от 3398,17 лв., представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щети № ******/15.02.2019 г. и № *****/15.02.2019 г.., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, но същият се явява в съдебно заседание и взема становище, че признава иска.

Ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. К., която е поискала постановяване на решение при признание на иска.

Съдът оглед на направеното от ответника признание на иска и заявеното искане от страна на ищеца чрез пълномощника му, по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска е прекратил съдебното дИ.е и обявил, че ще се произнесе със съдебно решение съобразно направеното признание.

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответната страна е признала иска, а ищецът моли съдебното дИ.е да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съобразно разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК съдът не излага мотиви, като указва, че решението се основава на признанието на иска от страна на ответника.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в процеса - в размер на 135,93 лева за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. П. К. ЕГН *********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., ****** сумата от 3398,17 лв. /три хиляди триста деветдесет и осем лева и 17 стотинки/, представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № ******/15.02.2019г. и щета № *****/15.02.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска – 09.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 235,93 лв. /двеста тридесет и пет лева и 93 стотинки / разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

2