Решение № 5256 от 28.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5256 гр. Пловдив, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330117719 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.19, ал.4 и чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Г. М. А. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.5.6 по сключения между страните в гр. С. Договор за потребителски кредит № ***г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, както и да осъди ответното дружество да й заплати сумата 173, 16 лева, представляваща платена без основание неустойка поради нищожността на клаузата на чл.5.6 по сключения между страните в гр. София Договор за потребителски кредит № *** г., предвиждаща заплащане на неустойка, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Ай Ти Еф Груп” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представени писмени становища по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. София е бил сключен Договор за потребителски кредит № *****., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 500 лева. В чл.5.1 – чл.5.5 от Договора страните са уговорили в срок до края на следващия ден, считано от датата на предоставяне на сумата по кредита (тоест деня, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно Договора и Общите условия, а именно – поръчителство на две физически лица, или банкова гаранция (при определени изисквания както за поръчителите, така и за банковата гаранция), като в чл.5.6 от Договора страните са се договорили, че ако Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл.5.1 – чл.5.5 от Договора и Общите условия, или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, размерът на която неустойка е индивидуално определен и изрично посочен в Приложение № * към Договора и Погасителният план към него, като неустойката се начислява и заплаща от Кредитополучателя, заедно със съответната погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периодите, през които кредитът е бил без осигурено обезпечение, и в този смисъл – ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по Кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява, а ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Както се установява от заключението от *** г. на вещото лице по ССЕ И.С. , с включването на договорената неустойка към годишния процент на разходите по Договора, годишният процент на неустойката спрямо главницата по кредита, оскъпява кредита с общо 127, 008 % годишно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума, клаузата за неустойка противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушават предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, а оттук - че тази клауза от Договора се явява нищожна на посочените основания и следва да бъде прогласена нищожността й.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, независимо, че ответното дружество твърди, че не е начислявало неустойка по Договора за потребителски кредит, ищцата е заплатила на ответника неустойка в размер на 173, 16 лева (като независимо от 2 направеното от ответника оспорване на заключението в тази му част, съдът кредитира същото като компетентно и безпристрастно изготвено и подкрепено от останалите събрани по делото доказателства) – поради което, предвид прогласяването на нищожността на клаузата за неустойка, съдът намира, че ищцата е платила на ответника тази сума без основание, а оттук – че искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим) и следва да се уважи, заедно със законната лихва от 05.12.2022 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер общо на 250 лева – платена ДТ и депозит за ССЕ, а на на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – ЕАД ***, адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС (като предвид фактическата и правна сложност на спора, броят на предявените искове и обстоятелството, че така претендираното адвокатоско възнаграждение е в минималния установен размер, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата при условията на чл.38 от ЗАдв. е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.5.6, предвиждаща заплащане на неустойка, от сключения между Г. М. А. , ЕГН **********, от гр. П., ЖК „***”, бл.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***” № *, ап.**, Еднолично адвокатско дружество ****, представлявано от ** Е. Г. И. - М. , И “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Лозенец“, ул. “Сребърна” № 16, ет.8, представлявано от *** С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. София, ул. “Шейново” № 18, ет.1, адв. С. У. ,, в гр. София Договор за потребителски кредит № **** г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩА на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. М. А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 173, 16 лева, представляваща платена без основание неустойка поради нищожността на клаузата на чл.5.6 по сключения между страните в гр. С. Договор за потребителски кредит № *** г., предвиждаща заплащане на неустойка, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.12.2022 г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 250 лева.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, 3

Законни представители и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество **, с посочените ЕИК, служебен адрес И Законен представител, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 960 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4