Решение № 870 от 22.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501239 по описа за 2023 година

Производството е по чл.463, ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалбата на „Ангел Димитров“ ЕООД ЕИК **** с адрес: гр.Б****, чрез управител Д.Ж., против Разпределение от 31.05.2023г., издадено по ИД№ 20227050400430 ЧСИ И.Б., като се твърди незаконосъобразност и недопустимост на обжалвания акт.

Конкретно се позовава на това, че протоколът за разпределението не съдържал имената на всички взискатели; нито конкретизация на отделните им вземания, възпрепятстващо индивидуализацията на последните, както и погрешно отразяване на вземане на взискател.

Изложеното водело до невъзможност да бъде изяснена волята на ЧСИ , изразена в обжалваното разпределение, а от събраните по делото доказателства заключава, че е невъзможно и съдът сам да извърши ново разпределение.

Въвеждат се следните оплаквания:В раздел „взискатели“ не била посочена Община – Бургас; позовава се на текста на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, сочещ, че вземанията на общината за данъци и такси, установени по основание със закон, са публични вземания и съдебната практика еднозначно приемала относимостта на чл.458 от ГПК и към публичните вземания на общините .

ЧСИ Б. не бил присъединил Община Бургас сред взискателите по право и не бил отразил вземането й за такси за битови отпадъци (ТБО) сред хирографарните вземания на взискателите по делото.

Действително в случая нямало подадена жалба от Община Бургас, но тук следвало да намери приложение становището на ВКС в т.1 от ТР по ТД 2/21г. на ВКС, като съдът служебно върне делото на съдия изпълнителя за ново разпределение с цел обезпечаване на участието на страната в процеса.

1

Невключването на вземането за ТБО в разпределението, според жалбоподателя влияело върху определянето на правилния размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, участваща с привилегията по чл.136, т.1 от ЗЗД, което повлиявало размера на останалите суми, предназначени за удовлетворяването на взискателите.

Възразява се и срещу размера на вземането на взискател ТД на НАП София, присъединен към ИД с удостоверение от 20.04.23г., т.к. настоящият длъжник е такъв и по ИД 2909/22г. по описа на ЧСИ М.П.в, в което дългът към НАП към малко по- ранен момент е в значително понисък размер.С оглед това страната счита за грешна сумата, посочена в настоящото изпълнително производство като дълг към държавата, което, освен че се отразява върху размера на таксата по т.26 от ТТР съм ЗЧСИ, също ощетява останалите хирографарни кредитори, какъвто е и жалбоподателят.

Освен това ЧСИ не бил конкретизирал вземането на НАП-ТД-София по вид на вземанията(тези за глоби не се ползват с привилегията по т.6 от чл.136 от ЗЗД); липсвало актуално към датата на разпределението удостоверение по чл.191 от ДОПК и нямало доказателства за изтичане на срока по чл.191, ал.5 от ДОПК, поради което отново се поддържа неяснота на изразената в разпределението на ЧСИ воля, невъзможност съдът сам да извърши разпределението и поради това се сочи, че е необходимо делото да се върне на съдебния изпълнител за постановяването на ново разпределение.

В тази връзка се сочи също, че разпределението е и непълно, т.к. изречението“След влизане в сила на разпределението да се изплатят следните суми:“, не е довършено.

В обобщение се моли за пълна отмяна на извършеното от ЧСИ И.Б. разпределение от 31.05.23г. по ИД430/22г., като процесуално недопустим и незаконосъобразен акт и се моли делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за изготвянето на ново разпределение. Страната ангажира доказателства, че на 27.04.23г. дружеството длъжник е изплатило няколко суми за публични задължения към

ТД на

НАП-София, а именно:

939,60лв.,2859,22лв.,1138,10лв.,610,81лв.и 1242,87лв.

По делото неоснователна. е постъпило становище от ЧСИ И.Б., в което жалбата се сочи за

Проверката на БОС сочи жалбата за допустима , като подадена от лице с правен интерес, в рамките на предвидения в закона процесуален срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред съда, компетентен да я разгледа.

В контекста на чл.269 от ГПК,данните по делото не сочат на пороци на акта на ЧСИ, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпределението от 31.05.23г., предмет на настоящото обжалване, е постановено от ЧСИ И. Б. с рег.№**** по КЧСИ и район на действие- този на БОС, по изп.д.№430/22г. по описа на същия съдебен изпълнител.

Горното е изготвено при условията на чл.495 от ГПК и касае бъдещото постъпление на суми, дължими към останалите взискатели от взискателя по делото „Ангел Димитров 49“ ЕООД, обявен за купувач при осъществената в производството публична продажба на недвижим имот, собственост на длъжника „Агроводинвест“ЕАД с ЕИК *****, със седалище в гр.София.

Видно от самия обжалван акт и данните по делото, сделката е финализирана при цена от 2

206 910,90лв., с включен ДДС, възлизащ на 34 485, 15лв., а чистата сума, която следва да получат взискателите е общо 172 425,75лв.

Сумата е недостатъчна за пълното удовлетворение на всички кредитори, т.к. общият дълг към момента на разпределението е по- голям- 188 421,60лв.

В раздел ІІ от обжалваното разпределение, ЧСИ е посочил като участващи в него взискателите: НАП-ТД-София(присъединен по право), жалбоподателя- цесионер за вземането на първоначалната взискателка Г.П.К., диреща удовлетворение на вземане от трудово възнаграждение и законна лихва за забава върху него;“Лексакт“ ООД, Е. Н. К., З. Х. К. и М. Д. Д.тримата с вземания за трудови възнаграждения; „Терекс Комерс“ ЕООД.

Община Бургас не е вписана като присъединен взискател.

Посочено е отчисляване на суми( такси по изпълнението и разноски), като попадащи в привилегията по чл.136, т.1 от ЗЗД , за общо 12 626,23лв ., като е отчетено каква част от тях са платени от взискателя- жалбоподател за опис(2619,90лв.), каква неплатени(804лв.), колко са приетите разноски( 1650лв.), допълнителните разноски (542лв., от които 500лв. вече платени от „Ангел Димитров 49“ЕООД), пропорционалната такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ е определена в размер от 5954,33лв., като е приспадната таксата за опис.

Така е приета за оставаща за разпределение след тази привилегия, сумата от 159 799,52 лв.

С втора привилегия, по чл.136, ал.1,т.2 от ЗЗД, е отчетена сумата от 323,22лв., представляваща данък за недвижимия имот(ДНИ), предмет на проданта, дължим от длъжника съгласно справка на Община-Бургас.

Остатъкът за разпределение след приспадане на този дълг е 159 476,30 лв.

Привилегии по чл.136, ал.1, т.3 и 4 от ЗЗД не са отчетени.

Отчетена е привилегията по чл.136, ал.1,т.5 от ЗЗД , касателно трите физически лицавзискатели, имащи вземания от трудови отношения.Те са приети за дължими в цялост, като общата сума възлиза на 16567,10лв.

Остатъкът за разпределение е 142 909,20 лв.

Отчетена е привилегия по чл.136, ал.1,т.6 от ЗЗД за вземанията на държавата в лицето на ТД на НАП-София, като в този ред е отнесена сумата от общо 98 813,96лв., съгласно представено удостоверение, рег. № 3233/27.04.23г.на ТД-НАП- София към 20.04.23г.(л. 205 – ИД).

От писмо на Община Бургас, постъпило по делото на ЧСИ Б. на 31.05.23г. е видно, че за продадения недвижим имот е дължима и ТБО в размер от 34,23лв., ведно с лихва за забава от 3,02лв. към посочената дата или общо 37,25лв., която не е включена в привилегията по чл.136, ал.1,т.6 от ЗЗД.

Остатъкът за разпределение е в размер от 44 095,24лв., който се възлага на останалите хирографарни взискатели( „Ангел Димитров 49“ ЕООД, „Лексакт“ ООД и „Терекс Комерс“ ЕООД)- с коефициент на редукция от 0,7493629304096534 и удовлетворява вземанията им както следва- на първия – 9 247,06лв., на втория за 22 353,03 лв. и на третия- за 12 495,14лв.

В заключение:Посочено е, че купувачът- взискател следва да внесе на ЧСИ суматаотчисление за ДДС от 34 485,15лв., както и подлежащата на разпределение сума от общо 159 002,78лв., включваща: невнесените допълнителни разноски и такси, отразени по- горе, приетите разноски от 1650лв., пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ и сумите за 3 удовлетворение на всички кредитори по делото.

Според БОС при тези данни , жалбата против така посоченото разпределение следва да бъде оставена без уважение в частта, отразяваща взетите предвид привилегии на взискателите по чл.136, ал.1, от т.1 до т.5 от ЗЗД включително, както и за сумите, които са преценени като оставащи за разпределение преди отчитането на последната привилегия по т.6.

Тя обаче е основателна и разпределението следва да бъде отменено в останалата си част, след което да бъде върнато на ЧСИ за ново произнасяне в същата, поради следното:

Съобразявайки задължителната за приложение съдебна практика на ВКС, изразена в ТР 2/22.11.22г. по ТД 2/21г. на ОСГТК, БОС разглежда настоящата жалба в условията на ограничен въззив и се произнася само по въведените оплаквания за неправилност.

В този контекст и като преценява правното им значение за законосъобразността на извършеното разпределение, БОС намира възраженията на въззивника срещу отразените в него отчисления за привилегии по чл.136 т. 1-5 вкл. от ЗЗД за неоснователни, а тези срещу преценката за привилегиите по чл.136 т. 6 от ЗЗД, за частично основателни.

Необосновано от данните по делото и от разясненията за приложението на закона, дадени с мотивите към т.1 от горепосоченото ТР на ВКС е според БОС оплакването, че непосочването на Община Бургас в раздел „взискатели“, е равнозначно на невключването на присъединен по право взискател в разпределението и поради липсата на конкретна жалба от самата Община, задължава съда да отмени разпределението в цялост и служебно да го върне за ново изработване на ЧСИ.

Такава възможност е действително предвидена в цитираното ТР, но тя касае друга хипотеза- на невключване на взискател, присъединен по право, изобщо в разпределението, което налага връщането на акта за ново изработване с участието на пропуснатата страна.

Не така според същото ТР се квалифицират обаче случаите, когато взискател, присъединен по право, е включен в разпределението, но вземането му е неправилно определено.

В същност именно вторият пропуск е бил допуснат в обсъждания акт на ЧСИ Б., но поради липсата на конкретна жалба от ощетеното лице, той не може да бъде обсъждан и да доведе до отмяна на разпределението в неговата цялост.

Това е така, защото за разлика от НАП, Община –Бургас не е била посочена в раздела, формално изброяващ взискателите по делото, но тя е включена в разпределението с привилегията по т.2 от чл.136, ал.1 ЗЗД, като е взето предвид именно качеството й на присъединен по право взискател за публичните вземания за ДНИ( по чл.458 от ГПК, тълкуван корективно от съдебната практика и доктрината като относим към общинските публични вземания), следователно не може да се приеме за обоснован доводът, че Общината не е била счетена за присъединен по право взискател в обжалваното по делото разпределение. Напротив- тя е била присъединена, но не за цялото си вземане.

Неправилно ЧСИ не е отразил ползващото привилегията по чл.136, ал.1,т.6 от ЗЗД вземане на Общината за дължимата за продадения имот ТБО. Обаче пропускът няма за последица отмяна и служебно връщане от съда на разпределението на ЧСИ за ново изготвяне, защото както в същото ТР е изрично посочено, тази хипотеза е ясно разграничена от първата. Приема се, че касае неправилно изчислена припадаща се на взискателя сума, което налага зачитането на диспозитивното начало и волята на страната сама да прецени дали да защити интереса си докрай 4 или не.

Община Бургас не е подала жалба срещу пропуска да бъде отчетена и привилегията й по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД, поради което и възражението в този смисъл, отправено от всеки друг взискател, включително жалбоподателя, се явява процесуално недопустимо и като такова – неподлежащо на разглеждане в настоящото производство.