Решение № 168 от 27.07.2020, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Тоничка Д. Кисьова

Членове:Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Секретар:Мара А. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500306 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.

С Решение № 342/05.06.2020г., постановено по гр.д.№ 28 /2020г. по описа на Смолянския районен съд е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГР.СМОЛЯН, адрес гр.Смолян, бул.”Б.” №67, БУЛСТАТ ****, представлявана от директора, да заплати на Е. Г. Р. , ЕГН**********, с адрес гр.Девин, ул.”Г.” №30Б, сумата в размер на 1 810,40 лева- допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 08.01.2017г.- до 08.01.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху сумата от 1 810,40 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 08.01.2020г. до окончателното й изплащане, 241,85 лева-мораторна лихва за периода 01.04.2017г.- 08.01.2020г. както и съдебни разноски по делото в размер на 450,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 818/20.05.2020г. от Областна дирекция на МВР-Смолян, представлявана от ст.комисар Н.М.Д. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния закон.

Излагат се доводи, че районният съд недопустимо е смесил понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд от една страна, а от друга е приел, че за процесния период е налице празнота в уредбата в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане по отношение приравняването на нощният труд към дневния и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди още, че по делото не е спорно, че през процесния период ищецът е заемал длъжността младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ при Районно управление - Смолян, през което време е полагал труд на 24- часови смени по график. Сочи, че съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР в процесния случай приложение намират специалните норми на ЗМВР, регламентиращи труда и работното време - чл.187,ал.3 от ЗМВР, който регламентира полагането на нощен труд в размер на 8 часа на 24-часов период, като в случая ищецът е работил именно на 24- часови смени, от които 8 часа нощен труд. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1,т.3 и чл. 179,ал.1) законодателят изрично е направил разграничение между полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред с това е делегирал на Министъра на вътрешните работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези случаи. Твърди още, че положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен в протоколите за отчитане на работното време /между 22,00 и 06,00 часа/ и е заплатен своевременно по действалите през този период правила по реда на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно съдът е приел, че положения от ищеца нощен труд следва ла се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и да се зачете като извънреден труд. Сочи, че в случая приложение намират разпоредбите на ЗМВР и посочените горе подзаконови нормативни актове, действащи паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В посочените наредби липсват норми, уреждащи увеличението на часовете нощен труд по коефициент, което е уредено от влизането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. , за разлика от предходната Наредба № 8121з- 407/19.08.2014г. В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24- часов период, което означава, че за системата на МВР 8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд, а не както е по КТ и посочената Наредба 7 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд. Със заповеди на Министъра на вътрешите работи № 8121з-791/28.10.2014г. и последваща заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. е разпоредено за всеки отработен час или за част от него между 22,00часа и 6,00 часа на държавните служители да се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд по 0,25 лева. С оглед изложеното жалбоподателят твърди, че се налага извода, че противно на приетото от съда, законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден и полагането на нощен труд от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, какъвто е ищецът, който ред изключва прилагането на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, като в случая не е налице празнота в специалната уредба, която да налага прилагане по аналогия на общи разпоредби. Съдът не е съобразил решението си с чл.2,ал.3 от НСОРЗ, че тя не се прилага за служители по трудово правоотношение в държавната администрация, като тълкувайки посочената норма следва да се приеме, че тя не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в държавната администрация. Съдът неправилно е изтълкувал и чл.9,ал.2 от същата наредба в нарушение на чл.46,ал.1 от ЗНА, като е приел, че исковата претенция за заплащане на нощния труд за процесния период, получен след преобразуване на нощните часове труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна. Точният смисъл на чл.9,ал.2 е че нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно място, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. В случая не е спорно, че нормалната продължителност на работното място, което е заемал ищецът е организиран на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР, което разрешение по специалния закон е различно от правилото на чл.136,ал.3,чл.140,ал.1 от КТ, което е намерило израз в чл.9,ал.2 от НСОРЗ,и чийто математически израз е коефициента 1,143-7часа нощен труд е равен на 8 часа дневен труд, което правило не намира приложение в процесния случай. Посоченото правило на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан по основание и размер.Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Г. Р. ,депозиран чрез пълномощника му адв.В.П.,с който се поддържа неоснователност на въззивната жалба..

В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВР- гр.Смолян, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.К., поддържа жалбата изцяло.

Въззиваемият Е. Г. Р. редовно и своевременно призован не се явява, в писмено становище депозирано от пълномощника си адв.В. П. оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Не се спори между страните, а и видно от представените и приети писмени доказателства, страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през процесния период и понастоящем ищецът заема длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ, при РУ Девин, което е структурно подчинено на Областна дирекция на МВР и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява,че за процесния период ищецът Е. Г. Р. - служител в системата на МВР при РУ гр.Девин, от 08.01.2017 г. - 08 01 2020 г. е изпълнявал служебните си задължения при работа със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.Вещото лице е проследило за процесния период основната заплата за длъжността, която заема Е. Г. Р. е променяна, както следва:

- от 08.01.2017г. до 31.12.2017г.-682.00 лв.

- от 01.01.2018г. до 28.02.2018г. - 737.00 лв.

- от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. - 818.00 лв.

- от 01.01.2019г. до 08.01,2020г. - 900.00 лв.

Според заключението по ССчЕ за процесния период Е. Г. Р. е положил общо 217 нощни смени или 1736 часа нощен труд, от които 56 часа, положени на официални празници, както следва.

- за периода 08.01.2017-31.12.2017 г. -73 бр.нощни смени или 584 часа нощен труд, от които 10 часа, положени на официални празници;

- за периода 01.01.2018 - 31.12.2018 г. - 73 бр.нощни смени или 584 часа нощен труд, от които 28 часа, положени на официални празници;

- за периода 01.01.2019 - 07.01.2020 г. - 69 бр.нощни смени или 552 часа нощен труд, от които 18 часа, положени на официални празници;

- за периода 01.01.2020 - 08.01.2020 г. - 2 бр.нощни смени или 16 часа нощен труд Експертизата дава заключение след извършената справка по документите, находящи се в ОД на МВР гр.Смолян, че на Е. Г. Р. е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като за периода 08.01.2017 г. - 08.01.2020 г. ищецът е положил общо 1736 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з- 791/28.10.2014г. и № 81213-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, като според т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата’ - чл.9, ал.2 е 1984, като според експертизата разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 248 часа.Вещото лице е отчело, че извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и 100 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение за работа през официалните празници.

Експертизата определя общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода 08.01.2017 г. до 08.01.2020 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за Е. Г. Р. на 1810.40 лева.

Според заключението по ССчЕ размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”, изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до 08.01.2020 г. /датата на завеждане на исковата молба/ е 241,85 лева, като подробни изчисления са направени в таблица към заключението.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд през периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.