Акт № 1633 от 28.02.2015, Районен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 236

Номер

236

Година

30.12.2010 г.

Град

Златоград

Районен Съд - Златоград

На

12.09

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Стою Згуров дело номер

20105420200096 по описа за

2010 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от МБАЛ “.........................” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:Г.З., У.”Х. А. №21, представлявано от управителя Д. Л. Л., против Наказателно постановление №..../22.06.2010г. издадено от директора на Р.-С.

В жалбата се релевират възражения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, защото не е извършено нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО В. вр. с чл.205, т.6, б.”а” и “б” и чл.194, ал.1, т.1 от НРД-2010г., както и на чл.5, т.2 и чл.8, ал.1, т.1 от индивидуалния договор №...../28.01.2010г., защото индикациите за хоспитализация по Клинична пътека /КП/ №202 “Консервативно поведение при леки и среднотежки черепномозъчни травми” не са заложени в самото заглавие на пътеката, а са изброени подробно в раздел II “Индикации за хоспитализация и лечение” на КП №202 и конкретно в т.1, където са посочени 10-те индикациии.Тези идникации са: количествени промени в съзнанието;оплаквания от страна на централната нервна система-главоболие, гадене, повръщане, светобоязън, световъртеж; епилептиформени припадъци; огнищна неврологична симптоматика.Жалбоподателят сочи, че в раздел “забележка” от клиничната пътека №202, след индикациите за хоспитализация е посочено, че решението за вида на отделението, където ще се настани пострадалия се преценява, според тежестта на общото и неврологично състояние и наличието/отсъствието на съчетана травма, т.е. наличието на съчетана травма не е задължителна индикация за хоспитализация по тази клинична пътека, както и че никъде в КП №202 не е посочено, че в анамнезата следва да се описва наличие или липса на съчетана травма.В заключение се твърди,че самото начало на КП №202 в раздел “Кодове на болести по международната класификация на болестите ревизия 10 /МКБ-10/ са изброени, изчерпателно характеристиките на леките и среднотежки черепно-мозъчни травми, като това са “разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, а промяната на личността и поведението може да бъде остатъчно явление или съпътстващо разстройство при болест, увреждане или дисфункция на главния мозък и в кодове G08; G09;G97.8;I60.8;161.0; I66-3 не са включени каквито и да било травматични увреждания, поради което при всички описани, като нарушения дейности, са спазени изискванията за хоспитализация по КП №202, и не е нарушен лечебно-дигностичния алгоритъм в КП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от пълномощника адв.К., който поддържа жалбата, и излага допълнителни съображения за отмяна на наказателното постановление, поради това, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетели.Претендира за разноски по делото.

В съдебно заседание, ответника по жалбата Р.-С. редовно призована, се представлява от директора Д. Г. и от пълномощника адв.Б., които оспорват жалбата, и релевират съображения, че наказателното постановление е законосъобразно и е издадено с оглед на действително извършени и констатирани нарушения при спазване на изискванията за хоспитализация на пациенти по КП №202.Претендират за разноски по делото.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в срок, от легитимирана страна в лицето на от МБАЛ “....................” ЕООД, поради което е процесуално допустима.

Златоградският районен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и събраните писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед №..../11.05.2010г., на директора на Р. Г.С. е назначено извършването на тематична медицинска проверка на МБАЛ”........................” ЕООД Г.З., за времето от 11.05.2010г. до 15.05.2010г., като определен да я осъществи е Д. Р. А.-С. И.-Л. К. в Р.-С.

В изпълнение на посочената заповед, Д. А. е извършил проверка в болничното заведение, и въз основа на констатациите си е съставил констативен протокол №.../15.05.2010г., в който е описал 64 нарушения допуснати от болничното заведение.Въз основа на този констативен протокол Д. А. съставя Акт за установяване н административно нарушение №.../01.06.2010г., на МБАЛ ”.................” ЕООД Г.З., за извършени в периода от 04.01.2010г. до 22.03.2010г., 51 на брой нарушения, изразяващи се хоспитализиране и лекуване по клинична пътека №202, за заболявания с МКБ код I66.3 “Мозъчно съдова болест, Остра Вертебробазиларна недостатъчност”, и код I66.0 “Мозъчно съдова болест.Преходно разстройство на мозъчното кръвообращение”, с история на заболяванията от които е видно, че при тези пациенти се касае за неврологично заболяване без връзка с прекарана черепно-мозъчна травма, при което са липсвали индикации за хоспитализиране по Клинична пътека №202 и е нарушен лечебно-диагностичния алгоритъм на КП, който е неразривно свързан с травматичната етиология на заболяванията включени в КП №202, с които деяния са нарушение разпоредбата на чл.55, ал.2, т.2, т.3 ЗЗО В. вр. с чл.205, т.6 б.”а” и “б” и чл.194, ал.1, т.1 от НРД-2010г., както и чл.5, т.2 и чл.8, ал.1, т.1 от индивидуален договор №210237/28.01.2010г.Този акт е съставен по документи, макар в самия него това да не е изрично посочено, в напротив погрешно е записано, че е съставен в присъствието на свидетел.Акта е връчен на управителя на болничното заведение на 01.06.2010г., който на 03.06.2010г. е депозирал писмено възражение до директора на Р.-С. /л.27 от делото/.

Административнонаказващия орган, е счел възражението за неоснователно и на 22.06.2010г. издава обжалваното наказателно постановление, с което за всяко описано поотделно от всичките констатирани 51 на брой нарушения на чл.55, ал.2, т.2, т.3 ЗЗО В. вр. с чл.205, т.6 б.”а” и “б” и чл.194, ал.1, т.1 от НРД-2010г., както и чл.5, т.2 и чл.8, ал.1, т.1 от индивидуален договор №.../28.01.2010г., на основание чл.105а, ал.3 ЗЗО, налага наказание “имуществена санцкия” в размер на по 200 лв., или в общ размер на 10 200 лв.

Навсякъде в приложените заверени копия от иззетите истории на заболяванията, касаещи всяко едно от констатираните нарушения, като предварителна диагноза е посочена “Оклузия и стеноза на прецеребрални аретерии” с кодове по МКБ № I66.3;I65.8; I66.3; i65, I66.0 и “Мозъчно съдова болест, Остра Вертебробазиларна недостатъчност”, “Мозъчно съдова болест.Преходно разстройство на мозъчното кръвообращение”, като окончателни диагнози единствено “Мозъчно съдова болест, Остра Вертебробазиларна недостатъчност”, “Мозъчно съдова болест.Преходно разстройство на мозъчното кръвообращение” с кодове по МКБ I66.3 и I66.0 .

В приложените направления за хоспитализация, като приемна и основна диагноза са посочени “Мозъчно съдова болест, Остра Вертебробазиларна недостатъчност”, “Мозъчно съдова болест.Преходно разстройство на мозъчното кръвообращение” с кодове по МКБ I66.3 и I66.0.

От приетото заключение на вещото лице по назначената СМЕ, се установи, че по отношение на описаните случаи на нарушения, пациентите не са били диагностицирани, като пострадали от черепно-мозъчна травма, но въпреки това са били лекувани правилно, тъй като диагностично-терапевтичния алгоритъм на тази КП позволява адекватно поведение дори при липса на такава травма, както и че по-подходящо би било те да бъдат лекувани по КП №116, но в болницата тази пътека не е можело да бъде изпълнявана, поради липсата на Л. с придобит опит в областта на отоневрологията.По отношение на останалите изводи на вещото лице, съдът намира, че те са неотносими към предмета на делото, защото не заглавието на пътеката е обстоятелството, което определя индикациите за хоспитализация, включени в клиничната пътека, а според съда административно нарушение е налице, защото по тази пътека следва да се лекуват лица със заболявания, предвидени в блок "Кодове на болести за заболявания по “МКБ 10" на съответната клинична пътека, а не каквите лекарите в болницата считат, че следва да бъдат лекувани и това е правен въпрос, на който вещото лице не може да отговори.

Горната фактическа обстановка съдът установи, въз основа на приложените писмени доказателства, медицинска документация-епикризи, история на заболяванията, направления за хоспитализация, АУАН, НП и възражения, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля по връчването на акта, от които установи, че акта е съставен в отсъствието на свидетели, въз основа на официални документи.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до ограничаване на правото на защита на нарушителя.Възражението, че акта е съставен в отсъствието на свидетели, а приложените към административнонаказателната преписка истории на заболяването не са официални документи, съдът намира, за неоснователно, защото тези документи имат всички характеристики на официалния документ, така както са описани в разпоредбата на чл.93, т.5 НК, защото са издадени по установения ред и форма от длъжностни в кръга на службата им.Сред задълженията на лекуващите лекари е и да попълват необходимата документация за удостоверяване на извършваните дейности.

Съгласно разпоредбите на НРД-2010г., а именно тези на Раздел IIIУсловия и ред за оказване на болнична помощ -чл. 194. (1) за да бъде ЗЗОЛ хоспитализирано за лечение по дадена клинична пътека, лицето следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице следните обстоятелства:1. индикациите за хоспитализация, включени в клиничната пътека;2. лицето да е със заболяване, предвидено в блок "Кодове на болести за заболявания по “МКБ 10" на съответната клинична пътека, когато този блок е част от съдържанието на клиничната пътека.Други изисквания за хоспитализация не са предвидени.

В НРД-2010г. е посочено в какво се състои структурата на клиничната пътека, а именно в чл.204, според който Клиничните пътеки, заплащани от НЗОК в полза на ЗЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти, а в чл.205. е посочено, че клиничната пътека се състои от следните основни компоненти:1. задължителен минимален болничен престой за осъществяване на посочените в клиничната пътека дейности и процедури В. времеви план. Конкретният болничен престой за всеки пациент зависи от състоянието му;2. кодове на болести за заболявания по МКБ 10 и основни процедури - за всяка терапевтична КП; процедурите в тези пътеки - по вид, обем, сложност, съответстват на процедурите - по вид, обем, сложност, посочени в утвърдените медицински стандарти, а при липса на стандарти за посочените специалности - в подписаните или приети от научните дружества за тях консенсусни протоколи за лечение, като в т.6, б.”а” и б.”б” на същата разпоредба, е дадено предписание, какви следва да бъдат индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебения алгоритъм, поставянето на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, в клиничната пътека, които следва да включват:а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, от извършените диагностични и параклинични изследвания;б) диагностично-лечебен алгоритъм; диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение.

В чл. 105а, ал.3 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) ЗЗО е посочено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.Следва да се отбелжи, че чл. 55, ал.2, т.2 и т.3(Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. и доп., бр. 107 от 2002 г., изм., бр. 111 от 2004 г., бр. 102 от 2005 г., изм. и доп., бр. 105 от 2006 г.; изм. с Решение на КС на РБ - бр. 26 от 2007 г., изм., бр. 31 от 2007 г., в сила от 14.04.2008 г. изм. и доп., бр. 113 от 2007 г., в сила от 1.12.2007 г., изм., бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) ЗЗО, гласи, че НРД съдържат:отделните видове медицинска помощ по чл. 45 и условията и реда за оказване на помощта по т. 2.Поради изложеното, съдът счита, че както актосъставителя, така и административнонаказващия орган неправилно са посочили в цифровото изражение на допуснатото нарушение разпоредбите на чл.5, т.2, и чл.8, ал.1, т.1 от индивидуалния договор, сключен между лечебното заведение и здравноосигурителната каса.Нарушението на индивидуалния договор не може да доведе до ангажиране на административнонаказателна отговорност, за когото и да било, защото чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО не препраща към индивидуалния договор, а единствено към националния рамков договор.Въпреки това, очевидно е, че тези разпоредби преповтарят установените правила в самия рамков договор, а именно чл.194.