Разпореждане № 7390 от 17.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7390 гр. София, 17.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110101105 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по исковата молба с вх. №

12238/16.01.2026 г. от ЗАД „А*" АД, ЕИК * Седалище и адрес на управление: гр. София 1303, ул. „Ш*, срещу „Д*" АД, ЕИК * гр. София, бул. „К*., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация:

1. чл.411 КЗ, с който „Д*" АД, ЕИК * да бъде осъден да заплати на ЗАД „А*" АД, ЕИК * сумата от 165.81 евро, представляващо разликата между изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 324.28 лева вреди и 15.00 лева ликвидационни разноски и общо застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 648.57 лева по регресно вземане по покана с вх. № 310B018511/26.09.2025 г. по описа на ответника, затова че на 04.11.2024 г., в гр. София, на републикански път II-18 (Околовръстен път - София), на паркинг до административен номер 260 при излизане от паркинга, водачът на т.а. „Ф*" (рег. № *), не е съобразил разстоянието и траекторията между него и т.а. „М*" (рег. № *), като по този начин е причинил е настъпило ПТП между т.а. „Ф*" (рег. № *) и т.а. „М*" (рег. № *), следствие на което причинил щети на т.а. „М*" (леви панели, калник с третата странична врата), за което ПТП е съставен двустранен констативен протокол, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба16.01.2026., до окончателното плащане на вземането;

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2024 г., в гр. София, на републикански път I I - 1 8 (Околовръстен път - София), на паркинг до административен номер 260 е настъпило ПТП между т.а. „Ф*" (рег. № *) и т.а.

„М*" (рег. № *), при което водачът на л.а. „Ф*", при излизане от паркинга не е съобразил разстоянието между двата автомобила и траекторията, като по този начин е направил удар в задните части (леви панели, калник с третата страничва врата) на двата автомобила и причинил щети на т.а. „М*". Твърди 1 се за ПТП било съставен ДКП.

Посочва се, че т.а. л.а. „Ф*" е застрахован при ответника по Гражданска отговорност, а т.а. т.а. „М*" е застрахован при ищеца па Каско.

При ищеца е заведена щета. Получените вреди били отстранени при доверен сервиз, като стойността на ремонта била 648.57 лева и била изплатена на сервиза, извършил ремонтирането.

Твърди, че с изплащането встъпва в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл.411 КЗ срещу причинителя на вредата или неговия застраховател. Твърди се, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева. Общата сума била 663.57 лева.

Сочи, че на 26.09.2025 г. ответникът е получил регресна покана. На 24.10.2025 г. ответникът е изплатил сумата от 339.28 лева на ищеца, която представлявала половината от 648.57 лева, т.е. 324.28 лева и 15 лева ликвидационни разноски.

Твърди, че непогасената част е 324.29 лева, като 165.81 евро. Това представлява разликата между изплатеното обезщетение от 324.28 лева до пълния размер на вредите от 663.57 лева или 324.29 лева, което са 165.81 евро.

Не е възстановена разликата от 1324.29 лева или 165.81 евро. Предвид горното за ищеца е налице правен интерес за образуване на настоящото съдебно производство срещу „ответника.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка ЗАД „А*“ АД, IBAN *, BIC: IABGBGSF при „И*“ АД – клан Централен, гр. София.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: застрахователна полица за застраховка „Каско" на т.а.

„М*", рег. № *; двустранен констативен протокол от 04.11.2024 г.; уведомлениепретенция от 05.11.2024 г.; свидетелство за регистрация на т.а. „М*", рег. № *; свидетелство за управление на С*; опис на претенция от 05.11.2024 г. по щета № 10024007261; възлагателно писмо № 32055/07.11.2024 г.; фактура № 10422/ 05.08.2025 г. за стойността на извършения ремонт; доклад по преписка по щета № 10024007261, с предложение за изплащане на обезщетение (стойността на ремонта); преводно нареждане № BORD02451090/02.09.2025 г.; справка от страницата на Гаранционен фонд, относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност"; регресна покана, изх. № 002-903/ 26.09.2025 г. и индивидуална покана по щета № 10024007261; платежно нареждане № BORD09241938/ 24.10.2025 г., за частично погасяване на регресното задължение; съобщение по електронна поща от 28.10.2025 г.

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно авто-техническа експертиза (САТЕ), ако се оспорва механизма, на която след запознаване с представените към исковата молба доказателства и разпита на светителите: 1. да определи механизма и причината на получаване на повредите по товарен автомобил „М*", рег. № *; 2. съответстват ли описаните повреди по застрахования автомобил на определения механизъм; 3 . каква е причината за настъпване на процесното ПТП от 2 техническа гледна точка? 4 . да определи стойността на ремонта, необходим за възстановяване на увредения автомобил след претърпяното ПТП, по средни пазарни цени и отговаря ли изплатената от ЗАД „А*" АД сума на размера на вредите; 5 . какъв е бил размерът на обичайните ликвидационни разноски в лева, които прави застрахователят при образуване, обработване и приключване за преписки по щети.

Моли, на основание чл. 190 от ГПК, да се задължи ответника да представи договора по сключена гражданска отговорност.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 в. чл.32 ГПК, която представителна власт важи за всички инстанции (л. 6 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 в. чл.32 ГПК, която представителна власт важи за всички инстанции (към ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК). Следователно дължимата такса по това дело е 25.56 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 25.56 евро. (л. … от делото).

По доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

3

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК, като при неизпълнение на указания, съдът ще приеме, че процесуалното действие за неизвършено, на основание чл.101 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

4

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.