Решение № 1939 от 23.09.2026, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1939

Сливен, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20267220700506 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба подадена от А. Г. В., [ЕГН], чрез адв. М. С. от АК - Сливен, против Заповед № РД 15-1395 от 23.06.2026 г. на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното парично обезщетение. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, на м.“Погребите”, CO „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 976 от 12.08.2010г. на Общински съвет - Сливен, и План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Гюргюнлюка“ и „Каменка", СО „Изгрев“, з-ще гр. Сливен, одобрен с решение № 542 от 23.04.2009г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на улица в обхвата от осова точка 1538 през осови точки 1539, 1540 до осова точка 1542, за осигуряване на достъп до имоти, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, в електронно издание на местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен се отчуждава в полза на Община Сливен 35 кв.м земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, м. "Изгрев. Гюргюнлюка", СО „Изгрев", з-ще Сливен, целият с площ 706 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, собственост на А. Г. В., съгласно нотариален акт №79, том XXV, дело 5981, вписан с вх.рег. №32 от 06.10.2008г. Определено е дължимото парично обезщетение за отчуждаване на 35 кв.м земя и подобрения, определено съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС е в размер на 1 740 евро.

В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна. Изразява несъгласие с определеното обезщетение, като счита, че същото е под пазарната цена на имота.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представено е писмено становище от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Прави искане заповедта да бъде изменена в частта относно размера на паричното обезщетение, като бъде определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот, съобразно заключението на вещото лице по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Административният орган – Кмет на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващият е собственик на процесния имот видно от приложените по делото нотариален акт №79, том XXV, дело 5981, вписан по ЗС/ПВ с вх.рег. № 32 от 06.10.2008г. и скица № 15-1256062 от 30.07.2025 г. издадена от СГКК гр.Сливен.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица в обхвата от осова точка 1538 през осови точки 1539, 1540 до осова точка 1542, за осигуряване на достъп до имоти, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС, съгласно План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, на м.“Погребите”, CO „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с Решение № 976 от 12.08.2010г. на Общински съвет - Сливен, и План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „Гюргюнлюка“ и „Каменка", СО „Изгрев“, з-ще гр. Сливен, одобрен с решение № 542 от 23.04.2009г. на Общински съвет – Сливен, за които липсват данни, а и не се спори, че не са обжалвани от оспорващия. Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на неотложна общинска нужда се налага отчуждаване на част от 35 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***, м. "Изгрев. Гюргюнлюка", СО „Изгрев", з-ще Сливен, целият с площ 706 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване собственост на оспорващия.

С обявление № ОРД-04-1177 от 14.05.2026 г. до засегнатия собственик на поземления имот А. В., публикувано в два централни (вестник „България Днес" от 18.05.2026 г., вестник „24 часа“ от 18.05.2026 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" - обява № 928174 от 14.05.2026 г.), както и на интернет страницата на общината и на информационното табло на Община Сливен на 14.05.2026 г., за което е съставен протокол, Кметът на община Сливен е уведомил заинтересованото лице за откриване на процедура по отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор ***, м. "Изгрев. Гюргюнлюка", СО „Изгрев", з-ще Сливен.

По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 23.03.2026 г. от „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и. М. П., съгласно която отчуждаваната част от 35 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и подобрения, целия с площ 706 кв. м. е оценен на 1 740 евро. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот в общ размер на 1 740 евро, лицензираният оценител е ползвал разходен подход - метод на вещната стойност и сравнителен подход.

Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 204.70 евро, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 16.06.2026 г. от Община Сливен.

Въз основа на изготвената оценка възприета от административния орган с оспорената в частта й в настоящото производство Заповед № РД 15-1395/23.06.2026 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е определено дължимото парично обезщетение за отчуждаване на 35 кв.м. земя и подобрения, представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** в размер на 1 740 евро.

Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 24.06.2026 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващия лично на 27.07.2026 г.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, отчуждителното производство е във връзка с прилагането на влязъл в сила „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности в селищно образувание „Изгрев“, землище гр. Сливен“, одобрени с Решение № 976/12.08.2010 г. и с Решение № 542/23.04.2009 г. на Общински съвет Сливен. Съгласно заключението на експертизата пазарната цена на отчуждаваната част от 35 кв.м. от поземления имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Сливен – начин на трайно ползване – ниско застрояване, в обсега на който има подобрения -изградена по западната имотна граница ограда, смесена и насаждения 4 бр. смокини, определена при използване на методът на пазарния аналог към 23.03.2026 г. и към датата на издаване на оспорената заповед - 23.06.2026г., възлиза на 2143 евро.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 23.03.2026 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 23.06.2026г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на оценяваната земя, подобрения и насаждения към едни и същи периоди от време. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице З. пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС..

По изложените съображения, заповедта на Кмета на Община Сливен в оспорената  част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 1 740 евро на 2143 евро.

С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 495.11 евро, от които: 5.11 евро – внесена държавна такса, 490 евро – договорено и платено адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно предявени и доказани по размер. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Намаляването на сторените разноски е изключение, а не правило, като прекомерността подлежи на общо доказване от страна на възразяващия. Пълномощникът на жалбоподателя, макар и неучаствал лично в откритото съдебно заседание е изготвил мотивирана жалба, с направени доказателствени искания, както и становище по делото.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен