Определение № 18209 от 27.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18209 гр. С, 27.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20231110117108 по описа за 2023 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от длъжника чрез адвокат М., с която моли да бъде допълнено в частта за разноските постановеното по делото определение за обезсилване на заповедта за изпълнение като му се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.

Постъпило е становище от заявителя, с което се поддържа възражение срещу искането и се иска определяне на разноски в размер съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба №1/2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Молбата е допустима, тъй като е постъпила в срока за обжалване на определението за обезсилване на заповедта, чието допълване се иска /арг. чл. 248,ал. 1, предл. 1 ГПК/.

Съдът намира, че е налице основание за допълване на постановеното от съда разпореждане в частта за разноските доколкото в същото липсва произнасяне по въпроса за разноските в производството.

С възражението срещу издадената заповед за изпълнение е представено пълномощно от длъжника в полза на адв. М. за изготвяне на възражение по чл. 414 ГПК и извършване на правни и фактически действия от името на длъжника при уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 350 лева.

В случая искането следва да се прецени с оглед характера на производството, за което е поддържаната претенция за разноски за адвокатско възнаграждение и предвид обема на оказаната защита.

Заповедното производство е строго формално и процесуалните действия на длъжника по него се изразяват единствено в подаване на възражение по образец, като мотивиране на възражението не е необходимо за препятстване влизане в сила на заповедта. Самото възражение е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в 1 състезателно и двустранно производство. Процесуалното действие на адвоката в случая се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, без изискване за мотивиране на възражението и излагане на аргументи по същество.

Следователно това действие не би могло да се счита за съответно както по правна, така и по фактическа сложност на защитата в едно исково производство, респективно и определяне на възнаграждение в размер, какъвто се дължи за такова, е явно несъответно на заложените принципи при разпределяне отговорност за разноски между страните.

Заявителят изрично е направил възражение срещу претендирания размер на възнаграждението, като с оглед посоченото от заявителя искане за определяне на адвокатското възнаграждение в размера по чл .6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2014 г. – 200 лева, то същото следва да се счита за възражение за прекомерност за разликата над тази сума до пълния търсен от длъжника размер от 350 лева.

Предвид посоченото съдът намира, че на длъжника заявителят дължи разноски за адвокатско възнаграждение, намалено по възражение на заявителя поради прекомерност, до размер на 200 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Определение №32127/14.09.2023 г. по гр.д.№ 17108/2023 г. на СРС, 118 състав в частта за разноските като:

ОСЪЖДА СВ АД, ЕИК **** и с адрес на управление: гр. С, бул. ЦБ III №159, ет. 3, БЦИ ЦБ да заплати на М. А. А. с ЕГН ********** сумата от 200 лева – разноски по ч.гр.д.

№ 17108/2023 г. на СРС, 118 състав.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2